да свикнеш — дразнят. Никога тишина. Г. Стаматов, Разк. II, 69.
3. С членувано доп. За някакъв дразнител
— въздействам на организма или на някой орган, някое сетиво; възбуждам. В две големи баки димеше горещият ошаф, над баките се издигаше бяла пяна. Ароматната кафява течност с набъбналите сливи, месести, сочни, привличаше погледите на момчетата и дразнеше апетита им. Д. Спрост-
анов, С, 34. Веднъж Вучо.. ни подгони с
ърво. Но миризмата на кебапчетата толкова дразнеше вкуса ни, че нещо не беше в състояние да ни пропъди. Г. Белев, ПЕМ, 59. Но всичко във физиономията й показваше кокетка безгрижна, занята с желанието да дразни погледите чрез всяко свое мърда-не, дума, ухилване. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 56. Войници / в престилки облечени, с дълги лъжици / разбъркваха топлата каша. Димеше / прозрачната пара и дразнеше леко / глада на момците, от път уморени. Ем. Попдимитров, Събр. съч. V, 45. То [кафето] утолява глада, помага на уморения да се укрепи, възбужда мисълта, като дразни мозъка. Т. Икономов, ЧПГ, 91. Приятен, апетитен мирис дразнеше обонянието.
4. Предизвиквам у някого вълнение, неспокойствие, възбуда; възбуждам. Пък ми се харесва и туй у жените, .. гдето се стремят да се харесат.. Приятно ме дразни. Елин Пелин, Съч. IV, 130. Богомил я [Лида] гледаше. Дразнеше го особеният лъх във въздуха около нея — и погледът. Такива очи не е виждал — тя цяла се топеше в тях. Г. Стаматов, Разк. II, 165. Лицето й .. особено много му се поправи. Нейните обли гърди, които се очертаваха смътно под гънките на сивата памучна блуза го дразнеха. На два пъти той премери тънкия й строен кръст. Т. Караславов, ОХ I, 450.
— На вратата на банята в апартаментче-то на Виолета видях една раирана хавлия .. Тази хавлия дразнела поета така, както червеният цвят дразни бика. И. Попов, БНО, 126.
5. Предизвиквам неприятно или болезнено усещане в даден орган. Само лютивият дим на кандилото продължаваше да дразни очите ми. А. Михайлов, ДШ, 13. Понеже слънцето блещеше силно и ослепителни отражения от осветените червени, жълти, сини и разноцветни сипеи .. силно дразнеха очите, Калчо си сложи големи черни очила. Елин Пелин, ЯБЛ, 62. От виното ли бе, простинала ли беше или от големия шум, но на утрото старата се събуди с натежала глава. Краката и ръцете й бяха отмалели, коленете я боляха, нещо я дразнеше на гърлото. Г. Караславов, Тат., 234. От хладка вода чловеку ся кръти да блю-ва, зачтото тя не дразни нервите така, както топлата. КН, 1873,кн. 5, 12. //В съ-чет. с ухо, уши. Предизвиквам недоволство, неудовлетворение при слушане. Техният [на чичеронетата] френски грубо дразнеше ухото и аз изпитвах едно неприятно чувство, както бива при слушането на лошо изпята песен. Стр. Кринчев, СбЗР, 357.
6. С членувано доп. Предизвиквам или засилвам някакво чувство, желание, означено с допълнението; разпалвам, възбуждам. Тя беше забелязала, че той се вълнува, отговаря й накъсо, като че чака удобен момент да заговори за нещо по-важнои.. Това дразнеше любопитството й. Й. Йовков, ЧКГ, 194. Поклонница на Евгений Сю и старите романисти, които така необуздано бяха дразнили младежкото й въображение, тя бе запазила особена склонност към бунтовниците, влюбените и към дръзките непо-корници. В. Геновска, СГ, 286. Той [турчинът] в разказа си умееше да дразни фанатизма на простите селяци. ВБ, 1876, бр. 40, 157. дразня се I. Страд, от дразня. По-строго наказание не намираха за политично да му наложат. Не трябваше да се дразнят духовете. Ив. Вазов, Съч. XIV, 198.
II. Взаим. от дразня в 1 знач. Какво му даваше [на Андрей] основание да иска от този човек повече? Може би въпросите му? Не, въпросите само го дразнеха, те просто взаимно се дразнеха, без да искат и без да знаят защо. А. Наковски, БС, 66.
ДРАЗНЯ СЕ несв., непрех. 1. Изпитвам неприятно усещане или чувство от нещо (думи, действия, факти); нервирам се, ядосвам се. Дразнех се, че вместо очаквания разговор за нещо радостно, за чувствата ни — разговорът стана някак делови и неприятен. П. Славински, ПЩ, 147. Никола ставаше още no-нервен, лесно се дразнеше. Й. Йовков, Разк. I, 47. Той се дразнеше от дребни неуспехи, страдаше и не спеше по цели нощи, ако в някоя антология е поставен по-назад, ако критиците хвалеха друг писател повече от него. М. Грубешлиева, ПИУ, 214. Той., захвана пак да се дразни и озлобява от нея, да се сърди и възмущава. Т. Влай-ков, Мис., 1896, кн. 6, 251.
2. За орган на тялото — получавам, причинява ми се неприятно нервно усещане, нервна възбуда от някакъв дразнител. От пробитите кюнци димеше, усещах как се дразни носът ми .. Ние кихахме, ала сънят натежаваше и повечето заспиваха веднага. Кр. Григоров, Н, 197.
3. Рядко. За някакво усещане, чувство, мисъл — засилвам се, активизирам се, възбуждам се. Юбилярът наистина имаше неестествен апетит, който се дразнеше още повече от пълната трапеза, рядко изобил-на и безгрижна като днес. Бяха започнали наздравиците, полушеговити, посипани с иронична сол. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 340. Долино райска, тихи кът щастливи! / .. / тъга и радост светска теб е чужда / и врявата на жизнената битва. / А твойте самотий са тъй омайни, / и тук фантазията тъй се дразни! Ив. Вазов, Съч. II, 191.
