Хе-е-е на текезесето бахчите в равното, като те сърби ръката да присаждаш\
Н. Хайтов, ШГ, 290-291.
◇ Драпам за своята кожа. Разг. Преследвам своя интерес, настоявам за нещо, което е в моя полза, изгода. Разискванията се подновиха бавно и предпазливо, .., а лицата на моряците станаха напрегнати и сурови — всеки от тях драпаше за своята кожа, за бъдещето, което бе забулено от досадна-та и велика мъгла на неизвестността. Е. Кузманов, ЧДБ, 5.
ДРАПАНЕ ср. Разг. Отгл. същ. от драпам и от драпам се.
ДРА1№РИЯ ж. 1. Завеса или покривало от набран, надиплен плат. Народното събрание заседавало в голяма дъсчена барака, .. По прозорците се спускали пурпурни драперии. П. Мирчев, К, 167. Човек би изпитал същото чувство, ако влезеше в пространна стъклена стая, в която няма мебел и тежки драперии, но има слънце и много въздух. Й. Йовков, Разк. III, 160. По едно време ми се допуши .. Реших да изляза на предната платформа. Но преди да стигна там, натъкнах се на една врата с драперии. Г. Велев, КВА, 103. Още докато трае самият събор, папа Павел IV нарежда на художника Даниеле Рачиарели, .. да започне да закрива с драперии някои от голите фигури във фреската на Микеланджело „Страшният съд“ в Сикстинската капела. Хр. Ковачев-ски, СК, 39.
2. Набрана ивица плат или по-рядко друга материя за украса на дреха и др.; драпиров-ка, къдри. Роклята за концерт изисква по-голям блясък на материята и по-богата украса, запазва строгостта на кройката. Може да се направи от ламе, кадифе, коприна или дантела, да се украси с драперии. ЖД, 1967, кн. 12, 23. Той [художникът
H. Михайлов] е истинският портретист на светски дами.. Триумфът на г. Михайлова е в тоалетите. Разположението на драпериите, тънката мрежа на дантелите, перата и цветята на шапките, всичко това г. Михайлов предава със съвършено чувство. С. Радев, Худ., 1909, кн. 4, 15.
— От фр. draperie.
ДРАПИРАМ, -аш, несв. и св., прех.
I. Набирам, дипля плат, по-рядко кожа, хартия и др. за украса на помещение, дреха и т. н. Клубчето .. е малко, но добре уредено и уютно .. В ъгъла грижливи ръце са драпи-рали виненочервени знамена. Оф, 1950, бр. 1938, 4. Драпирам завеса. Драпирам волан на рокля.
2. Украсявам нещо, като го покривам с драперии. Салоните на Жокей-клуб в Буенос Айрес са постлани със скъпи килими, дра-пирани са с нежни завеси. Св. Минков, ДА, 95-96. Гражданите понякога се обличат по европейски, но по-често носят местно облекло, което у мъжете се състои от дълъг халат, а у жените — от ярки тъкани, с които драпират снагата и украсяват главата си. Л. Мелнишки, С, 37.
— От фр. draper.
ДРАПИРАН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от драпирам като прил. Който има гънки; набран, надиплен. През драпираните дантелени завеси надничаше утринното слънце. М. Грубешлиева, ПП, 305. А сега слънцето се смее в белите завески на прозорците. Между зелените пръчки са поставени малки саксии с цветя, грижливо обвити с драпирана розова книга. А. Гуляшки, МТС, 98. Широките поли, меките, закръглени драпирани яки, широките бухнати ръкави, .., леките летни тонове на дрехите — всичко това прави силуета грациозен и красив. ВН, 1960, бр. 2740, 4.
ДРАПИРОВКА ж. 1. Набор, драперия (във 2 знач.); къдри.о Дрехите са без блясък, без драпировка. Й. Йовков, Ж 1930, 137. Ще бъдат изложени над 30 вида дамски чанти
— в модната, малко удължена, с меки дра-пировки форма. ВН, 1960, бр. 2742, 1.
2. Само ед. Драпиране. Занимавам се с драпировка на завесите. А Купувам плат за драпировка на салона.
◇ Снемам / снема (махам / махна) драпи-ровката. Книж. Обикн. от нещо, някого. Разкривам скритите страни на нещо, някого, казвам истината за нещо, някого. Ако се снеме драпировката, ще излязат наяве много недостатъци в работата му.
ДРАС, мн. flpàcoBe, м. Диал. Едър, висок човек; великан, исполин, бабанка. — А то-зика Чолак Манол беше един драс и снажен като Крали Марко. П. Р. Славейков, ЦП II (превод), 40. — Той такъв драс — как му [на дребния човек] са й вдал да го бий. СбНУ XIV, 217. Тъй както лесно пий [бездарният стихотворец], да бяха лесни / и хубавите сладкозвучни песни — / о, вземал бих при тоз планински драс / уроци по поезия и аз. К. Христов, ПП I, 147.
— От тур. diras.
ДРАС междум. За наподобяване на шум от драскане. Драс! Драс! — чу се шум по пода. Изглежда има мишка — помислих си.
ДРАСВАМ1, -аш, несв.; драсна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. драснат, св., прех. 1. Прокарвам веднъж или няколко пъти нещо остро (острие, нокти и др.) по някаква повърхност, при което обикновено остава тънка следа, рязка. — Ей на, тук е драснато! Кой го драсна — питам? С нокът е остъргано. Ст. Даскалов, ЕС, 194. Пръстът на Ванко отново замърда. Драсна с нокът: цимент, студент цимент. Къде се намира и живее ли още? М. Грубешлиева, ПИУ, 273. Къс по къс ща да разкъсам тялото на тогова .., който му кожата само драсне. Н. Бончев, Р (превод), 101. Отве-днаж на малката маскирана и добре залос-тена вратичка се чу сподавено скимтене,
