мент. Жената била много богата и мажот й, кога умирал, клетва беше й оставил, та да не се мажит, ами децата да му порастат и стоката да му я дочуят на децата. СбНУ XV, 101. Мили мои девет сина, / девет сина, девет снахи, / кой ще са наем наеме, / да дочува имането, / майчиното ни, бащиното ни. Нар. пес., СбИБ, 21. дочувам се, дочуя се страд.
ДОЧУВАНЕ1 ср. Отгл. същ. от дочувам1 и от дочувам се.
ДОЧУВАНЕ2 ср. Диал. Отгл. същ. от дочувам2 и от дочувам се.
ДОЧУВАНЕ3 ср. Употребява се при завършване на разговор по телефон в смисъл 'да се чуем отново, пак'.
ДОЧУДЯ СЕ, -иш се, мин. св. -их се, св., непрех. Чудя се, учудвам се съвсем, до крайна степен. Това ръкуване доста зачуди великана и зрителите, но те нямаха време да се дочудят. Ив. Вазов, Съч. VI, 139.
ДОЧУКАМ. Вж. дочуквам.
ДОЧУКВАМ, -аш, несв.; дочукам, -аш, св., прех. 1. Чукам, очуквам нещо съвсем, докрай. Бае Пешо беше изклепал половината и повече от косата .. поизтегна се .. и зафана пак да удря с чукчето по остреца на косата .. Бае Пешо постави чукчето настрана,., та ме погледна.., па пак се наведе над косата да я дочуква. Т. Влайков, БСК II, 183-184.
2. Чукам, счуквам още, счуквам допълнително. Дочукай още сол, че тази няма да стигне.
3. Диал. Изпивам всичко докрай (Н. Геров, РБЯ). дочуквам се, дочукам се страд.
ДОЧУКВАНЕ ср. Отгл. същ. от дочуквам и от дочуквам се.
ДОЧУПВАМ, -аш, несв.; дочупя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Чупя, счупвам и това, което е останало несчупено; чупя докрай; доразчупвам, досчупвам. Случваше се да удрям, да удрям по някой жилав клон, а той си стоеше напук и не падаше. Ядосвах се тогава и вземах, че с ръце го дочупвах. Кр. Григоров, ОНУ, 69. Игрил дочупи лъка и хвърли парчетата отпреде си. Ст. Загор-чинов, ДП, 261. дочупвам се, дочупя се страд.
ДОЧУПВАНЕ ср. Отгл. същ. от дочупвам и от дочупвам се; доразчупване, досчупване.
ДОЧУПЯ. Вж. дочупвам.
ДОЧУШКАМ. Вж. дочушквам.
ДОЧУШКВАМ, -аш, несв.; дочушкам, -аш, се., прех. Диал. Чушкам, изчушквам и това, което е останало да се чушка, изчушквам докрай. От момите едни дочушкват някои затулени масурчета, други събират пръснатите зърна от кукуруза в череците и в коритата. Т. Влайков, Съч. I, 21. дочушквам се, дочушкам се страд.
ДОЧУШКВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от дочушквам и от дочушкам се.
ДОЧУЯ. Вж. дочувам.
ДОШАРВАМ, -аш, несв.; дошаря, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Шаря, нашарвам, рисувам, изрисувам всичко, докрай. Дошари писаната каруца, отдръпна се, погледна я и остана доволен от добре свършената работа.
2. Шаря още, шаря, рисувам допълнително. Хубаво сте изписали сандъка, но левият ъгъл е останал празен, та по-хубаво ще е да дошарите и него. дошарвам се, дошаря се страд.
ДОШАРВАНЕ ср. Отгл. същ. от дошарвам и от дошарвам се.
ДОШАРЯ. Вж. дошарвам.
ДОШЕПВАМ, -аш, несв.; дошепна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. дошёпнат, св., прех. 1. Свършвам да шепна, да говоря нещо, шепнейки. Двете момичета си шушукаха и още не бяха си дошепнали последните думи, когато той влезе при тях.
2. Индив. Нашепвам. Баша му .. е бил принуждаван .. да скита от град на град .. По тоя начин бъдещият поет се е запознавал пряко с всички баирища, .., а горските шубраци, скали и пещери са му дошепвали дивните приказки, с които домашните ратай-кини са дразнили всяка вечер трепетното му въображение. П. П. Славейков, Съч. I, 5-
6. дошепвам се, дошепна се страд.
ДОШЁПВАНЕ ср. Отгл. същ. от дошепвам и от дошепвам се.
ДОШЕПНА. Вж. дошепвам.
ДОШЁТАМ. Вж. дошетвам.
ДОШЕТВАМ, -аш, несв.; дошётам, -аш, св., непрех. Довършвам шетането. Дошетай спокойно из къщи и тогава ела.
ДОШЁТВАНЕ ср. Отгл. същ. от дошетвам.
ДОШЙВАМ, -аш, несв.; дошйя, -йеш, мин. св. -йх, прич. мин. страд.. дошйт, св., прех. Шия, ушивам и това, което е останало да се шие, шия докрай. Фатина и малката невяста Зелха са седнали пред леглото в стаята ми и дошиват нова рокля. Л. Александрова, ИЕЩ, 196. Па ще са майка усети, / кога йе риза кроила / на великия четвъртък, / а ризата йе дошила / на разметния понеделник. Нар. пес., СбНУ Х1ЛЧ, 74. до-шивам се, дошия се страд.
ДОШЙВАНЕ ср. Отгл. същ. от доши-вам и от дошивам се.
ДОШЙЯ. Вж. дошивам.
ДОШЛАК, мн. -ци, м. Диал. Дошлян, до-шляк.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
