запълнят, .., започват да личат. Л. Даниел, Т, 1954, кн. 4, 4. Историята, макар и кратка, била драматургично наситена. БА, 2003, бр. 15512 [еа]. Говорим .. за публицис-тично-емоционален монолог, разпределен
— за по-драматургично — между няколко герои. Култ., 2003, бр. 23 [еа].
ДРАМАТУРГИЯ, мн. няма, ж. 1. Литер. Драматично творчество, създаване на драми. В своята драма „Иванко“ В. Друмев показа верен усет към правдиво, реалистично разкриване на действителността и с това извърши скок в развитието на нашата възрожденска драматургия. ЛФ, 1956, бр. 3, 3. Според него [Ив. Ст. Андрейчин] развоят на родната драма е неразривно свързан с развоя на родната драматургия. Ив. Богданов, СП, 222. Проблеми на българската драматургия.
2. Събир. Съвкупност от всички драматични произведения обикн. на един народ, писател или епоха. Необходимо е да се проучи цялата Вазова драматургия, която все още не се познава, за да се види, че редица драматически произведения на Вазов могат да се поставят на нашите сцени. ВН, 1955, бр. 282, 4. В Петербург Сарафов се запознава с руската класическа драматургия, с произведенията на великите руски драматически писатели — Грибоедов, Гогол, Островс-ки. Ст. Грудев, ББ, 86.
3. Развитие на драматичния конфликт, на драматичното действие в драма или в друго произведение, където има драматизъм (във 2 знач.), някакво стълкновение. Народното творчество е много богато с образи и сюжети — от него трябва да се учим и на ясна мисъл, на реалистично изграждане, на логична драматургия. НК, 1958, бр. 29, 1. Словак показа богатството на своя талант, разкривайки еднакво убедително и искрящата жизнерадостна виртуозност на увертюрата, и дълбоката и сложна драматургия на петата симфония на Шостакович. ВН, 1960, бр. 2625, 4.
— Гр. 8раратог)ру{а.
ДРАМАТУРГСКИ, -а, -о, мн. -и. Рядко. Литер. Прил. от драматургия (в 1 знач.). Залцбургската изложба показва най-изчер-пателно колко разнообразни са били дра-матическите преработки на Фаустовата тема, докато Гьоте да й даде най-значителна форма .. Тази драматургска предистория извежда най-после до поезията на Гьоте. ЛН, 1927, бр. 9, 2.
ДРАМАТУРЖКА ж. Нов. Жена драматург (обикн. в 2 знач.). Творческият път на театъра —.., ще бъде проследен от неговата драматуржка. ВН, 1960, бр. 2625, 1.
ДРАМЕН, -а, -о, мн. -и. Диал. Прил. от Драма (град в Североизточна Гърция); драмски. — Мълчи, Дафинке, не плачи, /.. / Я рани рано в неделя,/ главата да си умиеш / забради басма драмена, / облечи рокля венчална. Нар. пес., СбВСт, 484.
ДРАМЕЦ, мн. няма, м. Диал. Умал. от драм (във 2 и 3 знач.); драмче.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский яаик, 1895.
ДРАМИЧКА ж. Литер. Умал. от драма; малка драма. След труден изпит, нещастно влюбване или някоя друга юношеска драмичка навикнах да се събирам с най-близките си другари. С. Северняк, ВСД, 141. Децата от прогимназията представиха някаква драмичка с училищен сюжет.
ДРАМКРЪЖОК, мн. -ци, след числ. -ка, м. През 50-80-те г. на XX в. — кръжок за театрална самодейност, обикн. в читалище, училище или предприятие; драматичен кръжок. Той се повъртя още малко, отвори гардероба, разтършува се и измъкна оттам ушанката си. — За какво ти е? — попитах аз. — Вънка грее слътце. — За драм-кръжока — отговори той. Бр. Мормареви, ХК, 14.
ДРАМЛИЯ, ед., неизм., мн. -йи, прил. Остар. Обикн. за сачма — който тежи един драм. Ударен е с драмлия сачма. Н. Геров, РБЯI, 365.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ДРАМОПЙСАНЕ ср. Рядко. Книж. Писане на драми; драматургия. Артистичният секретар живее вече трескаво с мисълта да се залови сам с драмописане. М. Кремен, РЯ, 146. През разглеждания период българската драматургия мина под знака на криза в драмописането и в успешни или не толкова успешни опити тази криза да се преодолее. Е 2001, 2002, бр. 6 [еа].
ДРАМОПЙСЕЦ, мн. -сци, м. Книж. Автор на драми; драматург. Той [Яворов] се сравняваше с досегашните български дра-мописци и се смяташе за по-достоен от тях, и сравнявайки пиесите си с „Иванко“, „Борислав“, „Вампир“ и „Змейова сватба“ беше твърдо убеден, че неговите стоят по-високо. М. Кремен, РЯ, 516. На другия ден при Д. Иларионов отново влезе Александър Мак .. — Пак прекъсвам работата ти. Нещо де... Ако си заразпъвал там на кръст някой нещастен драмописец, нека му дадем време. Д. Калфов, Избр. разк., 73. Винаги съм казвала, че е трябвало да станеш не касапин в болницата, а драмописец. Цар си на касапските реплики. Така щеше да съчетаеш по-плодотворно двата си таланта: да лекуваш със скалпела, а да убиваш с думи... К. Топалов, Н [еа]. Рецензентът на Владислав" е съгледал сръбския произход на тая трагедия и отбелязва, че злополучният драмописец "имал пред себе си едно доста сполучливо подобно произведение на сръбски език, от което, както се вижда, съставил своя „Владислав“. Ем. Георгиев, ЛБП [еа].
