ДРАЗНЯ ж. Диал. Дразнене (в 1 знач.).
От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
дрАйвър м. 1. Информ. Програма, чрез която се осъществява взаимодействие между програмите в компютър и която спомага за разчитане и използване на някаква информация. Когато купите ново устройство, с него трябва да получите дискета или компактдиск, където е записан драй-върът на устройството. Ем. Джераси, И (превод) [еа]. Макар и безплатна, програмата изисква от вас и известни усилия — за да работи, трябва да инсталирате и допълнителен драйвър. Кап., 2006, бр. 26 [еа]. 2. Нов. Нежел. Наблюдател.
— Англ. driver. — Друга форма: драйвер.
ДРАЙФАМ, -аш, несв., прех. и непрех. Жар г. Повръщам.
ДРАЙФАНЕ ср. Жарг. Отгл. същ. от драйфам; повръщане.
ДРАКА ж. 1. Нисък бодлив храст. Четата изчака да се стъмни и тръгна в юго-западна посока без път .. Партизаните се движеха забързано .. Спъваха се, падаха, .. драките раздираха дрехите им. Д. Ангелов, ЖС, 343. Левски се снишаваше и прилепваше гръд към гривата на коня. Драки го закачаха със своите куки и дращеха шубата му. Ст. Дичев, ЗС II, 690. Ту шапката му падаше, ту коланът на манлихерата му се заканваше за острите драки. Сл. Трънски, Н, 138. // Обикн. мн. Бодлив сух клон, суха клонка, върхар. Ляса — подвижна врата във вид на метла; направена е от драки, с нея затварят оградите на гумната. СбНУ VIII, 281. Насечи драки за бента. Н. Геров, РБЯI, 365.
Прен. Разг. Само като сказ, опред. и в обръщение. За заядлив човек, готов за разправии или за бой. Имаше си той и по-малък брат
— негов двойник по непокорство, голяма драка, готов да налита на бой срещу всекиго и да вади нож, но той беше осиновен от-рано от богатия и бездетен чичо, та бащинията остана в едни ръце. Б. Обретенов, С, 49. — Ти, бай Танасе, мълчи.. Той още не ме знае каква съм драка .. Хо-о-о, той дано има късмет, като се захване с мен, да не ме изварди отзад, едната ми ръка струва колкото пет. В. Нешков, Н, 214.
2. Бодлив широколистен храст, висок 2-3 м, разпространен в по-топли райони, плодовете на който са сухи, кръгли костилки и се използват като лекарство или като багрил-но вещество. Paliurus spina christi.
О Живея като сврака на драка. Разг. Живея бедно, без никакво имущество. Хващам / хвана (улавям / уловя) драките. Разг. Забяг-вам обикн. в планината, за да се скрия или да се боря срещу някого. — Ето доде я докарахме: да почваме всичко отначало. Не ми се бие. От нашето село, ти знаеш, излязохме десетмина, останахме само ти и аз.
— Ще рече: да хванем драките, докато сме живи. — Че защо не? Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 488. „Къде ще вървите .. — не можеше да се окопити Пазвантоглу .. — Ще уловите драките, щом се зададе побирчия!“ В. Мутафчиева, ЛСВ I, 450-451.
дракалАк, мн. -ци, м. Събир. Разг. Много драки, бодливи храсти, гъсто израснали на едно място. Ако е вещ козар, ще тури на коленете си корави кози кожи и пак ще пробива през непроходимия гъстак и дракалак. Ив. Шишманов, СбЦГМГ, 60.
— С Исмаил бей търновският войвода не може да излезе на глава, та аз ли! Казал ти е да му правиш кола — ще я направиш, ащо не искаш червата ти да съхнат по някой дракалак край реката. Д. Мантов, ХК, 63-64.
ДРАКАр м. Истор. Вид скандинавски едномачтов кораб от първите векове на новата ера, движен с гребла, с едно платно и изрязана драконова глава на носа си. Драка-рът леко се полюлява върху вълните. Гребците са оставили греблата .. Всички гледат към Миклагард. А. Дончев, СВС, 13. Кръчмарят удари по медния диск, окачен на кърмата, и греблата с дружен, мощен замах разпениха водата. Дракарът се плъзна към Константинопол. А. Дончев, СВС,
14.
— От сканд. drakkar.
ДРАКАШ м. Събир. Диал. Дракалак. Наоколо по дола имаше дървета, дракаш и полянки. Ил. Волен, МДС, 97. В долината над Батулия, стръмна, / до стръмен скат, до пътя, за Мургаш, / лежех забравен, изоставен, гръмнат, / в окопа скрит под тръни и дракаш. Н. Хрелков, ДД, 221.
ДРАКЕСТ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал.
1. Който е обрасъл, покрит е с драки. Дра-кеста местност.
2. Който е покрит с бодли или с грапавини. Дракеста пръчка.
ДРАКИЦА ж. Диал. У мал. от драка (в 1 знач.); малка драка, дракичка.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ДРАКИЧКА ж. Умал. от драка (в 1 знач.); малка драка, дракица.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.
ДРАКОН м. 1. Митол. Приказно чудовище — огромен крилат едноглав или многоглав змей с грива и остри лъвски нокти, който бълва огън. Събраха се [жените] в единия ъгъл на черквата, съвсем скупчени, като че не бяха в храма на „най-милости-вия“ и „всепрощаващия“ от боговете, ами в някое капище на многоглав дракон. О. Василев, ЖБ, 32-33. Таван обикновен на селска стара къща, но за нас, децата, то беше някакво подземно царство, населено с кара-конджи, дракони, духове. Н. Хайтов, ШГ, 28. Туземният цар поставил огнедишущ дракон, за да пази руното. Н. Михайловски,
