и изработи грижливо плана да покаже едно драматическо вълнение. БД, 1909, бр. 26, 2. Драматическа поезия. Драматически театър. Драматически тенор. Драматическо действие. Драматическо произведение.
ДРАМАТЙЧЕСКИ. Рядко. Нареч. от прил. драматически; драматично. „Щастие“ на Орлин Василев е остра, конфликтна, драматически наситена теорба. Т, 1954, кн. 5, 3.
ДРАМАТЙЧНО нареч. Книж. 1. Като в драма, по начин, присъщ на драма (в 1 знач.); драматически. Тая глава на разказа .. трябва да бъде драматично кратка и ме-моарно скромна. Т. Генов, ДОД, 105.
2. С наличие на драматизъм, на остри сблъсквания, трагични конфликти, напрежение; драматически. Един от героите остава пресечен надлъж и .. се изгуби в тъмното, с явното намерение да се хвърли в океана и да се избави завинаги от непоносимите си душевни страдания. Така драматично завършват първите две части на филма „Слънчевата къща“. Св. Минков, ДА, 39.
3. С патос, по начин, който има за цел да изрази драматизъм (във 2 знач.), да направи впечатление, да развълнува; драматически. Покъртително драматично разказва Величков за срещата с баща си — прострян на земята, облян в кръв и все пак, когато полека-лека се съвзема, първата му грижа е да насърчи сина си. Г. Константинов, ПР,
159. Той изрече драматично: — На такива неблагодарници куршум! П. Славински, ПЗ,
15. А е кухнята тетка се е изправила драматично, ту клати глава, ту възкликва. В. Бончева, АП, 140.
ДРАМАТЙЧНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Книж. Отвл. същ. от драматичен. Вместо драматичност, .., вместо вярно анализирани страсти, намираш вечни нескончаеми тиради против тираните и чорбаджиите. К. Величков, ПССъч. VIII, 52-53. Драматичност на изпълнението. Драматичност на положението.
ДРАМАТУРГ, мн. -рзи и (остар.) -и, м.
1. Автор на драми. Вазов и Костов са значителни български драматурзи и това най-добре сега показват нашите театри, които непрестанно напоследък играят драматически произведения от Вазов и Ст. Л. Костов. Т, 1954, кн. 4, 14. Ибсен, гениалният драматург, смело изяви чрез драмата протеста си срещу тези остарели, принизяващи жената буржоазни разбирания. Ст. Грудев, ББ, 60. Но нашият живот най-близко ни интересува, .. той следователно би трябвало да послужи на нашите драматурзи като най-главен извор на теми. К. Величков, ПССъч. VIII, 132. Началото на новата драма е положил най-славни-ят от европейските драматурзи — англичанинът Шекспир. Т. Шишков, ТС (превод),
187.
2. Театр. Длъжностно лице в театър, което подбира драмите за репертоара, участва при поставянето им и поддържа връзка с авторите. В доклада, изнесен от драматурга на театъра А. Каракостова, беше отбелязан ниският стадий на развитие, в който стои все още българската драматургия за деца. ЛФ, 1958, бр. 49, 3. Той [Яворов] постъпва като драматург в Народния театър, защото се убедил, че „със свободно писател-ство не се живее“. Г. Цанев, С, 1954, кн. 12, 146.
ДРАМАТУРГЙСТ м. Индив. Драматург (в 1 знач.). Нима великият български дра-матургист [Ил. Миларов] .. би имал нужда да приканва за свидетели на тая любов дъбрави, гори, планини?! П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 368.
ДРАМАТУРГЙЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Който се отнася до драматургия и до драматург; драматургически. Той [Ст-рашимиров] създаде значително драматур-гично дело там, където успя да открие черноземни страсти и първични стълкновения в социалната почва и в мрачините на българския живот. М. Николов, Избр. пр [еа]. Мисля, че е време с по-голяма любов, грижа и чувство за отговорност да се пристъпи към критическата оценка на нашето драматургично наследство. ЛФ, 1956, бр. 3, 3. За първи път наше класическо драматургично произведение [Голема-нов] се претворява във филм. ВН, 1958, бр. 2236, 4. Режисьорът Трифонов изгражда един доста действен спектакъл с две-три интересно решени драматургични кулминации: подземието, краят на диалога Мазепа — Мария в IV картина и сцената на посича-нето. НК, 1958, бр. 31, 3. Драматургично поприще. Драматургичен талант.
ДРАМАТУРГЙЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Драматургичен. Нашите театри се обърнаха и към нашето драматургическо наследство. Вазов, Страшимиров, Костов заживяха с нова сила на нашата сцена като драматурзи. Сл. Васев, Т, 1954, кн. 2, 48. Наивно би било да се отрича и подчертаното влияние на Шекспир и Пушкин в дра-матургическите похвати на автора на „Иванко“. ЛФ, 1956, бр. 3, 3.
ДРАМАТУРГЙЧЕСКИ. Нареч. от прил. драматургически; драматургично. Образът на Ана, .. развит по-плавно и умерено, .., би загубил чисто драматургически от съпоставката със силно изградения Крумов, ако не беше компенсиращото участие на хора. ВН, 1964, бр. 3858, 4.
ДРАМАТУРГЙЧНО нареч. По отношение на драматургията (в 3 знач.), с оглед на драматургията (в 3 знач.); драматургически. Драматургично слабите места, които актьори и режисьор са успели донякъде да
