ленина, която се издигаше като стена край пътя. П. Вежинов, ДМ, 84. Саурашира е една от най-живописните местности на Индия. Тропическите джунгли се сменят с цветущи полета, напоявани от планинските реки. ВН, 1958, бр. 2025, 4. Той бе прекарал отпуската си в дивите джунгли по гор-ното течение на река Ориноко. К, 1963, кн. 8,31.
2. Местност с такива гори.
— От инд. през англ. jungle.
ДЖУНДЖУРИ`ЙКА ж. Разг. У мал. от джунджурия. Нищо не бе се променило., в хола, претъпкан с мебели и разни джунджу-рийки. Г. Величков, НУ, 23.
ДЖУНДЖУРИЯ ж. Разг. Обикн. мн. Малък, незначителен предмет; дреболия. — Е, какво — започна Марков и се зачерви от едвам сдържан гняв. — Басми, тантели, разни там джунджурии, а сега и съдове... Д. Талев, ПК, 776. Всяка дреха, мобил, джунджурия, иглица,.., е един комат, който чуждата експлоатация изтръгва из ръцете на бедния български занаятчия и търговец. Ив. Вазов, Съч. XI, 187. И вред, дето и да погледнете,.., вред висулки, куки и безчет джунджурии во всевъзможни форми. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 127.
ДЖУНЕСТ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Който е с дебели устни; бърнест, джукест.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.
ДЖУПЧЕ, мн. -та, ср. Остар. и диал. Циганче; егюпче. Палецот велит: айде да крадиме! Казалецот велит: къде? Големи-от: къде да е. Четвортиот: ке кажем. Най-малиот: мълчи, джупче наказание? Н. Геров, РБЯд, 94.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908. — Друга форма: г ib п ч е.
ДЖУРДЖУНА ж. Диал. Неразбория, врява. Каймакаминът стана, взе шапката си под мишница и тъпър-тъпър — отиде. Стана цяла джурджуна. П. Росен, ВП1П, 53-54. Абдул Азис се обърна. Започнаха джурджуна. Няколко евнуси-джуджета с огромни като тикви тюрбани мятаха крака и се кривяха. Ст. Дичев, ЗСII, 663.
◇ На джурджуна, вземам. На присмех (вземам). За джурджуна, ставам. За смях (ставам). Нямаше що да се прави. Много — малко, трябваше да направят митинга си, ако не искат да станат за джурджуна на противниците си. Ив. Вазов, Съч. VII, 101.
— Тур. curcuna 'глъчка'. — Друга форма: джурджйна.
ДЖУРЙЛКА ж. Диал. Джуруляк; джурилник, джурул.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951. — Друга форма: джюрйлка.
ДЖУРИЛНИК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. Джуруляк, джурул, джурилка.
ДЖУРЙЛО, мн. -а, ср. Диал. Дълъг прът с надупчено колелце на единия край, с който се бие мляко за масло; бутало, бухало.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от
H. Геров, 1908.
ДЖУРКАМ, -аш, несв., прех. Разг. Разбивам на каша варена коприва, боб и под. с джуруляк или с дървена лъжица. Павел гледаше как старецът движи дланите си на-зад-напред, като че джурка коприва в гърне. Гр. Угаров, ПСЗ, 437. Джуркам боб. джуркам се страд.
— От рум. giurui 'въртя'.
ДЖУРКАНЕ ср. Разг. Отгл. същ. от джуркам и от джуркам се. Стрина Цонкови-ца с мъка довършва джуркането на качама-ка. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 15.
ДЖУРУЛ м. Диал. Джуруляк, джурилник, джурилка.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ДЖУРУЛЯК, мн. -ци, след числ. -ка, м.
I. Права пръчка с кръстати перки в единия край, с която се разбива варена коприва, варен боб и под.; джурилник, джурилка, джурул. Емайлираната печка влезе в селските къщи и избута всички стари кухненски потреби. Лъжичникът,.., тлъчникът и джу-рулякът почерняха, никому ненужни. Ст. Даскалов, ВН, 1958, бр. 2282, 4.
2. Прен. Пренебр. Простак, селяндур (Л. Ан-дрейчин и др., БТР).
ДЖУСТРЕНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от джустря и от джустря се.
ДЖУСТРЯ, -иш, мин. св. -их, несв., прех. Диал. Силно трия, жуля, за да отмия нещо. Куту идете на баня, да го джустриш убаве с кесето. СбНУ XIV, 196. джустря се страд.
ДЖЮМБЮШ м. Простонар. Джумбуш. Миг след това той леко изтича по стълбите нагоре и донесе намерения на полицата портрет. — Ето! Този е!.. Мюдюрът го погледна навъсено. — Не ми е до джюмбюш!
— сопна се той. Мен хаирсъзинът ми трябва, какво ми вреш това кадро. Ст. Дичев, ЗС II, 305.
ДЖЮМБЮШЛЙЯ ед. неизм., мн. -ии, прил. Простонар. Джумбушлия. Мурад гледал нейде по тавана и по едно време се изкикотил: — А бе я кажи нещо джюмбюш-лия... Хр. Бръзицов, НЦ, 204.
ДЗВЕК междум. Диал. Звек.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.
ДЗВЁКАМ, -аш, несв., прех. Диал. Зве-кам; звънтя, дрънча, дрънкам. Войновичка по двор ходи, / по двор ходи, менци хлопа, / .., / чехли тропа, гривни дзвека, / гривни дз-века по постели, / да си буди млада война. Нар. пес., СбВСт, 157.
ДЗВЕКАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от дзвекам; звекане, звънтене.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
