мена бяха следующите: .., тракийските драговичи, .., македонските драговичи, .., смоляните, .. и още някои, които не ни са известни. М. Дринов, ППБН, 52. Може да се предполага [около VI в.], че драговичите са владеели чепинската крепост. Ст. Михайлов, БС, 237. Десет души войводи., имаше по българските земи.. Освен тях за велики боляри се брояха князете на смоляните и драговичите. А. Дончев, СВС, 138. На североизток до лехите живели многобройни словенски племена .. При Карпатските планини — хървате, ..; на Горний Днепър и Двина — кривичи около Смоленск и Полоцк; техни съседи на запад били драговичи. Й. Груев, Лет, 1872, 212.
ДРАГОВНИК, мн. -ци, м. Диал. 1. Любим мъж; либе, любовник. Девойката, влюбена в княза, като се сърдеше на дързостта му, изпитваше удоволствие от тоя изблик на сила и необузданост у драго-вника си. Ив. Вазов, Съч. XIV, 62. Оттам русокосата заключеница чакала да види своя драговник, който слизал привечер на водопой с обозните коне. Н. Хайтов, ПП, 136-137.
2. Само мн. Любовна двойка; либета, любовници. — Ами, такова, мами... — наведе се тя [Кръстевица] към него — защо си се бъхтал в училището? .. — Защото [Димчо] ми рече, че кака Станка и учителят Борис били драговници — призна чистосърдечно Тоньо. Г. Караславов, ОХ I, 143.
ДРАГОВНИЦА ж. Диал. Любима жена; либе, любовница. Драга Филович, бившата ветрена драговница Найденова беше в Пловдив от година нещо. Ив. Вазов, Съч. XXV, 85. Я бре, Стояне, баш базиргяне, / йоглави ти са драговницата, / драговница-та, първото любе! Нар. пес., СбНУ XXV, 66.
ДРАГОВНИЧЕ, мн. -та, ср. Диал. У мал. от драговник; млад драговник. — Ми тва [това] ми е, мале, пърото ми любе, / — пъ-рото ми любе, пъро драговниче. Нар. пес., СбНУ VI, 24.
ДРАГОВНИЧКА ж. Диал. Умал. гйлъов. от драговница. Ой мале, мале, ти стара мале, / оглави ми се любовничката, / любов-ничката, драговничката. Нар. пес., СбНУ X, 30.
ДРАГОВОЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Който става по собствено желание, без принуда, на драга воля; доброволен. Противоп. принудителен, задължителен. За да може послушанието да бъде знак на любов, то трябва да бъде драговолно. ИЗ 1877, 106. Чуй, Алгара, / той жертва драго-волна те обрича / пред другиго. Г. Райчев, ЕЦ, 16. Едничко тук достоен мъж те виждам / и пръв сред равни и свободни хора, / заслужил чиста, драговолна почит. Д. Сто-евски, ВТ (превод), 104.
ДРАГОВОЛЕЦ, мн. -лци, м. Остар. Книж. Доброволец. Огънят на бунта пламна на другия ден .. Светнаха копията на драговолците, звъннаха мечовете им, пропищяха първите стрели над ромейските гарнизони. Новата българска войска порасна бързо. А. Каралийчев, ПГ, 101.
ДРАГОВОЛНО нареч. Книж. По собствено желание, без принуда; доброволно. Противоп. насила, принудително. Интересът на Великобритания на Балканите бе по-скоро маргинален. В началото на века империята бе достигнала апогея на своето могъщество и макар никога да не се отказваше драговолно от примамлива възможност за по-нататъшна експанзия, бе склон-на да приеме и запазване на съществуващото положение. И. Илчев, БА [еа]. — Царете и болярите драговолно няма да си дадат царщината и болярщината. Ст. Загор-чинов, ДП, 344. Той слезе драговолно от колата и подробно ни обясни накъде да вървим. М. Яворски, ЕСВ, 56. Почти във всеки град се отварят училища и гимназии .., за които и най-бедните подават съвсем драговолно своята лепта. Л. Каравелов и Хр. Ботев, ЗК, 201. Това ще ви направи по-убедителни при отстояването на определена позиция, която партнъорствата ще бъдат склонни да оспорват, но драговолно да приемат, щом се убедят в благородните ви помисли и предвидения от вас мащабен съзидателен ефект. Нов., 2006, бр. 133 [еа]. Като забелязах желанието му [на Д. Мила-динов] да остане в родното си място, .., отстъпих му драговолно и преждевременно учителското си място в Струга. К. Шап-карев, МЖБМ, 19.
ДРАГОВОЛНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Книж. Качество на драговолен. С каква дра-говолност носи жребия си този прост българин [Иван Арабаджията], исполин като Балкана, който в скромността си е станал по-велик и от много накичени и отлети в бронз императори! М. Яворски, ЕС, 128.
ДРАГОЛЙБЕН, -бна, -бно, мн. -бни, прил. Остар. Драголюбен. Срещата му кратка беше с драголибната мома. Ив. Вазов, Съч. IV, 116. Аз слушах простата дра-голибна мелодия, свирена с чувство. Св. Миларов, СЦТ, 11-12. От всички общински свръзки най-милата и най-драголибната е оная, която свързва всякого с отечеството му. Пч, 1871, кн. 6, 52. [Жена на] 31. год. Показва са драголибна и драговолна, кога са събере с мъжие. Г, 1863, бр. 10, 88.
ДРАГОЛЙБНО нареч. Остар. Драго-любно. Черните му, притемнели очи светеха всякога драголибно. Св. Миларов, СЦТ, 206. Само окол люлката на малкия Венчо грееше ясно слънчице и беше весело, мило и драголибно. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 275.
ДРАГОЛЙБНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Остар. Качество на драголибен; драголюб-
