от своя мома. Погов., П. Р. Славейков, БП II, 95. • За усилване милидраг; (по-рядко) драгимил. Той [Бог] мя отреди, Райно, за да отърва тебе, която ми си толкози мила и драга. Д. Войников, РК, 67. Аз веке нямам татка, нямам капка любов: кръвта и смъртта нека ме научат да заборавя синко, що ми е било мило и драго. Н. Бончев, Р (превод), 24. Младият момък стана на цялото село драг и мил. И. Груев, (превод) КН 4, 46. Донке ле, любе Донке ле, / фърли си, любе, дятето, / .. / „Как да го фърля, Никола, / като ми й мило и драго“. Нар. пес., СбНУ ХЬУИ, 73.
2. Който предизвиква приятно, радостно чувство, удоволствие; съществуването, присъствието на който радва; приятен, желан. Само който е отрасъл в малките градчета, всред тихите неравни улички, знае колко са драги разговорите пред дървените порти, под сянката на някое шумнато дърво. Л. Галина, Л, 25-26. Аз не свалях очи от тая вълшебна гледка, толкова пъти виждана и все тъй нова и драга на душата ми. Ив. Вазов, Съч. XI, 79. А у тях всеки е драг гостенин. Вратата им са отворени за всекиго. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 164. Който има сърце да е учител, той обича училището, с все сърце търчи в него, дето и намира и прекарва най-драги часове. И. Груев, Н, 1881, кн. 1, 61. Би що би лето, минало се йе, / настанала йе драгата йесен. Нар. пес., СбНУ XIV, 24. Прекален светец и Богу не е драг. Погов., П. Р. Славейков, БП II, 85. • В обръщение, обикн. в съчет. със собств. или нариц. име. За израз на приятелски чувства или на интимност, фамилиарност, понякога на ирония. Калмука дигна чашата си и .. рече: — Наздраве ви, драги гости! И. Йовков, В АХ, 73. Влиза Струмски, облечен в елегантен спортен костюм .. — Ето ви клещите, драги. Благодаря ви. Й. Йовков, 04, 26. Драги ми Смехурко, / болен бях. Оздравях. Ран Босилек, Р, 129. Прочуло се село Гаганица, / прочуло се, драга ле майно, /.. / се кой дойде, млад ще се ожени. Нар. пес., СбВСтТ, 712.
3. Остар. и диал. Който много се цени, пази; мил, скъп. Сега можем да се бием и умрем юнашки за нашата драга свобода. Ив. Вазов, Съч. VI, 95. Изглежда, че това кожухче беше скъпа и драга дреха за Медара. Й. Йовков, АМГ, 132. Парите са и в съдрана кесия драги. Погов., П. Р. Славейков, БП II, 44.
4. Като същ. драг м., драга ж., мн. драги.
Остар. и диал. Обичан човек; мил, скъп. Защо не съм гявурка, защо не мога да ида при него да поговоря, както говорят българките на чешмата със своите драги? Ц. Гинчев, ГК, 183. Ей падат къдрите на мой-та драга / по топломраморните й плещи. К. Христов, Избр. ст, 184. „Ой ми майко, моя стара майко, / я додай ми телену там-буру, / да отидем, море, под пенджару, / под пенджару на мило ми любе, / да засвирим жалбу да изплачем, / белким драга на пенджару че излезе.“ Нар. пес., СбНУ ХЫХ, 217-218.
О Драг камик (камен). Диал. Скъпоценен, безценен камък. Оно има една мила сестра, /.. / кога оди као пауница, / кога гледа као соколица, / вакли вежди — морски пиявице, / черни очи — два драги комика. Нар. пес., СбНУ ХЫХ, 69. Що е баба зету дарувала, / дарувала му свилена кошу ля, /.., / а и деда му лош дар не дарува: / дарува му Вранца тригодишна, /.., / на него седло чемширово, /.., / на ябълки три драга камена. Нар. пес., СбНУ ХЫХ, 326.
> Драг ми е като леща на Великден. Разг. Ирон. Никак не обичам някого. Драг ми е като овца на вълк. Разг. Ирон. Никак не обичам някого. Мило и (за) драго, д а в а м и др. Разг. Най-скъпото, най-ценното, което имам; всичко (давам). Музеят е много интересен и сигурно много хора по света биха дали мило и драго, за да го посетят. Ст. Стратиев, ВХ [еа]. Един човек имал кокошка, чиито яйца били със златен цвят. Покрай тях той добил голяма слава, всеки давал мило и драго да се сдобие поне с по едно златно яйце. От него пак щяло да се излю-пи обикновено пиле, но хората пазили зла-тното яйце в гостната стая, за да им краси покъщнината. Р. Ралин, Е [еа]. Че това оръжие ли е, братя? Та с такъв пищов куче не можеш утрепа, а насреща ни е царска войска — с мартинките му, с топовете!... Стягайте се, съберете пари, давайте мило за драго — и ще купим! Ст. Дичев, ЗС II, 245. — Аз ви моля да не ни оставяте. Идвайте често, следете, помагайте. Мило за драго давам да я спасите. Ако трябва, ще я изпратя в странство. Ем. Станев, ТЦ, 56. На драго сърце. Разг.; С драго сърце; на (с) драга воля. Остар. С удоволствие, с радост и желание. Старецът ме покани да го придружа и аз се съгласих на драго сърце. Ем. Станев, К, 32. Всички обичат кроткия человек и с драго сърце му помагат в нужно време. КТЕМ, 50. — Помолих му се да ми препише това слово, на драга воля той ми изпълни желанието. Ил. Блъсков, ДБ, 30-31. Ние имаме твърде добър и вещ учител, който с драга воля .. гляда работата си. Хр. Данов, Лет., 1869, 140. Ни мил, ни драг. Остар. Който е в лошо, бедствено положение. Хиляди български села са обърнаха в прах и пепел и жителите им са разпръснаха като яребици, .., ни мили, ни драги! НБ, 1876, бр. 48, 187. Мене са раздира сърцето, като гледам тия злочести българчета тъй покрусени, ни мили, ни драги... НБ, 1876, бр. 48, 188-189.
ДРАГА ж. Техн. 1. Машина, съоръжение или мрежа, обикн. монтирана върху плаваща платформа, с която се дълбае дъното на воден басейн, за да се почиства и улеснява корабоплаването, вади се пръст
