дода си, -еш си, мин. св. додох си, прич. мин. св. деят. дошъл и (диал.) дошел си, -шла си, -шло си, мн. -шли си, св., непрех. 1. Връщам се у дома си или там, където пребивавам постоянно. Пазарджиите оти града си дохождаха обикновено късно. И. Йовков, Ж, 1945, 150. Коя беше тя? .. Дали не е някоя млада учителка? Или може би е студентка, която си е дошла в града за една-две седмици? Д. Ангелов, ЖС, 19. Едно лято, .., в село пристигна Павел .. — Я гледай, я гледай! Дойде си, а! Елин Пелин, Съч. III, 30-31. Докато другите волове, след като си дойдеха от чердата или след като се върнеха от кладенеца, си стояха .. спокойни, .., Комура ще започне да рине ис крак и да хвърля пръст на гърба си. Й. Йовков, АМГ, 92. Дойде си в отпуск за Великден едничкият войник от селцето. Ив. Вазов, Съч. X, 100.
2. За събитие, обстоятелство — стигам до някакъв резултат. — Не, аз никога не съм бил подлец! — оправдава се Буби.. Но така вулгарно да се говори за нашата женитба, това не мога да понасям. Остави да си дойде всичко естествено, без насилие и без да създаваш впечатлението, че едничката ти цел е да се омъжиш! Св. Минков, РТК, 87. Всичко друго щеше да си дойде само по себе си. Т. Влайков, Съч. III, 297.
◇ Дохождам си / дойда си (дода си) на думата (приказката). Разг. Продължавам прекъснат разговор, отново се връщам към това, за което съм говорил. Та да си дода на думата, снощи като чух каруцата, слушах, слушах, па тозчас си рекох: „Туй е каруцата на Чауша.“ Й. Йовков, ПК, 21. Юрдан схвана недоумението ми, погледна слънцето и рипна изведнъж: — Я да завърнем овцете — предложи той, — а сетне да си дой-деме на думата. Н. Хайтов, С, 97. Я каква жена и какво дете имаш — картинки. Ами за тях, леля, за тях! — упрекна ме с майчинска обич в очите леля Кичка и като ме окуражи с едно: „О-ох, млади сте, млади сте още, има време за всичко!“ — дойде си на приказката. Тарас, СГ, 140.
ДОХОЖДАНЕ ср. Отгл. същ. от дохождам. Тя сама не предполагаше, че толкова много ще се зарадва на дохождането на Галчева. Й. Йовков, ЧКГ, 143. Два дни след дохождането ми отидох да споходя лелини Генини. Т. Влайков, Съч. II, 39. Разрушението на старий Рим е почнало с дохождането на варварите. К. Величков, ПССъч. III, 9. След дохождането на Стои-ловия кабинет (1894).. Величков се завърна в страната. СбЦГМГ, 256.
ДОХОРАТЯ. Вж. дохоратявам.
ДОХОРАТЯВАМ, -аш, несв.\ дохоратя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Диал. Доизказвам, доприказвам. дохоратявам се, дохоратя се страд.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ДОХОРАТЯВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от дохоратявам и от дохоратявам се.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
Д ОХРАНВАМ, -аш, несв.\ дохраня, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Храня още, храня допълнително колкото е необходимо. Има майки, които смятат, че кърмата им била рядка, поради което децата им плачели, започват да ги дохранват с краве мляко. К. Рашков и др., ДБ, 80.
2. Довършвам храненето на някого. Дохрани кокошките и иди да нагледаш кравите!
3. Диал. Изхранвам. Провикна се Боне бай-рактарче: / — Стара мале, кой че те дора-ни? / Мила сестро, кой че те одари? / Кон зеленко, кой че те оседла? Нар. пес., СбНУ Х1ЛП, 547.
4. Диал. Довършвам приготвена за добитък храна (Н. Геров, РБЯ). дохранвам се, дохраня се страд.
ДОХРАНВАМ СЕ несв.\ дохраня се св., непрех. 1. Храня се още, храня се допълнително, за да се нахраня. Войниците се до-хранваха с месото на ранените коне .. или от храната, която получаваха от населението срещу замяна на ограбени от жилищата вещи. П. Славински, ПЩ, 297.
2. Храня се достатъчно, за да съм нахранен, сит. Васил, макар че не беше се дохранил, побърза да стане от софрата. К. Петка-нов, ДЧ, 20.
ДОХРАНВАНЕ ср. Отгл. същ. от дохранвам и от дохранвам се. Понеже обикновено то не успява да изсуче необходимото му количество мляко, винаги се практикува изцеждането на гърдата — и дохранва-нето на детето с лъжичка или биберон. Ив. Вапцаров и др., ДБ, 48.
ДОХРАНЯ. Вж. дохранвам и дохра-ням.
ДОХРАНЯМ, -яш, несв. (остар. и диал.); дохраня, -иш, мин. св. -их, св., прех. Дохранвам. От много примери ся знае, че които хранят буби на едно също място, от едно също семе изкарват кожурци [пашкули] не еднакво харни и не от еднаква цена, .., а пък някои не дохранят нито една буба и така всичкият им труд залудо иде. КН 6, 3. до-храням се, дохраня се страд.
ДОХРАНЯНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от дохраням и от дохраням се.
ДОХРИСТИЯНСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Истор. Който се отнася до времето преди появата и приемането на християнството. Наистина, какво общо може да има между духовно стадо и пастири-просветители, които на народа са гледали като на сган .. Съвсем понятно е, че народът е живял отчужден от тях, търпейки неволите на настоящето и продължавайки интимните си връзки с традициите на дохристиянската култура. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 6. Дохростиянско оброчище. Дохристиянски обреди.
