ДРАМОПЙСКА ж. Рядко. Книж. Авторка на драми. Тая жадна за техника душа е бъдеща поетка — .. или драмописка. Ст. Даскалов, ЕС, 209.
ДРАМОС м. Археол. Тесен коридор, който отвежда до централното помещение на древна гробница. През 1958 г. там в гробницата са правени малки сондажи и е установено, че отляво и отдясно на драмоса има следи от зидове. Ст. Михайлов, ЕБС, 278.
— От гр. 8роцо£ 'път, улица'.
ДРАМСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от Драма (град в Североизточна Гърция). Коня яхам — струмишки сердарин,/ пушка меря
— драмски харамия,/ сабя нося — пиринска войвода. К. Христов, СК, 67. Ако зажалиш нявга за драмска ракия, — / доди на гости
— / с коня шарколия. Нар. пес., М. Минева, МП, 6.
ДРАМСЪСТАВ м. През 50-80-те г. на XX в. — театрален колектив, който работи самодейно обикн. в читалище, училище или предприятие; драматически състав. След доклада за работата и състоянието на драм-състава, оркестъра, хора, литературните кръжоци и естрадно-сатиричния състав .. бе дадена думата за изказвания. Тарас, СГ,
109. — Дантоне! — провикна се тя патетично и това не й коства усилие, защото участвува в драмсъстава. Ст, 1960, бр. 726, 2.
ДРАМЧЕ, мн. -та, ср. 1. У мал. от драм (в 2 и 3 знач.).
2. В съчет. с числ. бройно. Шише, което побира количество от толкова драма, колкото е означено от числителното. Той държеше едно двадесет и пет драмче ракия и бавно взимаше сутринната си дажба на малки глътки през дълги помеждутъци. Т. Хар-манджиев, КВ, 6. // Количество течност, което се вмества в такова шише. Рекох да пия една ракия и влезнах в кръчмата. Изпих едно двадесет и пет драмче — не стигна. Н. Попфилипов, РЛ, 40.
ДРАНГОЛНИК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Разг. Ирон. Затвор. За една нищо и никаква грешница мога да ида в дранголника и да си изгния там. Г. Караславов, ОХ II, 77. Той отиде тая заран в затвора да занесе на Крумова малко тютюн. Крумов пак е влязъл в дранголника за един скандал. Ив. Вазов, Съч. XVIII, 11. — Ще рисувам и ще бистрим политиката — продължи той. —Докато ни тикнат в дранголника — засмя се баба. К. Калчев, ПИЖ, 168. — Довтасаха две заптиета, откараха майстора в дранголника. Т. Харманджиев, КЕД, 230.
— Вер. от рум. <1пп§а1аи 'безделник, негодник'.— Друга форма: дрънголник.
ДРАНЕ, мн. -та, ср. Отгл. същ. от дера и от дера се. След един час той свърши дрането, обтегна кожата на тревата, ос-търга я. Н. Попфилипов, РЛ, 44.
О Ще има дране. Разг. Ще бият или ще критикуват, ще хокат някого. Ще има дране, щом сте счупили прозореца.
ДР АНУСАМ, -аш, несв., прех. Диал. Друсам, дранусам се страд.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ДРАНУСАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от дранусам и от дранусам се.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ДРАПАЛИВ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Който обича да дращи, да драпа, който има склонност да драпа (в 1 знач.). Иван си Рада послуша,/ па на седенкя отиде, /../ И той си седна у главните / като куче сополиво,/ като маче драпаливо. Нар. пес., СбВСт, 857.
ДРАПАМ, -аш, несв. Разг. 1. Прех. Драскам, дращя силно с нокти някого или нещо. — Байоо! Шчо са mue нокти на тебе? — Tue нокти сва нощ ке те драпат! Нар. прик., СбКШ, 51. Рипне мечката, хайде у ендако [хендека]. Драпа, драпа не може да излезе и останала там. Нар. прик., СбНУ X, 157. // Неодобр. Чеша.
2. Прен. Henpex. С големи усилия вървя, катеря се обикн. по труден път, терен. Една или две пощи ще чакам тука, и тога ще драпам за Цариград. АНГI, 543. Спуснеш се по снежната целина, ските ти се плъзгат гладко и изведнъж върховете зариват в сняг от друго качество. Последицата: чук-ваш с нос върховете на ските, раницата те похлупва и дълго време драпаш по снега, докато станеш. Е, 1964, бр. 7, 2. Драпахме по камънаците цял ден, докато стигнем върха.
3. Прен. Пренебр. Обикн. с предл. за или със следв. изр. със съюз д а. Искам наложително нещо, настоявам, мъча се да постигна нещо с различни средства или с големи усилия. Такава изметната врата не бил виждал досега .. И се завързва една дълга, дълга лакардия. Той драпа да я махна, аз му обяснявам, че няма как да му изпиша друга. Сп. Йончев, ШД, 4. — Лельо Ганке, та анджак за сиромасите правим туй стопанство. Ние ще започнем, а помни ми думата: след година-две тия, дето не вярват, .., ще драпат да ги приемем. В. Нешков, Н, 380. За тази служба драпат още двама души, драпам ce I. Страд, от драпам в 1 знач.
II. Възвр. от драпам в 1 знач. Да ти даде господ краста и орлови нокти, та да се драпаш. Клетва, СбНУ XX, 18. Човек йи кога са драпа, накъде него си тегли. Погов., СбНУ XXV, 26.
ДРАПАМ СЕ несв., непрех. Диал. Драпам (в 2 знач.). Шестотин копрали има от дерето до върха .. Сега е застанал на четирис-тотната, .. Стотина круши присади .. Оня ден, като й се оплака на [жена си], че го върти лумбагото, а тя вместо да го пожали — сяде го: — Като се драпаш въз небето, ще върти не, ами ще те разнищи!
