ДОЦЕПЯМ, -яш, несв. (диал.); доцепя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Доцепвам. доце-пям се, доцепя се страд.
ДОЦЕПЯНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от доцепям и от доцепям се.
ДОЦЕРЯ. Вж. доцерявам.
ДОЦЕРЯВАМ, -аш, несв.] доцеря, -йш, мин. св. -йх, се., прех.Разг. 1. Изцерявам някого напълно, съвсем; доизцерявам. Водеше детето при билкарката. Само тя ще го до-цери и вдигне на крака.
2. Церя, изцерявам и тези, които е останало да се изцеряват; изцерявам всички докрай; доизцерявам. доцерявам се, доцеря се страд.
ДОЦЕРЯВАНЕ ср. Разг. Отгл. същ. от доцерявам и от доцерявам се; доизцеря-ване.
ДОЦНА нареч. Диал. Късно. Некой сиромах чоек имал три, четири слаби магари-ня и си одел со них на дърва, арно ама секоя вечер много доцна си идел дома. Нар. прик., СбНУ XIV, 152. „Стани ми, света Недельо: / сега се доцна не спие, / оти се цръкви ча-таа, / в цръкви се чати вангеле.“ Нар. пес., СбНУ XLVIII, 44.
ДОЦЪФТЯ. Вж. доцъфтявам.
ДОЦЪФТЯВАМ, -аш, несв.\ доцъфтя, -йш, мин. св. -ях, прич. мин. св. деят. до-цъфтял, -а, -о, мн. доцъфтели, св., непрех.
1. Цъфтя, разцъфтявам напълно, съвсем. Ябълките край плетищата ръсеха розовия си прашец, доцъфтяваха белите и жълтите лалета в градините. Ив. Венков, ХКН, 83. Кооператорите знаят: не доцъфтят ли китките, поливане не е необходимо, но не бива да се чака и да прецъфтят първите и вторите китки [на доматите]. ВН, 1962, бр. 3257, 2.
2. Цъфтя още, цъфтя допълнително. Това са растения, които имат много дълъг период на цъфтеж .. Обикновено те завършват своето развитие още в края на лятото, когато и дават семена, след което продължават да доцъфтяват. Н. Виходцев-ски, НЕР, 37.
ДОЦЪФТЯВАНЕ ср. Отгл. същ. от доцъфтявам. Това са растения, които имат много дълъг период на цъфтеж .. дават семена, след което продължават да доцъфтяват. Това доцъфтяване продължава благодарение на локални по-благоприятни условия. Н. Виходцевски, НЕР, 37.
ДОЧ междум. Диал. Вик за спиране на кон.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ДОЧАК ср. Диал. Дочакване, посрещане.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ДОЧАКВАМ, -аш, несв.\ дочакам, -аш, св., прех. 1. Чакам някакво действие да се извърши докрай или някакво обстоятелство, момент да настъпи. Гърдъо го слушаше усмихнат, дочака го докато изпие чашата си, след туй изпи и своята. И. Йовков, ЧКГ, 160. Марко не я [стрина Вета] дочака да довърши. Той излезе бързо в трема и викна: — Невесто! Д. Талев, СК, 11. Тая вечер щях да се годявам .., едвам дочаках вечерта и се упътих към дома на моята бъдеща жена. Елин Пелин, Съч. IV, 232. Ядяха и пиеха [хората] и във весело настроение дочакваха започването на големите игри. А. Гуляш-ки, ЗВ, 133. — А коя е девойката? Сестра ли ти е, невеста ли, що? — попита веднага Момчил, без да дочака отговора. Ст. За-горчинов, ДП, 401. Недей дочаква и зори / върви ори. П. К. Яворов, Съч. I, 39.
2. Чакам, изчаквам някого или нещо да пристигне, да дойде. Той дочакваше куриера вкъщи и вземаше парите, без да ги брои. Л. Михайлов, Ж, 125. Той беше ме съгледал, та се бе повъзпрял да ме дочака. Т. Влай-ков, Съч. П, 74. След като се установи, че Въкрил е заложник, тя се примири и се поуспокои. Пленник, ех, нали е жив, нали и войната се свърши, ще чака, колкото и тежко да й е, ще го дочака. Г. Караславов, ОХ II, 475. Но тя не забрави оня ран предизгрев слънце, в който другарките й.., дочакаха насред село рейса. Н. Каралиева, Н, 130. И с колко много радост аз дочаках / писмото ти едва дошло у нас. М. Петканова, Ст, 120. // Посрещам. Жътварите го [дядо Костадин] дочакаха изправени. Димитър беше начело. К. Петканов, СВ, 102. На другия ден Свищов бил честит да дочака и императора Александра — една година нещо след смъртта на Ботева! Ив. Вазов, Съч. XI,
40. Малки облачета в бухнати дантелени гащи се строяваха, за да дочакат своя слънчев господар. Н. Хайтов, ШГ, 193. //Причаквам. А имаше и по-тежки случаи, когато някоя разярена куковчанка дочакваше мъжа си зад някой ъгъл и с думите: „Откъде идеш, мръснико?“ започваше да издевателствува над неособено трезвата му физика... Т. Данаилов, РВ, 11.
3. Прен. Доживявам до определен момент или до някакво събитие. Ала една зимна нощ, кога сети последния си час и смъртна хладина полази костеливите й ръце, домиляха й пак земни теглила, закръсти се, замоли се — да й продължи Бог дните, поне Пасха да дочака. П. Тодоров, И I, 43-44. Сватбата ни стана голяма и шумна:.. А когато обрядът свърши и се заизреждаха да ни поздравят, при мене дойде леля Анастасия: — Еленке — каза тя, — майка ти нема щастие да дочака тази радост — дай аз да те целуна вместо нея... Г. Райчев, Избр. съч. I, 51-52. Аз ще дочакам празника на мойте братя / и размаха на техните крила. Хр. Смирненски, Съч. I, 106. — Дочаках те
ДОЧАКАМ. Вж. дочаквам.
