ДРАГУНСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от драгун1. Нима ако утре ви поискат да възстановите грозната драгунска жандармерия, .., за да се държи в страх и трепет и без това наплашеното нещастно население, вий ще се съгласите? Ал. Константинов, Съч. I, 31. Той [Бураго] е бил само драгунски капитан. ОФ, 1958, бр. 4165, 3. Драгунски полк.
ДРАГУНЧЕ, мн. -та, ср. Диал. У мал. от драгун2; драгунец.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ДРАЖАЙШИ, -а, -о, мн. -и, прил. Ос-тар. Гальов. Обикн. в обръщение. Много драг, много скъп; многообичен. Младостта са не връща, мои дражайши читатели. Л. Каравелов, Съч. VII, 53. — О, престани, дражайша моя съпруго! Не плачи и не скърби. П. Тодоров, МГ (превод), 8.
О Дражайша половина. Остар. Шег. Съпруга. А след тях се мъкнеше Велина / с ка-носаната си дражайша половина. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 182.
ДРАЖЕ, мн. -та, ср. 1. Събир. Само ед. Дребни бонбони, приготвени чрез наслояване на захар, шоколад и др. върху ядка, семена, ароматизирана плънка от плодово желе и др. Млечният шоколад, .., шоколадените бонбони и шоколаденото драже, шоколадените бутилки с ликьор се търсят много от гражданите. ВН, 1960, бр. 2704, 2. // Ед. и мн. Разновидност на такива бонбони. Ето Иван Кирилов, началник на отделението .. е подготвил производството на 8 вида нови шоколадови дражета: .., „мока“,
„лешник“ .. и др. ВН, 1960, бр. 2704, 2. // Отделен бонбон, приготвен по този начин.
2. Хапче обикн. от лекарство, като напр, хинин, витамини или друг продукт, покрити с тънък слой захар, шоколад и под. Витамин С на дражета. Дъвка на дражета.
3. Като прил. Който е под форма на малки топчета с различна форма. Драже бонбоните представляват закръглени, гладко полирани дребни бонбони, ароматизирани с различни есенции, оцветени в свежи разнообразни тонове, с хубав блясък. А. Генадиев и др., ТЗ, 73.
— Фр. dragée.
ДРАЖЕСТ, -ттй, мн -ти, ж. Остар.
1. Само ед. Удоволствие, радост; драгост. Не може [виното] вече да им докарва оная приятна дражест. Лет., 1896, 116.
2. Прелест, красота, драгост. Чувствуваш, че си всред един райски мир, дето хубостите се надварят, тоновете се преливат нароено, перспективите са вълшебни, дра-жестта или величавостта на картините са безподобни. Ив. Вазов, Съч. XVII, 65. Не може някой си представи .. по правилни черти, no-гиздав израст, повече дражести в дръженето, които са срещат в повечето от грузинките. С. Бобчев, ПОС (превод),
ДРАЖЕСТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Остар. Драгостен (във 2 знач.). Между туй Грозданка постанваше дражестна.. Тя беше толкова разумна, щото чрез кимане на ръцете си даваше на майка си да разбере сичко, което беше видяла или чула. Кр. Пишурка, МК (побълг.), 265. Очите му бяха приковани в дражестните леки движения на златокосата й глава. Ив. Вазов, Съч. XII, 185.
ДРАЖИРАМ, -аш, несв., прех. Спец. Покривам ядки или друга плънка със захарен или шоколадов слой. дражирам се страд.
— От фр. dragée 'драже'.
ДРАЖЙРАН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд, от дражирам като прил. Спец. Който е покрит със захарен или шоколадов слой. Дражирана дъвка.
ДРАЖЙРАНЕ, мн. няма, ср. Спец. Отгл. същ. от дражирам и от дражирам се. При дражиране корпусът на бъдещия бонбон се покрива постепенно с пласт от за-харна покривка, която го запазава и покрива. Дражирането става в специални за целта казани. А. Генадиев и др., ТЗ, 76. След свършване на витаминизираната захар дражирането продължава с обикновен сироп и захар. Б. Банков и др., ВВ, 120.
дрАзнене, мн. -ия, ср. 1. Отгл. същ. от дразня и от дразня се. Цял ден дразниш братчето си. Спри това дразнене! А Омръзна ми твоето дразнене за дребни неща.
2. Физиол. Въздействие на външната и вътрешната среда върху живия организъм, което предизвиква възбуждение. Материалните неща и процеси, които упражняват въздействие върху сетивните органи, се наричат дразнители, а самият процес на това въздействие — дразнене. Псих. X кл, 32. Растенията при всички случаи на дразнене отговарят с клетъчно разрастване, което спира, щом като дразнителят преустанови своето въздействие. Р. Райчев, НКД, 39.
ДРАЗНЕНИЕ, мн. -ия, ср. 1. Физиол. Обикн. мн. Конкретно въздействие на външната и вътрешната среда върху живия организъм, което предизвиква у него възбуждение. Нашите органи на осезанието са само прибори, които възприемат светлинните, звуковите и други дразнения, идващи от външния свят, и ги превръщат в нервни импулси. Ц. Цанев и др., ЧП, 126. Езикът е мускулест орган .. Той участвува при дъвкането, гълтането и говора. С него се възприемат и вкусовите дразнения. Анат. VIII кл, 46-47. Голямо значение има отношението на човека към отвличащите дразнения. Шумът в съседната стая дразни, ядосва и много често неприятността и гневът, които се появяват при това, отвличат от работа много по-силно, отколкото самият шум. Псих. X кл, 85. // Стесн. Неприятно въздействие на външната или вътрешна
