ДРАГОМАНКА2 ж. Жена — жителка на Драгоман (град в Западна България).
ДРАГОМАНЛЪК, мн. няма, м. Остар.
1. Служба, работа на драгоманин (обикн. в 1 знач.); драгоманство (Т. Панчев, РБЯд).
2. Пари, които драгоманин вземал от работодателя за доведените от него наемни работници. " Чифликчията плаща на драгома-нина драгоманлък на всякои 10 души по лира.. Драгоманлъкът остава собственост на драгоманина." Ив. Гешов, ПСп, 1890, кн. 32-33, 323.
ДРАГОМАНСКИ1, -а, -о, мн. -и. Остар. Прил. от драгоман и от драгоманин. Йовков вършеше и част от секретарската работа, но се занимаваше главно с паспор-тната и драгоманската служба: издаваше паспорти, превеждаше всички документи от български на румънски и от румънски на български. Й. Стратиев, СбАСЕП, 381. Драгоманска надница.
ДРАГОМАНСКИ2, -а, -о, мн. -и. Прил. от Драгоман (град в Западна България). „Мале, пиша ти това писмо, че съм живо и здраво и че победихме сърбите .. Утре ще гоним през драгоманските проходи и като се върна, ще донеса на Кина армаган от Ниш.“ Ив. Вазов, Съч. VI, 126. Драгомански височини.
ДРАГОМАНСТВО, мн. няма, ср. Остар. Служба, работа на драгоман; драгоманлък.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.
ДРАГОСИЯ ж. Диал. Местност, в която има лозя; драгасия.
— От гр. браусхаш 'колиба на пъдар в лозе'. - От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ДРАГОСТ, -тта, мн. -и, ж. Остар., сега поет. и диал. 1. Само ед. Приятно чувство, удоволствие, радост. Ангелика беше щастие за целия дом.. Още като я видиш, още като застане срещу тебе и драгост бликва в сърцето ти. Д. Талев, ГЧ, 244. Те посрещаха тази вест [за Съединението] с такава радост и драгост, сякаш все за това бяха мислили. В. Геновска, СГ, 315. — Е, мамо, харесваш ли ми годеницата? — закачи я веднъж Русин. — Та питане ли иска, сине — отвърна сломена от милост и от драгост, майката. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 134. Хаджи Пени се радваше на силата й [на Па-найотка] да заповядва. Той с драгост й се покоряваше и изпълняваше всичко, каквото тя пожелаеше. Д. Немиров, Б, 163. Българинът ще земе българско-българския речник и ще са запъне да чете с драгост думите от милия си език. Ч, 1875, бр. 9, 413.
2. Обикн. мн. Лица или предмети, неща, които предизвикват това чувство; прелест, красота. Наистина ли пак за твоите очи съм драгост, / наистина ли през отлъката не ме забрави, / нима наистина не съм ти отмилял? П. Пенев, Худ. С I, 331. До портата той изново се спря и .. се загледа към равното поле, което започваше от тях .. Вред зеленина, миризми от цветове — великденски хубости и драгости. Ц. Церковс-ки, Съч. III, 118. Тя си триеше очите, а под бялото нощно облекло покриваното й тяло представяше неподражаеми драгости. П. Р. Славейков, ЦПII (превод), 179.
◇ От драгости. Остар. и диал. От радост, от удоволствие. Ударихме си по едно тупа-не-лупане по рамената, та чак бърчината са потресе от драгости. Н. Хайтов, ПП, 87. Старата повтори задачата на ума си, върза Белуша вън на лозницата .., за да е пред очите й, дръпна я за брадичката от драгости и се залови да готви. Г. Краев, Ч,
13. — Скочих, та прегърнах бае Пенча и от драгости заплаках. Ил. Блъсков, ДБ, 29.
ДРАГОСТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Остар., сега поет. и диал. 1. Който изпитва драгост; радостен. Повърна се кума господина, / повърна се радостен, драгостен, / та а венча за негова сина. Нар. пес., СбНУ Х1ЛУ, 22.
2. Който съдържа или предизвиква драгост; приятен. Тя въздъхна неволно от някакво драгостно чувство. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 43. И заговориха [Димка и Петър], като да са се снощи разделили след дълга драгостна беседа. А. Страшимиров, К, 28. Първа година драгостна бива, / втора година драгост не бива. Нар. пес., СбНУ ХЬУП, 156.
3. Който изразява драгост. И галените имена с безбройните драгостни изявления на любов се сипеха върху здравото дете. Ив. Вазов, Съч. XII, 41.
ДРАГОСТНО. Остар., сега поет. и диал. Нареч. от драгостен; радостно, приятно. Иде сега той [дядо Пеньо] малко по-весел и води със себе си двете Петрови лели, уж някаква стара сметка по делба да гледат. Полича още изпърво защо бяха дошли те, пък не даде сърце на баба Станка да ги среща драгостно. Ц. Церковски, Съч. III, 108.
ДРАГОЦЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Драгоценен. Досега тоя пясък са е наричал кварцов пясък, срещал са е в природата твърде рядко и съставлявал е драгоцен материал, при производството на стъклото. Знан., 1875, бр. 2, 32. Ние сме били злосчас-тни да загубим драгоцен последовател, необходимо лице за веселба, украшен не само со телесни дарби, .., но и душевни, и умствени. ЦВ, 1861, бр. 36, 3.
ДРАГОЦЕНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. 1. Остар., сега поет. Който има голяма стойност; скъп, скъпоценен. И удиви се Попея от тия думи на пътника, помисли няколко време, като си допря до челото белоснежната ръка, която блещеше от светлика на драгоценни украшения. Ив. Вазов, Съч. XI, 57. "Олтарът, една мозаична работа от драгоценни метали, сплавени с
