ДЗУКА ж. 1. Вид тревисто растение с тънко стъбло, което расте по влажни, мочурливи места. Много растения, които бяха цъфнали още преди застудяването,.. не бяха претърпели абсолютно никакви повреди. Между тях може да се споменат:., дзуки, жълтият гарванов лук. Пр, 1952, кн. 6, 71.
2. Само мн. Бот. Род многогодишни, рядко едногодишни тревисти растения с разположени при основата на стъблото листа, със събрани в съцветия цветове и с добре развито коренище. 1исас1ае.
— От лат. шпсив 'тръстика'.
ДЗУКАШ м. Диал. Място, обрасло с дзуки.
— От Л. Андрейчин и др., Български тълковен речник, 1973.
ДЗУМКАМ, -аш, несв., непрех. Диал. Думкам. Неколцина цигани свирджии не даваха мира на тъпана и другите музикални инструменти. Дзумкаха, та не можеше да се заспи по близките лозя. Т. Харманджиев, КВ, 74ч
ДЗУМКАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от дзумкам; думкане. Щом засвири музиката,..: дядо Павел се събуди.. Застана пред вратата, загледа се натам, откъдето се чуваше дзумкането от циганската музика. Т. Харманджиев, КВ, 407.
ДЗЪН междум. Обикн. удвоено или утроено дзън-дзън, дзън-дзън-дзън. За напо-добяване на звук от звънец, от удар върху стъкло и др. Звънчетата весело запяха.. — Дзън-дзън-дзън! Дий! — се унесе след тях кочияшът и поде някаква стара песен. Д. Талев, СК, 94. Дзън, дзън — отминават те [шейните] с лек, приятен шум, като оставят след себе си две огледално излъскани пътеки за децата. П. Михайлов, ПЗ, 120. Дзън-дзън, дзън-дзън. И между всяко обаждане на звънчетата се чуваше и тежкото тупкане на тоягата. Елин Пелин, Съч. IV, 37.
ДЗЪНКА1 ж. Диал. Тамбура.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ДЗЪНКА2 ж. Диал. Звън, звънене, звънкане. И Бори си пееше и свирукаше волно и преволно, а конят, добре нахранен и отпочинал, летеше, без да докачва дзън-ките на шпорите. И. Вълчев, СКН, 29.
ДЗЪНКАМ1, -аш, несв., непрех. Диал. Звънкам1. Бурущила захвана да отпява на Друля, поведоха се подире му трима-чети-рима и започнаха всичките да пеят. Таванът затрепера. Джамовете дзънкат като чинели. Н. Хайтов, ДР, 116. Тропат ония ми ти коне, пушилка дигат, дзвякат сабите, дзънкат дзингиите. Отминала кавалерията. Й. Вълчев, РЗ, 90.
ДЗЪНКАМ2, -аш, несв., прех. Диал. Звънкам2, дзънкам се страд.
ДЗЪНКАНЕ1 ср. Диал. Отгл. същ. от дзънкам1.
ДЗЪНКАНЕ2 ср. Диал. Отгл. същ. от дзънкам2 и от дзънкам се.
ДЗЪ?КАМ, -ан|, несв., непрех. Диал. Звънкам ; дзънкам . Байне ле, Стояне/ нашите котли / нековани дзъркат. / Хайде да ги ковем. Нар. пес., СбВСт, 1031. Аршин дзърка по постилка. СбВСт, 48.
ДЗЪРКАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от дзъркам; дзънкане.
ДИ-. Първа съставна част на сложни думи със значение дву-, напр.: димолеку-лен, диморфизъмидр.
— От гр. 8i(<;) 'два пъти'.
ДИААПАРАТ м. Апарат за прожекти-ане на диафилми; диаскоп. На рождения си ен нашата малка дъщеря получи подарък един диаапарат "Пионер " заедно с три диа-филма. ВН, 1962, бр. 3242, 4. Цех „Оптика“ в момента се разширява, а в него се произвеждат едни от най-фините и сложни уреди — лабораторен и учебен микроскоп,.., диаапарати „Пионер“,., и много други. ВН,
1960, бр. 2616, 2.
— От гр. 8ia 'през' и апарат.
ДИАБАЗИ мн., ед. (рядко) диабаз, м.
Минер. Стари вулканични скали с дребнозърнеста или плътна структура и цвят от тъмносив до черен или зеленикавочерен, употребявани като строителен материал или за постилане на улици. Обръщаме се вече и към природните скали, за да им придадем нови, по-добри свойства. За тази цел скалата — била тя базалт, диабаз или гранит, се стапя. Б. Ангелов, ЗМ, 40-41. В началните етапи на магматизма през палео-зойската ера се проявил силен магматизъм в Западна Стара планина и Краището и са се образували огромни маси диабази и спи-лити. Р. Димитров, РЗН, 14.
— От фр. diabase.
ДИАБАЗОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Минер. Който се отнася до диабази. Доскоро се внасяха от чужбина киселинноустойчиви видове цимент — диабазов, базалтов и андезитов — важно средство в борбата с корозията в почти всички наши заводи. ВН,
1961, бр. 2951, 1. Диабазови туфи. Диабазо-ви шисти.
ДИАБЕТ, мн. няма, м. 1. Мед. Болеет, характеризираща се със смущение на жлезите с вътрешна секреция, което предизвиква прекомерно уриниране и отделяне в някои случаи на захар в пикочта. Тежък диабет.
2. Разг. Захарна болест. Болен от диабет и почти изгубил зрението си, той продължаваше да работи до последния си час. Защото Бласко Ибанес беше оптимист по природа. Б. Шивачев, Съч. I, 129.
◇ Безвкусен (беззахарен) диабет. Мед. Ендокринно заболяване, свързано с отделяне
