ха". Й. Йовков, Разк. III, 61. Дохожда ми / дойде ми отръки. Разг.; Дохожда ми / дойде ми отръце (отръка, сръки). Остар. и диал. Умея да върша нещо, лесно се справям с нещо; сръчен съм. Тя не умее да бодне една игла, не знае да си запреде, а да основе и да изтъче досущ не й дохожда отръки! У, 1870, бр. 1, 45. Кралят английски — Алфред Великий побягнал в един отдалечен край .. Там Альфреду дошло отръка да събере войска. Г. Йошев, КВИ, 172. Дохожда ми / дойде ми сърце на място. Обикн. в св. Разг. 1. Йзпитвам силно задоволство от нещо. Ние се престрашихме и се шмугнахме в калабалъка. Така и на нас ни дойде сърце на място — чухме приказката отново и от много близо. Й. Вълчев, РЗ, 39. 2. Успокоя се, съвзема се след силно преживяване. Ариф скоро се изгуби в букака с напета царствена походка, а аз останах с двайсет-килограмовата раница и замръзнали от студ крака.. Пийнах едно коняче и малко по малко дойде сърце на място. Н. Хайтов, ПП, 109. Дохождам / дойда на власт. Поемам държавното управление; започвам да управлявам. Дойде на власт партията, на която той тайно принадлежеше и беше й услужил в изборите. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 102. Дохождам / дойда на <бял> свят. Разг.
1. Раждам се. Откакто малкото дойде на свят, Найден стана съвсем друг: порасна в собствените си очи, възгордя се. Г. Райчев, ЗК, 113-114. — Никой не ме е почувствувал, когато съм дошел на света, никой няма да почувствува, когато си отида. Елин Пелин, Съч. IV, 129. 2. Обикн. за печатно издание или произведение на изкуството — бивам издаден, отпечатан, появявам се. След 5 години престой в издателството най-после книгата дойде на бял свят. Дохождам / дойда на крака някому. Разг. Лично, сам идвам при някого, обикн. за да изразя уважението си към него или да му помогна в нещо, да извърша нещо за него. — Защо да не се прегледам. Като ми е дошел доктор на крака, защо да не се прегледам... Й. Йовков, ПГ, 201- 202. Дохождам / дойда на престола. Остар. Книж. За монарх — поемам дър-жавната власт. По Асена дошъл на престола брат му Петър. ВИ, 124. Дохождам / дойда на ръб. Диал. За работа, дело — стигам до безизходица. Игнат (неохотно): —А бе аз... какво? Драго е малко буйна кръв, ама дотам да е побеснял... Но-о, щом председателят казва, няма какво. Работата, както се вижда, е дошла на ръб: ни така, ни инак... Н. Хайтов, ПЗ, 70. Дохождам / дойда на себе си. Разг. 1. Възстановявам нормал-ното си состояние, след като съм бил припаднал; свестявам се. Понякога той дохождаше повече на себе си, шрапнелите, които се разпукваха наблизо, го сепваха, разбираше вечеи добре това, което ставаше наоколо. Й. Йовков, ПК, 97. Офицерът лежеше все така в безсъзнание на земята, .. — Много силно си го ударил!.. — Кой го знае кога ще дойде на себе си... П. Вежинов, НС, 259. 2. Възвръщам душевното си спокойствие след силно вълнение, смущение, уплаха и под.; съвземам се, окопитвам се. Може би другите да не са обърнали внимание на този факт, но аз не можах да дойда на себе си от учудване. К. Калчев, ДНГ, 137. Раксин дойде на себе си, обикновеното му хладнокръвие се повърна. Ив. Вазов, Съч. XIII, 118. Иди-дойди; Иди-доди. Разг. 1. Както и да е, може да се примири човек. Николай не изтрая. Не можеше да търпи да му се присмиват. Да е за нещо друго, иди-дойди, а то за работа. Той извади от джоба си чертежа, отвори го на едната длан и тупна с другата отгоре му. П. Проданов, С, 43. Ан-гелчо изпъшка. Да чете, пак иди-доди! Но да пише — това бе страшно наказание за него. Ст. Даскалов, БП, 144. 2. Средно, не много добре; горе-долу. Аз говоря български добре, руски — иди-доди, френски — црез куп за грош. Ив. Вазов, Съч. XVI, 174. Йди ми — дойди ми. Разг. 1. Употребява се, за да означи, че някаква работа се протака, че само се дава вид, че се прави нещо. — Срокът изтече и ти отдавна трябваше да си свършил тази работа, а не да се мотаеш иди ми — дойди ми! 2. Употребява се, за да се означи, че някой често отива някъде, досажда на някого с непрекъснати обикн. необосновани искания и молби. А когато и калугерите от манастира Света Троица .. взеха да връщат икономите, които, иди ми — дойди ми, се бяха научили да искат ту орехи за шарлаган, ту восъчни пити за свещи, ту бакър от пряноса на богомолците, владиката не изтрая. Д. Рачев, СС, 27. Както <ми> дойде. Разг. Според обстоятелствата, както се случи. Светла се обличаше както й дойде, отнасяше се пренебрежително към контенето, както сама се изразяваше. Ем. Манов, ДСР, 262. — Приберете се двама с Яна, а за мене не се грижете — аз ще я карам, както дойде. К. Петканов, СВ, 209. Ще дойде Видовден; До ще Видов ден. Разг. Употребява се, за да се изрази, че ще дойде време за разплата. — А сеги накъде, сине? — Сеги в балкана, дядо Стояне. Дай ми саде малко хляб, па да бягам нагоре. Ще дойде Видовден и за нас! Тогива ще подирим сметка за всичко! П. Здравков, НД, 240. Ще дойде голям ден <с> малка пита. Разг. Употребява се, за да се изрази, че ще настъпи време всеки да си получи заслуженото, време за разплата. Ще дойде мачка за погачка. Разг. Казва се някому при отказ на някаква услуга като закана, че и нему няма да услужат, когато поиска. — Ти предпочиташ частното пред общото? Добре. Ще дойде мачка за погачка! Ще дойдеш, прия-телче, при касиера за аванс, а той ще ти обърне гръб. А. Гуляшки, ЗР, 308.
ДОХОЖДАМ СИ, -аш си, несв.\ дойда си, -еш си, мин. св. дойдох си, (съкр. диал.)
