на големи количества урина без захар, с непрекъсната силна жажда и много ниско относително тегло, вселдствие смущения в образуването на хормона, който потиска пико-чообразуването и пикочоотделянето. Бронзов диабет. Мед. Диабет, при който в кожата се отлагат пигменти, в резултат на което тя щшдобива кафяв цвят; пигментна цироза. Бъоречен диабет. Мед. Отделяне на захар в урината при нормално ниво на кръвната захар. Захарен диабет (съкр. разг. диабет). Мед. Хронично заболяване, характеризиращо се с разстройство на всички видове обмяна на веществата, на първо място на въглехидратната обмяна, най-често поради недостиг на хормона инсулин, в резултат на което се увеличава захарта в кръвта и урината; захарна болест.
— От гр. бихРдтт^ 'който преминава' през фр. diabète.
ДИАБЕТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Мед. Който се отнася до диабет. Диабетна кома. Диабетно заболяване. Диабетни признаци.
ДИАБЕТИК, мн. -ци, м. Мъж, болен от диабет. Към атеросклерозата са особено склонни диабетиците. В. Кърджиев, ОП А, 95‘
ДИАБЕТЙЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Който се отнася до диабет и до диабетик. Диабетичната кома се дължи на дълбоки смущения в обмяната на веществата с образуване и натрупване на кетонови тела в организма. Л. Митов и др., ВБ, 440. Диабетичен режим. Диабетичен хляб.
ДИАБЕТЙЧКА ж. Жена, болна от диабет.
ДИАБОЛЙЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. Литер. Литературно течение, чиито привърженици, изпитвайки ужас от действителността, се увличат в мистика.
— От гр. 8iàpoA,oç 'дявол'.
ДИАБОЛИК, мн. -ци, м. Литер. Привърженик на диаболизма; диаболист. Ние имахме и имаме да изживяваме още наивния сантиментализъм на Жан-Жак Русо, а се напънахме да бъдем ницшеанци, диаболици. Ас. Златаров, Избр. съч. II, 193.
ДИАБОЛЙСТ м. Литер. Диаболик. Пи-сател-диаболист.
— От Ст. Младенов, Речник на чуждите думи, 1947.
ДИ АБ О Л ИСТЙЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Литер. Диаболичен; диаболи-чески. Преди всичко Полянов има стил. А неговото преминаване от диаболистич-ния и фантастичен разказ към реалистичния.., говори само за един верен художествен усет. К, 1927, бр. 102, 2.
ДИАБОЛЙЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Литер. Който е основан на принципите на диаболизма; диаболистичен, диаболи-чески. Любомир Пачеджиев,.., беше белетрист, пишеше селски разкази с диаболични интриги, но селяните му говореха с езика на градските хайлайфни герои. А. Гуляшки, JT, 28. Пет години след „Разкази“ — том първи, гдето са събрани най-характерните психологични, диаболични.. творби на Рай-чев, се яви Песен на гората. Г. Константинов, ПР, 246. Диаболичен разказ.
ДИАБОЛЙЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Литер. Диаболичен; диаболистичен. Фео-дор Михайлович Достоевски беше неговата слабост.. Струва ми се, нему той [Г. Рай-чев] остана верен до последните дни на живота си, макар да измени на мнозина други. Преди всичко на създателите на така наречения „диаболически“ разказ. Н. Лилиев, Съч. III, 36-37.
ДИАГЕНЕЗА, мн. няма, ж. Геол. Геологически процес на превръщане на утайките от дъното на водните басейни в скали.
— От гр. 8(а 'през' + yevéoiç 'раждане'.
flHArEHÈTEH, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Геол. Диагенетичен. Диагенетна зона. Диагенетни процеси.
ДИАГЕНЕТЙЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Геол. Който се отнася до диагенеза; диагенетен. Отложените на морското дъно ронливи утайки след време в резултат на диагенетични процеси се свързват, уплътняват и превръщат в здраво споени скали. Р. Христов и др., Г, 69.
ДИАГНОЗА ж. 1. Мед. Лекарско заключение за същността на болестта и състоянието на болния след неговото всестранно изследване. Той слагаше най-точната и правилна диагноза и веднага предлагаше най-резултатното лекарство. Г. Карасла-вов, Избр. съч. IV, 299. Когато се поставя диагноза, .., най-същественото е да не се взима в съображение само един симптом, колкото и типичен да е той. Ем. Манов, ДСР, 378. С общи усилия математиците и лекарите в Украйна са създали електронна машина, която да определя диагнозите при сърдечни заболявания. К, 1963, кн. 3, 41. Непосредствена диагноза. Окончателна диагноза. Патологоанатомична диагноза. Функционална диагноза.
2. Прен. Разг. Преценка, заключение за същността на някакво явление или проява на характера и възможностите на дадено лице и под. — Добро момче — каза той за журналиста, .. — Само че е голям заплес. — Вярна диагноза — потвърди Людмила. Ем. Манов, ДСР, 410. Меркулов и в стаите не е на мястото си. В канцеларията объркал преписките, .. Трябва още сега да решим какво да правим с него. — Това е по твоята част — равнодушно каза Андрей. — Определи му диагнозата — и готово! М. Мар-чевски, П, 253. Обичай е, и у немците, кога се яви нов талант да се прави диагноза на таланта му, не само по онова, което той дава, а и обещава. П. П. Славейков, Събр. съч. V, 129.
— От гр. Siàyvcùaiç 'разпознаване, преценка1.
