та среда върху организма, което влияе зле на нервната система. — Повечето от бившите затворници и партизани са така. — Как? — С похабени нерви.. Нужно ви е да избягвате дразненията, да живеете по-ве-село. Ем. Манов, БГ, 113.
2. Самото възбуждение, което настъпва в живия организъм в резултат от въздействията на промените във външната и вътрешната среда върху него. А къде се намира светлочувствителното вещество в окото, което „улавя“ образа, преобразява го в нервни дразнения, а зрителният нерв след това като проводник ги отнася в главния мозък? Вл. Харалампиев, ПСС, 83.
ДРАЗНЕЩ, -а, -о, мн. -и. Прич. сег. деят. от дразня като прил. Който дразни, който въздейства на сетивата или чувствата. Стаята изпълни приятна дразнеща миризма на младо печено месо и задморски подправки. Д. Спространов, ОП, 144. Анет, с маниера на изтънчена кокотка, веднага започна да се държи предизвикателно към него .. — Екс! — отговори му Анет с хитра, дразнеща усмивка, като дигна чашата си. Д. Ангелов, ЖС, 226. Системното безсъние е болестно състояние. От него страдат често страстни тютюнопушачи или хора, употребяващи продължително време разни дразнещи и възбуждащи вещества. ВН, 1962, бр. 3265, 4.
ДРАЗНЕЩО. Нареч. от дразнещ. Някаква тамбура с изпокъсани струни се мъчеше да издаде песен. А излизаше несъзвуч-но, дразнещо. Ст. Даскалов, ЕС, 215-216. В него [смога] е разтворен серен двуокис, който действува силно дразнещо. Биол. IX кл, 1981,64.
ДРАЗНИМ, -а, -о, мн. -и, прил. Физиол. Който има способност да реагира на дразнения. Най-важното от тия [на живата материя] свойства е нейната дразнимост, т.е. способността й да реагира на външни дразнения .. Живата материя е дразнима материя. Псих. X кл, 12.
ДРАЗНЙМОСТ, -тта, мн. няма, ж. Физиол. Способност на живите организми да реагират на дразнения при определена сила, интензивност на дразнителя, при което преминават в състояние на възбуждение; въз-будимост. Едно от основните свойства на организмите е, че те реагират на най-разнообразните въздействия на външната и вътрешната среда. Това свойство се нарича дразнимост. ОБиол. X кл, 49. Органическият свят в своето историческо развитие е преминал редица стадии, а именно: 1) преход от най-простите живи същества, притежаващи само дразнимост, към същества усещащи. Пр, 1953, кн. 6, 33.
ДРАЗНЙТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Физиол. Фактор, явление от външната или вътрешната среда, който въздейства върху сетивата и предизвиква дразнение. Едно от основните свойства на организмите е, че те реагират на най-разнообразните въздействия на външната и вътрешната среда.. Факторите, които действуват на организмите, се наричат дразнители. Те биват от раз-лично естество: физични — температура ..; химични — храна и разнообразни химични вещества. ОБиол. X кл, 49. За възникването на усещанията са необходими ..: първо, дразнители — това са самите предмети и явления от обективната действителност и промените в нашето тяло. Псих. XI кл, 30. Еднообразното тракане, люлеене и шумолене довеждат до сънно състояние в мозъчната клетка. Следователно един еднообразно действуващ дразнител предизвиква задържане в мозъчната кора на определен участък. ВН, 1960, бр. 2674, 4. Старателно отбягвах всякакви дразнители — включително разговорите и вестниците. Ем. Манов, ПС, 11.
ДРАЗНЙТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Остар. Дразнещ. И тука повечето лица сдобиха тържествующе изражение, но в него имаше и нещо нагло и дразнително... Ив. Вазов, Съч. XXV, 203.
ДРАЗНЯ, -иш, мин. св. -их, несв., прех.
1. Умишлено предизвиквам у някого с някакви свои действия, думи и др. неприятно чувство или яд, гняв; ядосвам, сърдя. Той беше връстник и приятел на Иван Белин .. и обичаше да му противоречи и да го дразни. И. Йовков, В АХ, 158. Скоро момчето свикна да дразни всички съседи. То умееше да подражава говора, вървежа и лошите им привички. Св. Минков, СЦ (превод), 41. //Предизвиквам възбуда, неприятна реакция (у животно). Иван Селският не работи, не оре, не жъне .. Често ще го видите да гони децата около селската чешма, да влиза в някой двор, да дразни кучетата. Елин Пелин, Съч. IV, 261. — В борбата с биковете испанците употребяват червени плащове — хем да ги дразнят, хем да отклоняват ударите! Хр. Смирненски, Съч. III, 93.
2. За качества, действия, явления — пораждам, предизвиквам у някого нервност, неприятно чувство или усещане; изнервям. В добродушната му веселост нямаше нищо лошо, но тя дразнеше неприятноии можеше да изкара някого от търпение. Й. Йовков, Ж 1945, 160. На Петър му беше неприятно, че тя тъй лесно разрешава всички въпроси, които го вълнуват .., дразнеше го нейната момичешка вяра в хората и живота. И. Петров, НЛ, 155. Мицо започна да кърши пръсти. Тя [Диди] го сепна: — Стига си пукал пръсти, дразниш ме. М. Грубешлиева, ПП, 8. После той отново продължи да се разхожда. Това започна да дразни подполковника. В. Геновска, СГ, 309. — Ти, ти кажи за София .. —Да не мислиш бо-знае що .. Тълпи, трамваи, автомобили — колкото и
