ДОХРУСКАМ. Вж. дохрусквам.
ДОХРУСКВАМ, -аш, несв.; дохрускам,
-аш, се., прех. С хрускане изяждам нещо напълно, докрай. На лавката те видяха най-различни захарни петлета и пръчки. Детето грабна най-нашарената пръчица и скоро я дохруска съвсем. дохрусквам се, дохрускам се страд.
ДОХРУСКВАНЕ ср. Отгл. същ. от дохрусквам и от дохрусквам се.
ДОЦАПАМ1. Вж. доцапвам1.
ДОЦАПАМ2. Вж. доцапвам2.
ДОЦАПВАМ1, -аш, несв.; доцапам, -аш, се., прех. Цапам, изцапвам съвсем и това, което е станало неизцапано, изцапвам напълно, докрай. Разсипа гозбата и доцапа покривката. Д Онзи ден той доцапа последната си бездарна картина и сега иска да прави изложба. Д Доцапаха оградата над-ве-натри и мислят, че това е боядисване. Само изхабиха хубавата боя. доцапвам се, доцапам се страд.
ДОЦАПВАМ2, -аш, несв.; доцапам, -аш, се., непрех. Разг. Като цапам, газя през вода, кал и под., стигам до определено място. Валеше като из ведро. Улиците приличаха на кални реки. Мокри, кални и уморени, те с последни сили доцапаха до тайната квартира.
ДОЦАПВАНЕ1 ср. Отгл. същ. от доцапвам1 и от доцапам се.
ДОЦАПВАНЕ2 ср. Разг. Отгл. същ. от доцапвам2.
ДОЦАРУВАМ, -аш, се., непрех. Царувам до определен момент или докрай. Тежка болест повали царя. Синът му го смени на престола и така той не можа да доцарува.
ДОЦЕДЯ Вж. доцедявам и доцеж-дам.
ДОЦЕДЯВАМ, -аш, несв. (рядко); доцедя, -йш, мин. св. -йх, се., прех. Доцеждам. доцедявам се, доцедя се страд.
ДОЦЕДЯВАНЕ ср. Рядко. Отгл. същ. от доцедявам и от доцедявам се; доцеждане.
ДОЦЕЖДАМ, -аш, несв.; доцедя, -йш, мин. св. -йх, се., прех. Цедя, изцеждам или прецеждам напълно, докрай; доцедявам. До-цеди лимона, не го хвърляй, че виж има още сок! доцеждам се, доцедя се страд.
ДОЦЕЖДАМ СЕ несв.; доцедя се, се., непрех. Изтичам капка по капка напълно, докрай. Като напълни и петата кана, видя че виното се доцеди и повече не остана в бъчвата. Л От прояснилото се небе се до-цеждаха последните капки дъжд.
ДОЦЕЖДАНЕ ср. Отгл. същ. от доцеждам и от доцеждам се; доцедяване.
ДОЦЕНТ м. 1. Научно звание на лице (между асистент и професор), получило право да преподава във висше учебно заведение. Чехът се надигна от мястото си и леко се поклони: — Доктор Константин Иречек, доцент от Пражкия университет. В. Геновска, СГ, 42. Доцент Иванов направи принос с дисертацията си.
2. Лице с такова звание. — Научих, че си бил доцент в политехниката. Д. Кисьов, Щ, 330.
О Хоноруван доцент. Доцент, който получава възнаграждение само за изнесени лекции. Пенев беше свършил Софийския университет през 1907 година и само две години по-късно бе назначен за частен хоноруван доцент по българска и славянска литератури. М. Кремен, РЯ, 569. Частен доцент. Остар. Хоноруван доцент.
— От лат. docens, docentis 'който обучава', през рус. доцент или нем. Docent.
ДОЦЕНТКА ж. Жена доцент. Тя вече от два месеца е доцентка в университета. Преподава синтаксис.
ДОЦЕНТСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до доцент. Много от професорите бяха скарани помежду си около някой доцентски избор, не се поздравяваха и враждуваха до смърт. Д. Димов, Т, 96.
ДОЦЕНТСТВО, мн. няма, ср. Рядко.
1. Служба или длъжност на доцент. След 10-годишен стаж доцентството започваше да му тежи.
2. Времето, през което някой работи като доцент. Доцентството на този изключително интелигентен и интересен преподавател беше златното време на студентите, завършили факултета.
ДОЦЕНТУРА ж. Длъжност, служба на доцент; доцентско място. Преди войната минаваше за прогресивен, .., но щом стана горещо, ожени се за дъщерята на един депутат. И докато ние с тебе се тътрехме из пущинаците, той получи доцентура. Ем. Манов, БГ, 14.
ДОЦЕПВАМ, -аш, несв.; доцепя, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Цепя, нацепвам и това, което е останало да се цепи, нацепвам всичко докрай. Доцепи плата, че после се захващай с друго. Не си оставяй работата недовършена.
2. Цепя още, цепя допълнително. Я доцепи дърва, че тези няма да стигнат, доцепвам се, доцепя се страд.
ДОЦЕПВАМ СЕ несв.; доцепя се св., непрех. За плат, дреха и под. — нацепвам се, додирам се, докъсвам се напълно, докрай.
ДОЦЕПВАНЕ ср. Отгл. същ. от доцепвам и от доцепвам се. Доцепването на новия кубик му взе здравето.
ДОЦЕПЯ. Вж. доцепвам и доцепям.
