ДОЧЕРТАВАМ, -аш, несв.; дочертая,
-аеш, мин. св. -ах, св., прех. Чертая и това, което е останало да се чертае, чертая докрай. Момчето дочерта чертежа и едва тогава се приготви да излиза, дочертавам се, дочертая се страд.
ДОЧЕРТАВАНЕ ср. Отгл. същ. от дочертавам и от дочертавам се.
ДОЧЕРТАЯ. Вж. дочертавам.
ДОЧЕСВАМ, -аш, несв.; дочета, -еш, мин. св. дочесах, се., прех. Разг. 1. Довършвам чесането, почистването на козината на кон, вол и др., чеша напълно, докрай. Докато дочесваше кръглия задник на някакъв кон, Петър прошепна на Първановия: — Все мене гледай! Щом усетя нещо, ще юрна. А ти — подире ми. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 498.
2. Довършвам сресването на коса.
3. Чеша, почиствам и онези, които е останало да се чешат, дочесвам се, дочеша се.
I. Страд. от дочесвам. И. Възвр. от дочесвам във 2 знач.
ДОЧЕСВАНЕ ср. Разг. Отгл. същ. от дочесвам и от дочесвам се.
ДОЧЕТА. Вж. д о ч и т а м.
ДОЧЕША. Вж. дочесвам.
дочиня, -иш, мин. св. -их, се., прех. Диал. Довърша, направя нещо напълно, докрай. Стоян ми сватба дочини, / в село ся сватба зачини. Нар. пес., Н. Геров, РБЯ I, 361.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ДОЧЙСТВАМ, -аш, несв.; дочйстя, -иш, мин. св. -их, се., прех. Чистя и това, което е останало да се чисти, чистя докрай; доизчиствам. Дочисти стаите и после започвай хола. дочиствам се, дочйстя се страд., възвр. и взаим.
ДОЧЙСТВАНЕ ср. Отгл. същ. от дочиствам и от дочиствам се; доизчистване.
ДОЧЙСТЯ. Вж. дочиствам.
ДОЧЙТАМ, -аш, несв.; дочета, -еш, мин. св. дочетох, прич. мин. св. деят. дочел, св., прех. Чета и това, което е останало да се чете, изчитам докрай; доизчитам. Един майор дочита последните страници от „Чифликът край границата“. Неговият другар капитан прелистя стихотворенията на Димча Дебелянов. А. Каралийчев, ПГ, 156. Имаше да дочита ръкописа на един частен доцент, който кандидатствуваше за редовен преподавател по естествена история. А. Гуляшки, Л, 445. Сякаш цяла нощ бе чел някаква книга и сега вече я дочиташе, за да я затвори най-после съвсем разбрана, съвсем прочетена. Д. Немиров, Б, 210. Заряза-хме занимавките. Който пишеше писмо, не дописа думата. Който четеше книга, не дочете изречението. М. Кюркчиев, ВВ, 7. Ванко отвори смачкания син плик... — Какво пише? — заинтересува се чичото, преди още племенникът да бе дочел писмото. М. Грубешлиева, ПИУ, 25. дочитам се, дочета се страд. Има други произведения, чиито исторически данни, макар проверени и точни, са лишени от всякакви художествени качества. Мъчителни, такива пиеси едва се дочитат. Н. Лилиев, Съч. III, 121. Но по вътрешна форма тя [баладата] е крайно слаба, ..; при това, за да се дочете докрай, пречи нейната извънмерна проточеност. П. П. Славейков, Съч. VII, 161.
ДОЧИТАНЕ ср. Отгл. същ. от дочитам и от дочитам се; доизчитане. И често, като гледаше така някой облак, си мислеше: "Ако се не превърне на друго, доде прочета до двайсет, ще оздравея, ако се превърне, ще умра. " И почваше да брои със затаен дъх; и ако на дочитане вземеше да се разваля облакът, без да ще, сбръзваше четенето. Ил. Волен, ДД, 77.
ДОЧУВАМ1, -аш, несв.; дочуя, -уеш, мин. св. дочух, прич. мин. страд. дочут, св., прех. 1. Чувам отдалече, обикн. слабо, неясно, долавям със слуха си. От прозореца, дето гледаше към шосето, дочувах про-викване на младежи. Някъде отдалече долиташе и нежна моминска песен. Кр. Григоров, Р, 15. Той дочуваше само гласовете им, но не разбираше ни дума. В. Геновска, СГ, 46. Вардарски едва сега дочу шума на реката оттатък градината и въздишките на вечерника, който сновеше между дървесата вън, в тъмното. Д. Талев, ПК, 79. И сякаш дочувам — в старинна легенда унесен — / хайдушката песен на стария роден балкан. Хр. Ясенов, Събр. пр, 30.
2. Прен. Узнавам, научавам нещо от мълва, по слух. Откак влязох във вашата къща, разбрах, че майка ти не ме обича. Преди да се оженим дочувах, че не ме искала за снаха, но сега се уверих. И. Петров, НЛ, 132. Войниците, както дочувам, са имали някакви войнишки съвети. Така че казарменият покрив днес не е никак сигурен за вас. Д. Ангелов, ЖС, 704. Защо се бе отдръпнал Лазар от нея?... — тя също бе дочула злобните приказки, които се разнасяха из града за нея,.. — Дали не бе дочул нещо и Лазар? Д. Талев, ПК, 214. • Разг. Чул-не дочул. Ловците не се вестиха към езерото. Патицата се засмя и си каза: „Колко страхлив е тоя заек. Чул не дочул — ловци!“ Ив. Петров, ЛСГ, 96. дочувам се, дочуя се страд. Тръгна нагоре към габъра, където едвам се дочуваха звънците на козите му. И. Йовков, СЛ, 104. Отвън се дочува весел глъч. ДОЧУВА МИ СЕ несв.; дочуе ми се св., непрех. Чувам нещо съвсем слабо, неясно, без да съм сигурен какво е; долавям. Дочува ми се някакъв шум, като че ли се приближава кола.
ДОЧУВАМ2, -аш, несв.; дочуя, -уеш, мин. св. дочух, прич. мин. страд. дочут, св., прех. Диал. Пазя, запазвам до определен мо
