ДЗВЁКВАМ, -аш, несв.; дзвёкна, -еш, мин. св. дзвёкнах, св., непрех. Диал. Звек-вам; звънвам, дрънвам. Ех, не видело се пусто хоро, / дето невеста с момите му друс-на! /.. / Трепна невеста, герданът й дзвек-на, / и о свирача пак поглед опре. К. Христов, Кр, 65. Како беше лепа и убава [Мате-ина], / така беше лепо промената; / наре-ена динар до динара, /.. / Ко помина близо край дюкяна, /.. / динар дзвекне, мене сърце трепне. Нар. пес., СбБрМ, 426.
ДЗВЁКВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от дзвеквам; звекване, звънване.
ДЗВЁКНА. Вж. дзвеквам.
ДЗВЕР, дзвёрът, дзвёра, мн. дзверовё, след числ. дзвёра, м. Диал. Звяр. Вечер все по-често се отбиваше [старшината] в „Небесните простори“ на Пърчанов. — Дзве-ро, налей ми още една. Р. Сугарев, СС, 76.
ДЗВЕРЯ СЕ, -иш се, мин. св. дзвёрих се, несв., непрех. Диал. Зверя се. — Видя ли каква лимузина си има? — дзвери се.. Чар ли. Тарас, ТМ, 49.
ДЗВИЗАК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. Овен през втората година от възрастта си.
— От Л. Андрейчин и др., Български тълковен речник, 1973. — Други форми: двизак, звйзак.
ДЗВИЗКА ж. Диал. Овца, коза през втората година на възрастта си. Забрави ли ланските й [на вълчицата] пакости? Три овце ти отмъкна. А вчера посред бял ден нападна най-добрата ми дзвизка. Г. Райчев, В, 6. „Свети Димитре — рекъл, — помогни и закриляй! Ако сляза на земята жив и здрав, за курбан ще ти заколя най-дебелата дзвизка!“ Г. Краев, АЗ, 28. Па пойдоа до два бракя, / та си стигнат свети Георги. / Попитаа свети Георги: /.. / Дали сакаш шиник с пари / или сакаш крило дзвизки?„ Нар. пес., СбНУ ХЫУ, 120.
— Друга форма: з в й з к а.
ДЗЕВГАР м. Диал. Дживгар2 (в 1 знач.); чивгар. Рантъранина ранобуден / рано иде на оране / .. / — Ой ти, Рантъран ранобуден! /Дал ти е дзевгар толко силен / ил ти е любна пречеклива? Нар. пес., СбНУ VI, 14. — Си го [момчето] пущи на оране / Та си впрегна силен дзевгар / да ми оре рамна нива. Нар. пес., СбНУ VII, 122.
ДЗЁМНА, -еш, мин. св. -ах, несв., непрех. Диал. Измръзвам. Станал да седи, ар-но, ама фатиле ръцете да му дземнат, фа-тил .. да ги стискат.., да си ги стоплит. Нар. прик., СбНУ XI, 145.
— Друга (диал.) форма: д з ё б н а.
ДЗЕН, дзёнът, дзёна, мн. няма, м. Рел. Филос. Будистко учение, възникнало в Китай през VI в. и разпространено по-късно в Япония, което проповядва постигане на истинско познание за света и на просветление чрез възприемане с освободено от мисли съзнание, чрез самосъзерцание и медитация;
дзенбудизъм. Дзенът е повлиян силно от китайската философия даоизъм.
— От кит. през англ. zen.
ДЗЕНБУДЙЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. Рел. Филос. Дзен. В Европа интерес към дзенбудизма се появява след Втората световна война при запознаването с японската разновидност на това учение.
ДЗЙВРИ само мн. Диал. Долни шаечни или плетени гащи. Имаше жени, които и преди работеха, за да печелят,.. Купуваха вълна, влачеха я и я предяха, купуваха бои или правеха сами по старовремски начини и плетяха чорапи, фанели, дзиври. Д. Талев, ПК, 141-142.
ДЗИПАМ, -аш, несв., прех. Диал. Ритам; зипам. дзипам се страд.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ДЗЙПАНЕ, мн. няма, ср. Диал. Отгл. същ. от дзипам и от дзипам се; зипане.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ДЗЙПАНИЦА ж. Диал. Ританица; зипа-ница.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ДЗЙПВАМ, -аш, несв.; дзипна, -еш, мин. св* дзипнах, св., прех. Диал. Ритвам; зипвам. Тръгна чичо Дяко от сяло Жабов-ряк из панаира конче да продава.., а то, като всяко младо, повърви, повърви направо,.., па дзипне едно чифте и пак се оправи. Чудомир, Избр. пр, 208.
ДЗИПВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от дзипвам; зипване.
ДЗЙПКАМ1, -аш, несв., прех. Диал. Удрям в земята тояга откъм тънкия й край, за да отскочи надалече; цапвам<a name=“footnote1„></a><a href=“#bookmark0">1</a>. дзипкам се страд.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ДЗЙПКАМ2, -аш, несв., непрех. Диал. Цапам2, джапам.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ДЗИПКАНЕ1 ср. Диал. Отгл. същ. от дзипкам1 и от дзипкам се.
ДЗИПКАНЕ2 ср. Диал. Отгл. същ. от дзипкам2.
ДЗЙПНА. Вж. дзипвам. дзипня ж. Диал. Ританица; зипня, дзи-паница.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ДЗИФТ, дзйфтът, дзифта, мн. няма, м. Разг. Асфалт; зифт. Черният дзифт между жълтите павета се бе размекнал и потекъл. П. Вежинов, ЗЧР, 247.
ДЗОТ, дзотът, дзота, мн. дзотове, след числ. дзота, м. Воен. Закрито полево отбранително съоръжение, предназначено за картечници, артилерийски оръдия, миномети и под. В града., са били съоръжени няколко десетки огневи точки, 35 км барикади и множество дзотове и противотанкови съоръжения. ЛФ, 1958, бр. 40, 4.
— Рус. дзот, съкр. от „дерево-земляная огневая точка“.
<a name="bookmark0"><a href="#footnote1">1</a></a>
