ДИАГНОЗЙРАМ, -аш, несв. и св., прех. Мед. Поставям диагноза, определям болест обикн. чрез прилагане на определен метод; диагностирам, диагностицирам, диагнози-рам се страд.
ДИАГНОЗЙРАНЕ ср. Мед. Отгл. същ. от диагнозирам и от диагнозирам се; диагностика, диагностиране, диагностициране. Разработиха се редица стари и се откриха нови методи за дигнозиране, лекуване и предпазване от хелминтозите. Пр, 1952, кн. 5, 76-77. В института ще се проведе публична защита на дисертация .. на тема: „Електрокардиографски и други клиничи-ни изследвания с оглед диагнозирането на сърдечните аритмии“.
ДИАГНОСТЙК, мн. -ци, ж. 1. Мед. Обикн. със съгл. опред. Лекар, който се отличава със способност, дарба да поставя верни диагнози. Той имаше голяма клиентела, бе отличен диагностик и човекът с най-почтените доходи в клуба. Д. Димов, Т, 327. Със самочувствието на най-издиг-нат и просветен в цялото семейство, докторът внимателно наблюдаваше живота на всички, .. Много често, с острото око на диагностик, той откриваше неща, недостъпни за околните. В. Геновска, СГ, 270.
2. Прен. Разг. Човек, който умее да преценява, да характеризира точно същността на някакво явление, проява. — Спали сте лошо — каза тя, като се взираше в лицето му. — Колики на съвестта или хипертрофия на общественото чувство. Не съм ли добър диагностик? Ем. Манов, БГ, 211.
ДИАГНОСТИКА, мн. няма, ж. Мед.
1. Наука за методите, чрез които се установяват верни и точни диагнози.
2. Определяне, установяване на диагноза чрез определен метод; диагнозиране, диагностициране, диагностиране. Логиката при диагностиката се състои в поредица от сравнения между това, което лекарят знае, и информацията, получена при прегледа. Ц. Цанев и др., ЧП, 165. Той [радиоактивният фосфор] се използува в травматологията за ускоряване оздравяването на счупени кости, прилага се и при диагностиката на злокачествени тумори. ВН, 1958, бр. 2115, 4. Стоматологът,.., ползувайки редица клинични и параклинични тестове за диагностика, ще съумее най-правилно да реши в конкретния случай какво лечение да приложи. ВН, 1961, бр. 2956, 4. Рентгенова диагностика. Ултразвукова диагностика. Термоелектрическа диагностика.
ДИАГНОСТЙРАМ, -аш, несв. и св., прех. Мед. Диагнозирам, диагностицирам. Д-р Нимак вижда в Каватината на квартета биенията на сърцето на склеротик в криза от гръдна жаба / .. /. Той диагностира у Бетховен преждевременно втвърдяване на артериите. В. Йонова и др., Б (превод), 159. диагностирам се страд.
ДИАГНОСТЙРАНЕ ср. Мед. Отгл. същ. от диагностирам и от диагностирам се; диагнозиране, диагностициране, диагностика. За да се разбере значението на това съвременно прилагане на учението за кръвоносните съдове, достатъчно е да посочим един пример — резултатите, постигнати напоследък с изследванията за диагностиране на костните тумори. ВН, 1960, бр. 2786, 4.
ДИАГНОСТИЦЙРАМ, -аш, несв. и св., прех. Мед. Диагнозирам, диагностирам, диагностицирам се страд.
ДИ АГНО СТИЦЙР АНЕ ср. Мед. Отгл. същ. от диагностицирам и от диагностицирам се; диагнозиране, диагностиране, диагностика. Съществуват редица реакции, които позволяват диагностицирането на грипа. Пр, 1952, кн. 5, 49. В научните кръжоци работят над 500 студенти. Те самостоятелно или колективно разработват отделни научни проблеми, усвояват нови методики в диагностицирането и лечението на болните. ВН, 1960, бр. 2875, 4.
ДИАГНОСТЙЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Мед. Който се отнася до диагностик и до диагностика.
ДИАГНОСТЙЧНО-КОНСУЛТАТЙ-ВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. В съчет.: Диагностично-консултативен център. Мед. Лечебно заведение, в което работят лекари с различни специалности и което разполага с лаборатория и с уреди за ултразвукова диагностика, предназначено за оказване на до-болнична медицинска помощ на пациентите. Диагностично-консултативният център „Д-р И. С. Грийнберг“ е частно здравно заведение. Той е лицензиран да извършва специализирана доболнична помощ. HT, 2000, бр. 150, 9. Прекратен е договорът с диагностично-консултативния център в Ардино. БА, 2000, бр. 14947, 2.
ДИАГОНАЛ м. Геом. Отсечка, която съединява два несъседни върха в многоъгълник или два върха на многостен, които не лежат на една плоскост. Диагоналите в правоъгълника са равни по дължина. • Разш. Разг. Обикн. в съчет. с предл. по. Преди сеитбата коперативните блокове се изорават по диагонал. ОФ, 1950, бр. 1720,
3. И Костов се наведе над начертания и изписан по всички диагонали лист, спокойно, но внимателно загледан от другите. X. Русев, ПС, 262.
◇ По диагонал, чета (преглеждам и под.). Разг. Повърхностно, отгоре-отгоре (чета). Прочетох книгата по диагонал, защото бях я взел само за два дни.
— От лат. diagonalis през фр. diagonale или рус. диагональ.
