дояждах. Бързах да се махна, макар и гладен. К. Калчев, ПИЖ, 57.
2. Изяждам и това, което ми е останало да ям. След неговото излизане ние отново сядаме на паралията да си доядем. Т. Влай-ков, Пр I, 72.
3. С отриц. н е. Системно не се храня колкото е необходимо. Със сотици хиляди скитат из света хора, които не си дояждат, хора, на които хлябът не стига. Защото нямат пари да си купят. П. Спасов, ХлХ, 321.
ДОЯЖДАНЕ ср. Отгл. същ. от дояждам и от дояждам се. Снощи от празнуването у тях останало доста ядене, та ни поканиха днес на дояждане.
ДОЯЛЧЕ, мн. -та, ср. Диал. Кърмаче, сукалче, бозайниче.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ДОЯМ. Вж. дояждам.
ДОЯР, -ят, -я, мн. -и, м. Остар. Дояч. Нека цял народ знае и тачи своите прекрасни доярки и дояри. ОП, 11.
ДОЯРКА1 ж. Диал. Жена, която кърми дете; кърмачка. И калето Марко кога го правел, наредил човек до човек от калето да дори до Кукул да продават камене от ръка на ръка. Кое бабата, що люляла децата, го проколнала, кое жените доярките, и го втасале клетвите сиромашки, та калето се запусти. СбНУ XV, 114.
ДОЯРКА2 ж. Остар. Жена дояч. Зиме, пролет, лете, есен / с тебе свиря нова песен: /.. / за свинари и доярки, / за коняри и птичарки. Ран Босилек, Р, 33.
ДОЯРНИК, лш.-ци, м. Диал. Място за доене на овце. От големия агъл отделиха четиридесет-петдесет овце и ги вкараха в по-малкия, при доярника. И. Йовков, АМГ,
121.
ДОЯХАМ. Вж. дояхвам.
ДОЯХВАМ, -аш, несв.\ дояхам, -аш, св. Диал. 1. Непрех. С яхане, яздене стигам до определено място. Кума на свекър говори: / „Свекъре ле, и ти свекърво, / каков делия дояха, / та си у двори укара.“ Нар. пес., СбНУ ХЫУ, 17.
2. Прех. Яздя кон, докато го продам. Я да си имах, девойко, / косъм ми севда на тебе, / та си щях прода силяха, / и си щях прода рубата, / и щях дояха кончето. Нар. пес.,
Н. Геров, РВЯ I, 363.
ДОЯХВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от дояхвам.
ДОЯЧ м. Човек, който дои добитък. Той се надяваше, че Ласка няма да пусне капчица мляко .. И очакваше, че ще вземе да се противи на новия дояч. Ст. Даскалов, ЕС, 77-78. Окръжният вестник съобщи, че доя-чите от Ветрово надоили вече по 2500 литра мляко от крава. С. Северняк, ОНК,
149.
ДОЯЧКА1 ж. Жена дояч. Ще помагам да се намерят и овчари, и доячки за краварс-ката ни ферма, които да положат с голяма любов грижи за овцете и за кравите и телците. ОП, 461.
ДОЯЧКА2 ж. Доилка1 (в 1 знач.). Единият от работниците .. бе зает само да довежда кравите по тесен улей от дървени преградки до мястото на доенето. Другият слагаше електрическите доячки на виметата и контролираше доенето. П. Ве-жинов, ДМ, 81.
ДРАВИД И мн. Група южноазиатски народности, населяващи Южна Индия, Западен Пакистан, северната част на Шри Ланка (Цейлон) и др., които в древността са създали висока култура. Създателите на забележителната градска цивилизация от Долината на Инд са дравидите. Ст. Чолаков, ДК [еа]. Приносът на дравидите при формиране на индийската култура е доста ясно очертан. Ст. Чолаков, ДК [еа].
ДРАВЙДСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от дравиди. Най-старият сборник от химни на арийски език, показва достатъчно следи от дравидско и неарийско влияние. Самият санскрит се формира под силното влияние на местния език. Ст. Чолаков, ДК [еа]. Интересно е може би да се отбележи, че дра-видският бог Шива още в онези времена има по-сложен и мистично зареден характер в сравнение с арийските божества. Ст. Чолаков, ДК [еа]. Дравидски народности. Дравидска култура.
◇ Дравидски езици. Езикозн. Самостоятелна група слабо изучени езици, на които говорят дравидите, сходни по някои черти с тюркските или монголските езици. Индийските лингвисти смятат, че за народите на Индия освен за около 25 на сто от населението (Южна Индия), които говорят дравидски езици, не е трудно да научат хинди. Т. Кюранов, АП, 39
ДРАГ, а, -о, мн. -и, в обръщение за м. р. ед. ч. -и, прил. 1. Който предизвиква, вдъхва у някого чувство на обич, нежност; мил, скъп, обйчен. Тя [Боряна] .. развесели къщата ни, тя ще ни събере,ище ни помири. Драга е на всинца ни. Й. Йовков, Б, 145. Около тебе звучи български език, тупат български сърца, всичко ти е родно, свое. Драг ти е дори и гробът, в който ще легнеш, защото е в българска земя. Ив. Вазов, Съч. XX, 68. От Троян дойде Андрей с моторетката. Този способен момък ми е драг като брат. А. Каралийчев, С, 21. Братия! Има година време откак вие търпите тези кървави зрелища в нашата драга земя. НБ, 1876, бр. 8, 30. Образът на милото дете, / .. / в спомена възкръсва — чист и драг. Д. Де-белянов, С, 1946, 82. Мили ми са планините / и на север, и на юг; / драги ми са равнините, /набраздени с наший плуг. П. Р. Славейков, ЧПО, 45. Работната снаха по-драга
