вори възбудено,.., а аз разбирам само общия смисъл на нейния разказ. Н. Стефанова, РП, 129. Той говори на северняшки диалект.
2. Език на дадено племе, което се намира в стадий на първобитнообщинен строй.
◇ Социален диалект. Езикозн. Модификация, предимно лексикална, на определена подсистема на националния език, която се използва за професионално общуване в со-циално еднороден колектив. Социалните диалекти са два основни вида: професионални диалекти и жаргони. Ст. Стойков, БД, 227.
— От гр. SidXeKTOQ 'говор, разговор, диалект'.
ДИАЛЕКТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Езикозн. Който се отнася до диалект. Диалектен атлас. Диалектна група. Диалектна форма. Диалектни различия.
◇ Диалектна дума. Езикозн. Лексикален диалектизъм.
ДИАЛЕКТЙЗЪМ, -змът, -зма, мн. -зми, след числ. -зма, м. Езикозн. Фонетичен, граматически или лексикален езиков елемент, който е присъщ само на един или няколко диалекта и не се среща в книжовния език. Морфологичен диалектизъм. Синтактичен диалектизъм. Словообразувателен диалектизъм. Фонетичен диалектизъм. //Литер. Обикн. мн. Диалектни думи и изрази, употребени в художествените произведения с цел да се постигне местен (областен, провинциален) колорит. За индивидуална стилизация на героите си много автори използват често диалектизми.
◇ Лексикален диалектизъм. Езикозн. Дума, чиято употреба в книжовния език се схваща като нарушение на нормата, защото в него съществува друго название на съответния предмет, напр.: компир — картоф или няма никакво название, тъй като предметът е непознат, напр.: пост ат, ръ катка.
ДИАЛЕКТЙК, мн. -ци, м. 1. Последовател, привърженик на диалектиката като наука. Вежинов е диалектик, когато изгражда образа в единство със средата. Лит. XI кл, 339.
2. Лице, което признава процеса на развитие в материалния свят и в обществения живот. Михалаки Георгиев се отнасяше към света и живота не само като естет и художник, но също тъй и като диалектик, и като изпитател. К. Георгиев, СбЦГМГ, 97.
— От гр. SiaXeKTiKoq.
ДИАЛЕКТИКА ж. 1. Филос. Наука за всеобщите закони на развитието на природата, обществото и мисленето, обясняваща явленията в техните връзки и взаимна обусловеност, в тяхното изменение и развитие; метод за познание на явленията в природата, обществото и човешкото мислене в тяхното движение, изменение и развитие. Диалектиката — това е научната теория за развитието на света, отхвърляща мета-физическите концепции за неговата неизменност.
2. Филос. В идеалистическата философия — теория на познанието, която признава само-развитието на мисълта като абсолютна идея.
3. Обективно същесвуващите закономерности на всеобщата връзка, движението, изменението и развитието на явленията в природата, обществото и човешкото мислене. Той [Янков] може да е най-кадърният секретар и най-заслужилият в движението, но диалектиката си е диалектика — две добри страни не изключват една лоша, и то най-важната. Ем. Станев, ИК 1-П, 78. Не на-празно е казано, че недостатъците на хората най-често произтичат от техните качества. Същото е и с вещите и в това се проявява диалектиката на живота. Св. Ра-йчева, К, 10.
4. В древногръцката класическа епоха — изкуството да се води спор, да се търси истината, като се разкриват противоречията в съжденията на противника; умение да се прилагат логически доводи в спора.
— От гр. 8кхА,ект1кт1 'изкуство да се води разговор'.
ДИАЛЕКТИКОМАТЕРИАЛИСГЙЧЕН
, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Филос. Който се отнася до диалектически материализъм; диалектикоматериалистически. Диалектикоматериалистичен подход към явленията в природата.
ДИАЛЕКТИКОМАТЕРИАЛИСТЙЧЕ СКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Филос. Диалектикоматериалистичен.
ДИАЛЕКТЙЧЕН1, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Остар. Диалектически. Да се разбере животът, .. и да се изобрази той не в неговата застойна форма,.., а в неговото диалектично развитие .. ето задачата на изя-щната литература в нейното отражение, изобразяване и възсъздаване на живота. Г. Бакалов, Избр. пр, 380-381.
ДИАЛЕКТЙЧЕН2, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Остар. Диалектен. Обичах да слушам речите му, все така равни, изпълнени с приятни диалектични изрази и с един особен изговор на ъ. Ем. Попдимитров, СбЦГМГ, 372. В българския език редукцията на неу-дарените гласни е позната повече като диалектично явление и се среща по-често в източно-българските говори. Л. Андрей-чин и др., БГ, 32.
ДИАЛЕКТЙЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и,
прил. Който е основан на законите на диалектиката; свойствен на диалектиката. За всеки актьор е ясна същността на езика като обществено явление и най-важно средство на човешкото общуване, ясна е диалектическата връзка между език и мислене. Т, 1954, кн. 5, 26. Диалектически подход.
◇ Диалектическа логика. Филос. Логическо учение на диалектическия материализъм.
