ДОШЛЯК, мн. -ци, м. Диал. Дошлян, до-шлак.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.
ДОШЛЯН м. Диал. Човек, който не е роден на това място, където живее, а е дошъл от другаде; пришълец, дошлак, дошляк. В градовете и най-вече в Пловдив, дето сичкома сме дошляни от различни места и сме размесени с други народности, бащиният наш език са е похабил. Ив. Бого-ров, КП, кн. 2, 12.
ДОШМУЛВАМ, -аш, несв.; дошмуля, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Шмуля и това, което е останало да се шмули, шмуля докрай, дошмулвам се, дошмуля се страд.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ДОШМУЛВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от дошмулвам и от дошмулвам се.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ДОШМУЛЯ. Вж. дошмулвам.
ДОЩАВЯ. Вж. дощавям.
ДОЩАВЯМ, -яш, несв.; дощавя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Щавя и това, което е останало да се щави, щавя напълно, докрай, дощавям се, дощавя се страд.
— От Н. Геров, Речник на блъгарския язик, 1895.
ДОЩАВЯНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от дощавям и от дощавям се.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ДОЩАПУКАМ. Вж. дощапуквам.
ДОЩАПУКВАМ, -аш, несв.; дощапу-кам, -аш, св., непрех. Диал. С щапукане стигам до определено място. Дружината ни скоро дощапука / площада на колхозното селце. Н. Марангозов, ЯВ, 80.
ДОЩАПУКВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от дощапуквам.
ДОЩЕ МИ СЕ. Вж. дощява ми се.
ДОЩЯВА МИ СЕ, несв.; доще ми се, мин. св. дощя ми се, прич. мин. св. деят. до-щял ми се, дощяла ми се, дощяло ми се, до-щели ми се, св., непрех. Обикн. със следв. изр. със съюз д а. Обзема ме желание, поисквам да извърша, да постигна или да получа нещо; доисква ми се, приисква ми се. От друга страна пък този нов и толкоз тежък и стеснителен живот пораждаше у него цял куп мисли и чувства .. и дощява му се да пообмени с някого някои от тези си мисли и чувства. Т. Влайков, Мис., 1896, кн. 3-4, 239. Той въздъхна изшироко с гърдите си и почти му се дощя да извика и запее. Ив. Вазов, Съч. XII, 107. Дощя му се да види какви коне са изкарани днес за продаване. И. Йовков, ЖС, 43. Аз се предадох на четене, писане, превеждане .. Но и това ми омръзна и ми се дощя да прекрача прага на Софийския университет. СбЦГМГ, 340. Мамо лъо, стара свекърво, /.. /аз ща на лозе да ида, /.. / че ми са й грозде дояло, / дояло, мамо, дощяло. СбВСт, 347.
ДОЩЯВКА ж. Индив. Прищявка. Меко-сърдечната стрина Султана, .., която се мъчи да удовлетворява и най- фантастичните дощевки на своя „цар на царете“, не направи от него [Гоце] един разглезен про-копсаник. П. К. Яворов, Съч., 171.
ДОЯ, -йш, мин. св. -йх, несв., прех. 1. Изстисквам с ръце или с машина мляко от виме на добиче. Когато смениха местните крави с млади, породисти, стрина Митра стана краварка. Тя, клекнала на столче, ги дои под ред, а Петко току се муши в преградата при теленцата, гали ги и им се радва. Кр. Григоров, Н, 146. Четири невести доят стадо овце и си хортуват. Гъсто димящо мляко шурти в менците. А. Кара-лийчев, С, 60.
2. Прен. Грубо. Използвам безогледно и продължително някого за лични облаги, получавам от някого материални облаги.
— Тази вечер ще минеш без ракия — сухо отговори Джони. — Стига си ме доил. — Кой, аз ли те доя?... — смаяно попита Стоичко Данкин. Д. Димов, Т, 385. Задръстено е с евреи в Солун.., ама все търговци хора: има и да доиш и да остане, — не са като нашата, софийската, голотия. Ал. Константинов, Съч., 211. — Аз ще откупя Извор от хазната — твърдо, спокойно и съвсем неочаквано обяви агата. Какво ще кажете?.. „Купувай и откупувай и върви на майната си! — като че ли говореха затворените им лица. Не е ли все едно кой ще ни дои и коли?“ В. Мутафчиева, ЛСВ I, 449.
3. Диал. Давам на дете да суче мляко, кърмя. Майка е на хубаво детенце. Ще бди денонощно над люлката му, ще го дои. К. Петканов, ОБ, 225. Отговаря чер арапин манафин / .. / я излез, Марко, на юнашки мегдан, / че да та видя що си за юнак. / Кого е майка по-млого доила, / кого е майка по-млого кърмила. Нар. пес., СбНУ XXVI, 154.
4. Диал. Храня, отглеждам. След обед, като останаха сами със старата, той [Юртала-на] посочи с поглед нагоре, дето се чуваха пъргавите Севдини стъпки: — Кога ще се пръждосва тази? — Къде да се пръждосва?
— скръсти ръце старата. — Където си ще. Аз няма да я доя тук. Г. Караславов, С, 196. доя се страд. Обикаляха из село и ходиха даже на кошарата под Танова могила, да видят как се доят овцете и как се подсиря прясно сирене. Ц. Гинчев, ГК, 372.
— Друга (диал.) форма: довя.
ДОЯДА. Вж. д о я д а м.
ДОЯДАМ, -аш, несв.; дояда, доядеш, мин. св. доядох, прич. мин. св. деят. доял, пое. дояж, св., прех. Диал. Дояждам. Хаджи-ят, изправен гърбом в едно кьоше, доядаше останките от вечерята. Й. Йовков, ПГ, 94. Лакомството на Гърбуна нямало край.
