ност. Работата е да склоните, щото занапред да не чакате вече да ви идат моди от Париж и от Вена, но да предприемете и Ваша милост да извадите една нова лада, .., която има да възвиши Вашата любезност и драголибност и ще удвои признателността на цял народ към Вас. П. Р. Славейков, Р, 16.
ДРАГОЛЮБЕН, -бна, -бно, мн. -бни, прил. Остар., сега поет. 1. Мил, обичлив, приятен. Присъствието на това драголюб-но и нежно същество тук разля чаровна радост. Ив. Вазов, Съч. XII, 42. Да, драга моя, аз .., имам един любовник тъй състрадателен, тъй драголюбен, колкото е и годеника на една княгиня. Ч, 1875, бр. 1, 40.
2. Който изразява или проявява приветли-вост, благоразположение, доброта. То [славейчето] със поглед драголюбен /мен погледна, / каза: — Бедний, ти си влюбен — / каза, хвръкна и побегна, / не погледна... Ц. Церковски, Съч. I, 92.
3. Който доставя радост, удоволствие; приятен, хубав. Черният шар прилягаше чудесно на лицето й с профил на една харита, той го отваряше още по-бяло и драголюб-но. Ив. Вазов, Съч. VIII, 91. Извън върбовата сянка ярко прежуряше августовското слънце .. Скоро тоя пъклен пек надделя над всичко и подбра всички пръснати тук-там из бостанчетата жени и деца под сянката на старата върба. И под тая благодатна сянка закипя драголюбен живот. Ц. Церковски, Съч. III, 38.
— Друга (остар.) форма: драголйбен.
ДРАГОЛЮБНО нареч. Остар., сега поет. 1. По драголюбен начин; приветливо, приятно. Грееше ме драголюбно ясно слънце от небето. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 123.
2. С гл. съм, ставам и др. в 3 л. ед. Означава, че някъде има добро, приятно настроение; приятно. Наоколо беше весело и драголюбно от топлото пролетно слънце и чу-руликането на птичките.
— Друга (остар.) форма: драголйбно.
ДРАГОЛЮБНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Остар., сега поет. Качество на драголюбен. От вси невести и жени/аз българките най-обичам: / с кокетски дух не са они, / но те са спретни домакини / и вярност, хубост, драголюбност / са техни първи добрини. Ив. Вазов, БМI, 25.
— Друга (остар.) форма: драголйбност.
ДРАГОМАН м. Остар. Драгоманин. Бре гиди Димо драгоман, / бре гиди преден драгоман! / Посъбра чета голяма, / в Руманя ша ги заведе. Нар. пес., СбНУ XXVII, 226. Драгоманът на Високата порта започна да взима пари от немците, защото Франция даваше ниска цена за опасното му предателство. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 10. За венчаването сме съгласни и двете страни да стане тайно .. Според всичко това аз намислих да ви пратя пръстена с драгома-на си г-на Карабета. АНГ I, 106. Когато са съдеше някой политически престъпник в Турция, европейските консули и посланици изпровождаха своите драгомани в съдилищата. Хр. Ботев, Съч. 1929, 279.
— От араб. през гр. 8ра7о(и)|1<хУо<;.
ДРАГОМАНЕЦ, мн. -нци, м. Жител на Драгоман (град в Западна България).
ДРАГОМАНИН, мн. драгомани, м. Остар. 1. В миналото — мъж, който оглавява, води група наемни работници, обикн. жетвари, и представя техните интереси и искания пред работодателя; Драгоман. Той се пазареше с чорбаджията за надницата, той уговаряше колко пъти трябва да се хранят жетварите — с една дума грижеше се за всичко. Разбира се, като драгоманин, той вземаше по четири-пет лева от надницата на всеки жетвар. Кр. Григоров, ТГ, 73. Идваха и селски девойки от по-далеко. Водеше ги драгоманин — довереник на родителите, който трябваше да ги пазари [за слугини]. П. Мирчев, СЗ, 107. Тези чети .. ни наумя-ват нашите загорски., чети, които се спущат от планината в Тракия и Добруджа и там работят цели недели под открито не-бо за няколко гроша, под началството на един драгоманин. Т. Икономов, ЧПГ, 29.
2. Остар. Преводач при дипломатическо представителство или консулство; Драгоман.
— Ще го [писмото] дадеш на драгоманина в руското консулство — за господина Найде-на, да го препратят. Ст. Дичев, ЗС I, 589. Дебрянски беше тука турски чиновник — драгоманин при чужденците инженери. Ив. Вазов, Съч. XI, 27. Консулът казал на драгоманина: — Кажете на г-на валия, че ни са изпратени из Русия пари да раздадем на сиромашиите фамилии в Търновско. НБ, 1876, бр. 37, 145. // Разш. Водач. Някога, след месеци, щеше да се чуди защо е постъпил тъй през този ден, откъде бе му хрумнало да се пише драгоманин на триста души бежанци, кой го беше накарал да свърже пътя си с техния. В. Мутафчиева, ЛСВ II, 287.
ДРАГОМАНКА1 ж. 1. Остар. Жена драгоманин. В скоро време тя [Мария] научи испански язик и., много ползува господаря си в преговорите му с мексиканците.. Една жена на първенците .., като ся беше сприятелила с драгоманката Мария, .., намисли да избави приятелката си от общото изтребление на испанците. П. Кисимов, ОА II (превод), 35-86. „Аз ще на нива да ида /../ да си чета откупя, нивите да ни поже-нат,“/.. / Тодор си бързо отива /и си четата завежда / на ниви, на най-големите. / Женали, що женали, Марийка драгоманката, / .. / тя на Тодора думаше. Нар. пес., СбВСт, 487.
2. Диал. Водачка на група лазарки (Вл. Георгиев и др., БЕР).
