ДИАГОНАЛЕН, -лна, -лно, -мн. -лни, прил. 1. Който лежи върху или минава по диагонала. Оградата завършваше с врата, скована от два диагонални пръта, съединени отгоре и отстрани с тънки летви. А. Гуляшки, МТС, 42-43. В ски-бягането се прилага понякога и диагоналното спускане. П. Николов, НС, 81. През Средна България минава важният диагонален път Белград-София-Пловдив-Истанбул. Геогр. X кл, 55. Диагонална права. Диагонална равнина. Ди-агонално сечение.
2. Разг. За линия, ивица или шарка — който е разположен като по диагонал; наклонен. Константин Златев .. носеше раиран панталон и палто меланж с отворена жилетка, мека колосана яка и черна копринена връзка с диагонални бели ивици. Д. Ангелов, ЖС, 217. ^
ДИАГОНАЛНО. Нареч. от диагонален; по диагонала. С такива дървени пречки, приковани с две по-дебели греди, които се пресичаха диагонално, беше направена самата врата на тъмницата. К. Величков, ПССъч. I, 9. От линейката излезе среден на ръст човек с обръсната глава и една бяла превръзка, която минаваше диагонално през лицето му. И. Радичков, СР, 217. Една атака отляво на нашия отбор завърши несполучливо — десният защитник на съветския отбор успя да избие топката диагонално, далече напред. П. Вежинов, ДМ,
56.
ДИАГРАМА ж. Графично изображение, което с линейни отрязъци или геометрични фигури нагледно показва съотношението между различни величини. Кабинетът на председателя наистина не е разкошен, но е чист и удобен, и най-важното, личи, че се работи в него мъжки — по стените се виждат списъци, диаграми, чертежи.
Н. Фурнаджиев, МП, 55. Отпечатването на това съчинение, снабдено с диаграми, статистични таблици и спирали, се оказа невъзможно. Ем. Станев, ИК III, 109. Един ден донесе [агрономът] в кабинета двайсетина .. издания със сложни чертежи и диаграми. О. Василев, Т, 241. В дългите сиви постройки седяха пред писалищните маси инженерите и техниците, .. и търпеливо нанасяха цифри в изпъстрените с диаграми и статистически данни листове. Ив. Мартинов, М, 98. Кръгова диаграма. Линейна диаграма. Секторна диаграма. Спектрална диаграма.
— Гр. бкхуращкх 'рисунка, чертеж'.
ДИАГРАМЕН, -мна, -мно, мн. -мни, прил. Който се отнася до диаграма. В края на изложбата е показана една много майсторски изработена диаграмна карта за развитието на театралното дело в Унгария. Т, 1954, кн. 6, 62. Диаграмна дъска. Диаграмно табло.
ДИАГРАМНО нареч. Рядко. Във вид на диаграма. Тоя интерес [към славяните], ако бъде проследен сравнително и изразен диаграмно, най-високата точка в диаграмата ще се падне на голяма Русия. Р, 1927, бр. 255, 3.
ДИАГРАФ м. Спец. Уред за преснимане на чертежи.
— От гр. бгаурафсо 'описвам'. — От Ст. Младенов, Речник на чуждите думи, 1934.
ДИАГРАФЕН, -фна, -фно, мн. прил. Спец. Който се отнася до диаграф.
— От Ст. Фетваджиев, Френско-български речник П, 1936.
ДИАДЕМА ж. 1. Женски накит за глава, обикн. от скъпоценни камъни, във вид на коронка или венец. Косата й, с цвета на махагоново дърво, прибираше елмазена диадема. П. Константинов, ПИГ, 33. На пода блестяла разкошна диадема, заедно с няколко разпилени бижута. Г. Готев, ПШ, 57. Тя се вижда булка,.., цяла облечена в бяло,.., с диадема от бели, мънички изкуствени цветя. Елин Пелин, Съч. II, 112.
2. Остар. Царски венец, корона. Аз ще завладея Ивайла още от първия ден... Ще се явя с порфира и цариградската диадема със скъпоценните камъни. Ив. Вазов, Съч. XXI, 63.
— От гр. бихбтцаа 'превръзка за челото, венец, корона'.
ДИАЗОСЪЕДИНЕНИЕ, мн. -ия, ср. Хим. Органично съединение, което се получава от взаимодействие на първични амини с азотиста киселина и се употребява в производството на багрила и лекарства.
ДИАКРИТИЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Езикозн. Само в съчет. Диакритичен знак. 1. Допълнителен знак към буква в някои писмени системи, който показва, че ос-новната буква бележи друг звук. За означаване на звук „ш“ в чешки език се използва буквата V със специален диакритичен знак —
2. Буква без самостоятелна звукова стойност, която се използва в някои правописни системи за означаване на допълнителна звукова характеристика към други звукове. Буквата /г след някои гласни звукове в немски език е само диакритичен знак, който показва, че гласните са дълги.
— От гр. 8ихкртк6<; 'различаващ, различителен'.
ДИАЛЕКТ м. Езикозн. 1. Разновидност на общонародния (националния) език, която се използва като средство за общуване в даден колектив, ограничен териториално или социално; говор. Белослатинско-плевенски диалект. Странджански диалект. II Стесн. эвор на селско население, който се
Разг. Г
различава от книжовния. Сега тя разказваше няк — леко
аква хумореска на шопски диалект непринудено. Г. Райчев, Избр. съч. II, 115. Всички знания на родопския диалект бледнеят пред езика на Тайбе. Тя го-
