Диалектически материализъм. Филос. Философия на марксизма-ленинизма за най-об-щите закони на движението и развитието на природата, обществото и съзнанието.
Д И А Л ЕКТЙЧЕ СКИ парен. Филос. Според законите на диалектиката; на основата на диалектиката. Диалектически противоречиво развиващо се единство от теория и метод. — Ние трябва да гледаме на нашето приятелство диалектически. Н. Фурнаджиев, МП, 31.
ДИАЛЕКТНО. Нареч. от диалектен. Езикозн. Наред с интонационните разлики всички областни особености по отношение на фонетичните закони на литературния български език оцветяват диалектно речта на говорещия. Т, 1954, кн. 5, 27.
ДИАЛЕКТОЛОГ, мн. -зи, м. Специалист по диалектология.
ДИАЛЕКТОЛОГЙЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Остар. Диалектоложки; диалектологически. Не особено бляскави се виждат и диалектологичните познания на първия ни журналист. Ив. Шишманов, СбНУ XI, 708.
ДИАЛЕКТОЛОГЙЧЕСКИ, -а, -о, мн.
-и, прил. Остар. Диалектоложки; диалектологичен.
ДИАЛЕКТОЛОГИЯ ж. 1. Само ед. Езикозн. Дял от езикознанието, който изучава диалектите на един език. Диалектологията е един от най-важните източници за изучаване историята на един език, тъй като в диалектите често се запазват явления, които не се срещат в литературния език или не са отразени в старите писмени паметници. А Историческата диалектология изучава диалектите в тяхното историческо развитие на основата на езика на писмените паметници и ретроспективното разглеждане на съвременните диалектни данни. II Тази наука като учебен предмет във висшите училища. Лекции по диалектология.
2. Разг. Учебник по този предмет. Имам две диалектологии: едната — по-старо издание, а другата — последното, най-новото.
ДИАЛЕКТОЛОЖКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Езикозн. Който се отнася до диалектология (в 1 знач.) и до диалектолог. В академичната книжарница могат да се намерят последните диалектоложки трудове. Тази година диалектоложки групи проучваха диалектите в Северозападна България. А Той има двадесетгодишен диалектоложки стаж. А Диалектоложки проучвания.
ДИАЛЁНТА ж. 1. Диафилм. Познати на всички са малките проекционни апарат-чета, с помощта на които се наблюдават увеличени картините от различни диален-ти: за живота на велики хора, исторически събития, природни явления и др. Физ. VII кл, 118.
2. Филмова лента, която се използва за изготвяне на диафилми и диапозитиви, предназначени за диаскоп. Тук се произвеждат епруветки, хофманови апарати, апарати за газообмен, мулажни диаленти за прожекции на филми и dp. ВН, 1953, бр. 295, 2.
ДИАЛИЗА ж. Хим. Отделяне на колоидните частици от съдържащите се в разтвора молекули или йони на разтвореното вещество с помощта на специално приготвени прегради, през порите на които преминават само молекулите и йоните, а колоидните частици се задържат. Ако се цели да се разделят едно от друго две белтъчни вещества, едното от които има по-голямо, а другото по-малко молекулно тегло, може да се прибегне до диализа. Б. Койчев, Б, 18.
— От гр. бгаХистц 'разложение, отделяне'.
ДИАЛИЗАТОР м. Хим. Уред за извършване на диализа.
— Нем. Dialysator.
ДИАЛОГ, мн. -зи, след числ. -га, м.
1. Разговор между две лица или две групи от хора. Тоя диалог в стихове и в проза се продължава между двамата разпалени патриоти за голямо изстъпление на присъствува-щите. Ив. Вазов, Съч. VIII, 67. Тъкмо се канеха да продължат импровизирания диалог и вратата на спалнята, към която те поглеждаха през цялото време, се отвори. Ем. Манов, ДСР, 171. Политически диалог.
2. Jlumep. Разговор между действащи лица, герои в произведение на художествената литература, използван като средство за характеристика на лицата или като форма за разгръщане и развитие на драматическо действие. Режисьорът и артистите са съсредоточили вниманието преди всичко върху сложните диалози в пиесата, търсили са като основа на своята работа мислите на героите. ВН, 1958, бр. 2256, 4. На много места в драмата проличава умението на Войников да строи диалог, има явления с удивително образен и точен език. ЛФ, 1958, бр. 13, 3. Ново разбиране на човешкото отношение, изразителен диалог — не диалог, който изпълнява "чисто служебна функция в сюжета " — трябва да има в пиесата, защото и най-дарени режисьори и артисти не могат да вдъхнат живот в мъртвите сцени. Н. Лилиев, Съч. III, 27.
3. Спец. Литературно-публицистично или философско произведение, написано във вид на събеседване, разговор или спор, чрез което се представят и доказват идеите на автора. Диалози на Платон. А Сатирични диалози на Лукиан.
4. Малко драматургическо произведение, типично за епохата на Възраждането, обикн. с участие на две лица, което преследва дидактични или патриотични цели. Начало на сатирикополитическата комедия у нас слага Хр. Ботев със своите остри, са-тирически диалози, едноактни и двуактни
