За да турне пари настрана — той не си до-ядал, ходел с парцаливи дрехи, недоплащал на слугите си. Д. Немиров, Д № 9, 94. А после тоз герой / вий виждали ли сте в немилост как изпада, / и крадени пари в чужбина как дояда. К. Христов, Избр. ст, 165. доя-дам се, дояда се страд. Докато кравите ядяха, Христака беше все помежду им .. Той следеше да се дояда всичко — и последната сламчица, и последното зрънце — и да се дояда сладко. Ил. Волен, МДС, 193. ДОЯДА МИ СЕ несв., непрех. Диал. Дояжда ми се. На Младена все повече му омръз-ваха гласа й, усмивката й, погледа й, навиците й .. И както му се доядаше към обяд и към вечеря, така понякога чувствуваше нужда да я оскърби или да я накаже „за нещо“. Ил. Волен, ДД, 102-103.
ДОЯДАМ СИ, -аш си, несв.', дояда си, -еш си, мин. св. доядох си, прич. мин. св. деят. доял си, пое. дояж си, св., непрех. Диал. Дояждам си. Оставям байко да си дояда, а аз скачам и веднага се намествам до огъня. Т. Влайков, Пр I, 300. Свекърът и свекървата си доядали скришом, а снахата примирала от глад. Ран Босилек, ВП, 98.
ДОЯДАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от до-ядам; дояждане.
ДОЯДЕЕ МЕ. Вж. доядява ме.
ДОЯДЯВА МЕ несв.; доядее ме, мин. св. доядя ме, св., непрех. Обхваща ме яд, гняв; разгневявам се, ядосвам се. Драгой се понамръщи, а Панчо изтри ръцете си о панталона от смущение. Доядя го,че момчето така изведнъж го засрами пред техника. В. Ченков, СНД, 35. — Попитах за една ярчица и се хванах за главата — трий-се лева ми поиска мари, Станке! Доядя ме, скарах й се [на царовката]. Г. Караславов, ОХ II, 639. Някой път те доядее и си върнеш стоката, защо да й подбиваш цената? Т. Влайков, Съч. II, 182. А мене ме доядя на Лена — вместо да застане тихо и мирно, тя все така се хили — нелепо и глупаво. Д. Бозаков, ДС, 82. Доядя го на Рамзина, която остави децата му и тръгна да мисли за себе си. Кой ще гледа Салито и Фат-мето? Б. Несторов, АР, 268.
ДОЯЖДАМ, -аш, несв.', доям, доядеш, мин. св. доядох, прич. мин. св. деят. доял, пое. дояж, св., прех. 1. Ям, изяждам и това, което е останало да се яде, изяждам докрай; доизяждам. Хлябът и сиренцето много, много ми се вслаждат! Дояждам ги до троха. Т. Влайков, Пр I, 207. — Кому махаше преди малко, Лина? — съвсем неочаквано попита Методи, като дояждаше бързо десерта си. М. Грубешлиева, ПП, 205. Вечерта мина тихо. Замбин сякаш искаше да каже на гостите си, че му се ще да остане сам. Още докато децата дояждаха, той се дръпна от софрата и изтегли някаква книга. В. Мутафчиева, ЛСВ II, 270. Доядох, без
26 Речник на българския език, т. IV да бързам, студеното телешко и мрачно се понесох към неизвестната маса. П. Вежи-нов, Б, 9. Влязоха в градината и си избраха една усамотена скамейка. Все така деловито и енергично Бахчевански дояде кифлата си. Ем. Манов, БГ, 225.
2. Прен. Разг. Изразходвам съвсем, докрай и това, което е останало от пари, имот и под. Повечето от тях дояждаха каквото им бе останало от бащи и деди, някои бяха и съвсем обеднели, но и те държаха за своя господарски назъм — не цапаха ръцете си с чук или с мотика. Д. Талев, ПК, 129.
3. Прен. Разг. Проявявам враждебност към някого и го преследвам, докато го измъча съвсем, докрай; довършвам. — Чавдаров... нощес пак го сънувах — нещо ми се зъбеше... Онзи ме яде, яде, този ще ме дояде. Ст. Костов, Г, 47. Да се проводят троица души до сръбското правителство, щото да се разберем щем ли в едно време тия и ния кой с каквото може да избием господаря си, който ни е заял и иска му се да ни дояде с жени, с деца и с всичкия ни имот, или не. Ив. Унджиев, ВЛ, 196. дояждам се, доям се страд. Те шушнат, споглеждат се трепетни, бледни, / а бърже дояждат се вече последни / прикрити от лани храни. Хр. Смирненски, Съч. I, 90.
О Дояждам / доям хляба на някого. Разг. Отнемам и това, което е останало от средствата за препитание на някого, за да мога да го използвам аз докрай. Знаеха, разбира се, че знаеха еничарите за новата войска. И бяха се досетили, че за тях вече не ще има живот, че тия низами ще им доядат хляба. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 413-414.
ДОЯЖДА МИ СЕ несв.', дояде ми се, мин. св. дояде ми се, прич. мин. св. деят. доял ми се, св., непрех. Обхваща ме желание да ям; прияжда ми се. Как така, да му се дояде на някое дете и да не му дадеш... Кр. Григоров, ОНУ, 12. Така ми се дояде, че пред очите ми започнаха да се явяват тъмни кръгове. Н. Хайтов, ПГ, 97. // Обхваща ме желание да ям точно определено нещо. — Не още, госпожа — отговори свенливо момичето, — няма да си ходя, но ми се доядоха череши, та рекох да си набера. К. Калчев, ПИЖ, 149.
ДОЯЖДАМ СИ, -аш си, несв.; доям си, доядеш си, мин. св. доядох си, прич. мин. св. деят. доял си, пое. дояж си, св., непрех. 1. Ям още толкова, колкото трябва, ям допълнително, докато се нахраня съвсем. По-на-страна стоеше саханчето с пържена сланина с извара. А край него бяха отворени пълни похлупци сирене, готови да ни предложат услугите си, ако ни не стигне другото да си доедем. Т. Влайков, БСК II, 175. Не го оставяше да си дояде ии пак го гонеше: „Стига си ял, Калине“. И. Йовков, В АХ, 123. Да, каквото и да правех, разговорът на софрата все около мене се завърташе и аз много страдах от това и никога не си
