огън, съединени в безгранична красота, .., беше разбит и поделен между грабителите." А. Каралийчев, С, 45. Младата жена подаде на вещицата драгоценния си пръстен. П. Р. Славейков, ЦП III (превод), 97. Чехският клуб из Прага пратил една депутация в Дрезден, която ще поднесе в дар на генерала Черняева една драгоценна сабля. НБ, 1877, бр. 59, 232. „Там девойки засмени в драгоценни премени, / па и злато ще той да сдобие.“ К. Христов, (превод), Избр. ст,
108. Драгоценен метал.
2. О стар., сега книж. Който има голямо значение, важност, който се цени високо от някого; скъпоценен. Всяка минута беше драгоценна, всеки изгубен миг можеше да има решително действие върху изхода на войната... Ив. Вазов, НР, 22. Хаджи Генчовица имала добра, мека и любяща душа, .., но сичките тия прекрасни и драгоценни нейни качества са появляле на видело само тогава, когато тя била заедно с децата си и без мъжа си. Л. Каравелов, Съч. II, 66. Ние, които до вчера бяхме останале най-назад в сяко едно отношение, днес захванахме вече да живееме и да търсиме това, щото е най-свято, най-велико и най-драгоценно нещо за човека, т.е. личната и народната своя свобода. БГ, 1. Драгоценна съпруга. Драгоценна книга. Драгоценен завет. Драгоценна дружба.
◇ Драгоценен камък; драгоценен камен.
Остар. и диал. Скъпоценен камък. Сара блещеше в разкошни премени, с бисери и драгоценни камъни. Ив. Вазов, Съч. XIII,
110. Старите сватове .. водеха несвързан разговор за скритото имане в крепостта на Кале пътека — три делви злато и драгоценни камъни, съкровището на цар Иван Шишмана. А. Каралийчев, В, 30. Юлий 11-ий имал обичай да казува, че учението служи на худородните за оръжие, .., а на владетелите вместо бисерие и драгоценни каме-ние. Ч, 1871, бр. 17, 541.
— От рус. драгоценный.
ДРАГОЦЕННОСТ, -тта, мн. -ти, ж.
1. Остар., сега поет. Обикн. мн. Скъп, ценен предмет, обикн. накит, златарско изделие; скъпоценност. Ако отвън тия черкви удивляват повече с големина, отколкото с архитектурно изящество, то вътре са кипнали в злато, сребро и драгоценности. Ив. Вазов, Съч. XVI, 134. А красива беше ромейката.. Върху матовите й рамене лежаха бисери и драгоценности. П. Константинов, ПИГ, 33. Тие жени носят блестящи украшения. Шията им, гърдите им и раменете им са покрити с множество корале (мер-джан), със златни изделия и с други драгоценности. Знан., 1875, бр. 9, 132. От незапомнени времена бисерът съставя премного уважаема драгоценност. С. Бобчев, ПОС (превод), 315.
2. Обикн. ед. Остар., сега книж., понякога ирон. Нещо, което има голямо значение, важност, което се цени високо. Нищо няма по-скъпо от здравието ..; тази драгоценност веднажд изгубена, не ся връща вече нико-гажд. Ч, 1871, бр. 13, 402-403. Каква драгоценност, какъв богат материал и за историци, и за поети, .., щеше да са открие, ако нашите стари обществени деятели Славейков, Михайловски, .. и пр. бяха описали просто кръга на своята деятелност.
3. Стоянов, ЗБВ I, 14. Ваше Преосвещенство, Ви може да нямате твърде време, а също и аз не разполагам твърде с тази драгоценност. П. Р. Славейков, ПХС, 42.
— От рус. драгоценность.
ДРАГУВАМ, -аш, несв., прех. Диал.
1. Обичам, любя. — Мале ле ти Стоянова, / глави си, жени Стояна, / сва [тази] зима, съва година / дорде ма моми милуват, / милу ват, мамо, драгу ват. Нар. пес., СбНУ XXXV, 31.
2. Милвам, галя. Тогай веле лудо младо: / „Стойничко, моя душичко! /.. / ела ми .., / очите да ти милувам, / пазухи да ти драгу-вам.“ Нар. пес., СбБрМ, 413. драгувам се страд, и взаим. Така ли прилича да се хапят моми с ергени, наместо да се галят и драгу ват като гургувичета? Ив. Вазов, Съч. XXII, 180.
— Друга форма: драговам.
ДРАГУВАНЕ, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от драгувам и от драгувам се.
— Друга форма: драговане.
ДРАГУН1 м. В царска Русия и в някои европейски армии в миналото — военен — кавалерист, обучен да се сражава и като пехотинец. Из улиците се движат; български войници, германски драгуни. Й. Йовков, Разк. III, 166-167. Драгуните на Кузнецов с ниско наведени пики превалиха гребена на родопските върхове. С. Сивриев, ПВ, 169. Ох, горко, горко! Ние сме изловени, избесе-ни и изсечени! Няколко хиляди хусаре, драгуне и егере скачат по синора и залавят тесните пролезе. Н. Бончев, Р (превод), 55.
— От фр. dragon през рус. драгун.
ДРАГУН2 м. Диал. 1. Вид синя слива с продълговати плодове; тургун, драгунка. От лявата страна на дядовата Либенова къща се намира една твърде голяма градина, която е пълна до най-крайната степен със сякакви плодовити и неплодовити дървета: ябълки, круши, дренки, череши,.., праскови, сливи, драгуне. Л. Каравелов, Съч. И, 31.
2. Плодът на това дърво; драгунка (Н. Геров, РБЯ).
— От тур. dargun.
ДРАГУНЕЦ, мн. -нци, след числ. -неца, м. Диал. У мал. от драгун2; драгунче.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ДРАГУНКА ж. Диал. Драгун2; тургун.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
