и аз, дочаках най-подире / ден с обич оплоден и благодарно тих. Е. Багряна, ВС, 60. дочаквам се, дочакам се страд.
ДОЧАКВАНЕ ср. Отгл. същ. от дочаквам и от дочаквам се. Това негово [на Ив. Вазов] творение било преведено на английския език и прочетено на благородната леди Странгфорт, при нейното тържествено дочакване от нашите сънародници в Пловдив. НБ, 1876, бр. 55, 212.
ДОЧАС нареч. Диал. След кратко време, не след много време; дочаска. Между това тримата братя порастоха и навреме-не ся посбутваха помежду си, сега мъмреха едногото, че не работил колкото тряба, дочас другиго, че продал на малка цена търговийката. П. Р. Славейков, СК, 45.
ДОЧАСКА нареч. Диал. Дочас.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ДОЧЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Който е направен от док. Застанал прав до масата, .., в дочените си дрехи и неизменните цървули, дядо Стефан се мъчеше да прикрие вълнението и радостта си. В. Попов, Избр. пр, 70. След като се освежи, той облече лят-ното си дочено сако, сложи белия си каскет и отвори вратата: — Да вървим... К. Калчев, СТ, 196.Дочени панталони.
ДОЧЕНКА ж. Рядко. Къса колкото сако горна работна дреха, ушита от док. Той вече не е Ицко маневристът .. Ръцете му са чисти. Под доченката се подават белите ръкавели на найлоновата риза. В. Ченков, ЗХ, 93.
ДОЧЁПАМ. Вж. дочепвам.
ДОЧЁПВАМ, -аш, несв.; дочёпам, -аш, св., прех. О стар. и диал. Докопвам. Като го дочепах за мусурата, тамам на три пъти му натиснах главата в коритото; горко му дошло! Да са става зет лесно ли е? Ил. Блъсков, ПБ III, 45-46. дочепвам се, доче-пам се страд.
ДОЧЁПВАНЕ ср. О стар, и диал. Отгл. същ. от дочепвам и от дочепвам се.
ДОЧЕПКАМ1. Вж. дочепквам1.
ДОЧЕПКАМ2. Вж. дочепквам2.
ДОЧЕПКВАМ1, -аш, несв.; дочёпкам, -аш, св., прех. Изчепквам, разчепквам всичко, докрай. Привечер най-сетне дочепкаха вълната, дочепквам се, дочепкам се страд.
ДОЧЕПКВАМ2, -аш, несв.; дочепкам, -аш, св., прех. Диал. Успявам да уловя; до-копчвам. дочепквам се, дочепкам се страд.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ДОЧЁПКВАНЕ1 ср. Отгл. същ. от дочепквам1 и от дочепквам се.
ДОЧЁПКВАНЕ2 ср. Диал. Отгл. същ. от дочепквам2 и от дочепквам се.
ДОЧЕРВЯВАМ, -аш, несв.; дочервя, -йш, мин. св. -йх, непрех. Разг. Правя нещо съвсем червено, начервявам напълно, докрай. дочервявам се, дочервя се страд.
ДОЧЕРВЯВАНЕ ср. Разг. Отгл. същ. от дочервявам и от дочервявам се.
ДОЧЕРНЁЕ МИ. Вж. дочернява ми.
ДОЧЁРНЯ. Вж. дочерням.
ДОЧЕРНЯВА МИ несв.; дочернее ми мин. св. дочерня ми, св., непрех. Разг. 1. Става ми лошо, притъмнява ми пред очите; причернява ми. Никак не съм добре. Задуш-но е и даже ми дочерня.
2. Става ми крайно досадно, противно от някого или от нещо. Това хлапе е страшто досадно. Дочернява ти така, че ти иде да се махнеш и да го не видиш вече.
ДОЧЁРНЯМ, -яш, несв.; дочерня, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Правя нещо съвсем черно, черня, начерням напълно, докрай.
2. Прен. Очерням напълно, съвсем някого. С тези си думи той дочерни човека и го изкараха виновен за всичко, дочерням се, дочерня се страд.
ДОЧЁРНЯНЕ ср. Отгл. същ. от дочерням и от дочерням се.
ДОЧЁРПВАМ1, -аш, несв.; дочёрпя1, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Черпя и тези, които е останало да се черпят, черпя всички. Дочерпи и гостите в другата стая, пък тогава сядай на приказка.
2. Черпя още, черпя допълнително всички докрай. Дочерпих гостите със сладко, защото тортата се свърши, дочерпвам се, дочерпя се страд.
ДОЧЁРПВАМ2, -аш, несв.; дочёрпя2, -иш, мин. св. -их, св., прех. Разг. Изчерпвам, извличам всичко, докрай. Дочерпихме виното от голямата бъчва и сега ще трябва да наченем малката, дочерпвам се, дочерпя се страд.
ДОЧЁРПВАНЕ1 ср. Отгл. същ. от дочерпвам1 и от дочерпвам се.
ДОЧЁРПВАНЕ2 ср. Разг. Отгл. същ. от дочерпвам2 и от дочерпвам се.
ДОЧЁРПЯ1. Вж. дочерпвам1 и до-черпям1.
ДОЧЁРПЯ2. Вж. дочерпвам2 и до-черпям2.
ДОЧЁРПЯМ1, -яш, несв. (диал.); дочёрпя1, -иш, мин. св. -их, св., прех. Дочерпвам1. дочерпям се, дочерпя се страд.
ДОЧЁРПЯМ2, -яш, несв. (диал.); дочёрпя2, -иш, мин. св. -их, св., прех. Дочерпвам2. дочерпям се, дочерпя се страд.
ДОЧЁРПЯНЕ1 ср. Рядко. Отгл. същ. от дочерпям1 и от дочерпям се.
ДОЧЁРПЯНЕ2 ср. Рядко. Отгл. същ. от дочерпям2 и от дочерпям се.
ДОЧЕРВЯ. Вж. дочервявам.
