или пясък за добив на злато, платина, потънали предмети и др., за изследване на дъното и др.; дълбачка. Почистването на коритото на реката .. и на по-големите открити отводнителни канали .. се извършва в повечето случаи машинно. За тази цел се използуват най-различни видове машини, разположени на брега на коритото или върху салове: кофено-верижни багери, драги. Д. Велев, М II, 285. Аз се качих на драга
— колосалната машина за чистене морето и гледах как тя ринеше със заглушителен шум в железни кошове .. пясъка и тинята из дъното на морето. Ив. Вазов, Съч. XVII, 191. В тая вода има злато, ще видите драгата колко злато изважда от тая вода! Й. Радичков, НД, 77. Карибски ястреби и яркочервени пеперуди витаеха във водата .. Тогава запалиха мотора на една ар-хеоложка драга, тя потопи желязна шепа в свещения кладенец и измежду виденията на днешния ден измъкна заедно с праисторическата тиня това, което брадат един археолог очевидно очакваше. Н. Инджов, ПП, 144-145.
2. Голяма мрежа, приспособена да изважда от водното дъно минерали или живи организми. С помощта на драга и дъночерпател
— уреди за вземане на проби от почвата на дъното и дънните животни — бяха събрани много дънни мекотели. Д. Богданов, ТА, 57.
3. Механизъм, снабден с магнит, предназначен за взривяване или изваждане на мини от морско дъно.
— От англ. drag през рус. драга.
ДРАГАЖЕН, -жна, -жно, мн. -жни, прил. Спец. Който се отнася до драга или до работа, дейност с драга. Специално в нашата дейност — драгажната, за разлика от другите сфери на икономическите отрасли на националното стопанство, ние с нашите партньори сме бивши колеги .., имаме общи проблеми, общи пазари, сътрудничим си на чисто професионална основа. Кеш, 2003, бр. 50 [еа].
О Драгажен флот. Мор. Съвкупност от драги. Ръцете на бащата бяха големи, лапа-тести, с подути и леко зачервени стави .. Ило работеше някъде по постройките, или вадеше инертни материали с драгаж-ния флот. Ст. Поптонев, НСС, 21. Сам разбирам — кой ще ти държи готвач на кораб от крайбрежното плаване, и то с петчленен екипаж! Но я виж как са уредили тоя въпрос в драгажния флот. Г. Друмев, УКР, 37. Птицата бе измъкната още жива от студените води от 57-годишния Петър Ангелов, заварчик в дунавския драгажен флот във Видин. С, 200о, бр. 4705 [еа].
ДРАГАЙКА ж. 1. Народен обичай — на Еньовден група празнично облечени девойки, които обикалят къщите с музика и играят, като една от тях, с мъжка шапка на главата, размахва меч, символизирайки обезглавяването на Йоан Кръстител.
2. Самата обикаляща група. Драгайката ходи да играе. Н. Геров, РБЯ I, 364.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ДРАГАСЕ, мн. -та, ср. Диал. Колиба на пъдар, на драгатин.
— От гр. брауасла. - От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ДРАГАСЙЯ ж. 1. Диал. Драгосия (Н. Геров, РБЯ).
2. Остар. Землище, квартал около селище; предградие. Преди 200 години турците из-пълниле .. града със страшна войска, изби-ле „латинете“ .., що живеле в Злокукна, градска драгасия (предместие), гдето и досега им се виждат костите. Е. Каранов, ПСп, 1870, кн. 11-12, 125-126.
— От гр. брауаспа 'колиба на пъдар в лозе'.
ДРАГАСТЕНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от драгастя и от драгастя се.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от
H. Геров, 1908.
ДРАГАСТЯ, -иш, мин. св. -их, несв., прех. Диал. Безпокоя някого, досаждам продължително на някого с настояване, искане на нещо; врънкам. Аз не само бях обогатил сбирката си [от пословици], но бях вече до-волно привикнал и на уместното им употребеше в разговора .. Това ми даваше някак преимущество .. над скитниците онези калугери, които ходеха тогаз да просят по селата и драгастеха селяните за едно, за друго, като ги проглушаваха с пословишки-те си цитати от псалтирия и житиетата на светиите. П. Р. Славейков, БП I, XIV. Недей ма драгасти веке за пари. СбНУ XIV, 217. драгастя се страд.
ДРАГАТИН, мн. драгати, м. Диал. Пъдар. Драгасе — мястото, гдето живее дра-гатинът. СбНУ VIII, 280.
— От гр. брауатт!„;. - От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ДРАГЙНКО, -то, мн. -вци, м. Диал.
I. Обикн. в обръщение. По-млад брат или братовчед на съпруга по отношение на съпругата му, по-млад девер; драгинчо. Тя ми отговори: — Добре дошъл, драгинко .. 'Драгинко“... Християнин беше жена на брат ми! П. Спасов, ГЛЗЗ, 79. Щом се зададе Ганчо от протката, Иваница заплака с глас: „Ела, ела, драгинко, да видиш бача си Ивана на кой хал са го направили проклетите турци...“ Ц. Гинчев, ГК, 264. Буля драгинку думаше: / .. „Драгинко, драги на буля, / снощи са бачо ти пресече.“ Нар. пес., СбНУ XXXVIII, 37. Снаха драгинку думаше: „Драгинко, мили деверко, / във петък срещу събота, / децата да ми сберете, / на кръстопът ги доведи — / аз ще да дода, драгинко, / да дода да си ги зема!“ Нар. пес., СбНУ XLVI, 56.
