Page:RBE Tom4.djvu/390

От Читалие
Направо към: навигация, търсене
Страницата не е проверена


ляне запращам нещо до определено място. „Еве юнак кого викаха, кои хвърлят камен от село Лобутин до село Доброщи.“ Така му рекол Марко на кралеите и го метнал камено за во селото Доброщи. Арно току, не го дохвърлил до во селото, ами до пол-пат го хвърлил и тамо паднал. Нар. прик., СбНУ XV Л17.

ДОХВЪРЛЯНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от дохвърлям.

ДОХВЪРЧА. Вж. дохвърчавам.

ДОХВЪРЧАВАМ, -аш, несв.; дохвърча, -йш, мин. св. -ах, св., непрех. 1. За птица и под. — с летене стигам до определено място; долитам. Не е близко до онзи баир. Едно птиче дохвърчава оттука дотам за десетина минути. А Най-подир извисилото се над селото пъстро хвърчило дохвърча и над нашата къща.

2. Прен. Разг. Пристигам някъде с много голяма бързина; долитам. Качихме се на Лам-бовия мотор и след петнайсет минути гонене дохвърчахме на блока. А. Гуляшки, ЗР, 269.

ДОХВЪРЧАВАНЕ ср. Отгл. същ. от дохвърчавам; долитане.

ДОХОД м. Иконом. Постъпления от пари или от стоки и услуги в парично изражение на физически лица или на стопанските агенти срещу вложен труд, капитал и от материални активи (собственост). — Ходи ли на воденицата? — попита Манол .. — Ходих и се убедих, че от нея нищо не става и само си губим времето .. Няма никаква работа и целият доход от миналия месец е сто кила царевица и шейсет лева. Ем. Станев, ИК I и II, 28. — Ние държим и гостилницата, че тя ни дава почти толкова доходи, колкото и целият останал хотел. О. Василев, ЖБ, 297. Доходът от това представление, както и този на последующето на „Райна княгиня“,.., беше отреден за българското благотворително братство. СбЦГМГ, 245. — Двамата стрелочници са непоправими — .. Хлябът им е осигурен на село, а в железниците работят за допълнителен доход. М. Марчевски, П, 174. Той си представи горчиво загубата на богато платената служба и на безбройните възможности за странични доходи, свързани с нея. Д. Димов, Т, 280. Когато започнаха да работят и двамата, месечният доход на семейството значително се увеличи.

О Национален доход. Иконом. 1. Общата сума от доходите на всички физически лица и стопански агенти в една икономика за определен период. 2. Частта от брутния вътрешен продукт след приспадане на материалните разходи за всички произведени стоки и услуги в една икономика през определен период.

ДОХОДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Който носи, който дава добър доход, от който се получават добри доходи. Ловът на мечката е доходен, защото месото й се цени скъпо, тъй като е много вкусно. П. Петков, СП, 60. — А каква е твоята работа?

— Тя... моята... остави я! Не е май доход-на... Няма пари, няма нищо... М. Грубешли-ева, ПП, 7-8. Ще ставаме туристическа страна... Чужденците пристигат,.., туризмът е доходно перо. Ем. Манов, ПС, 56. За три месеца той спечели толкова много па-

и, че закупи къща в града с два доходни юкяна. К. Петканов, ДЧ, 388.

ДОХОДЕЦ ср. Разг. Умал. от доход; малък, незначителен доход.

ДОХОДНО. Нареч. от доходен. — Залових се за търговия. И честно, и по-дохо-дно. Г. Стаматов, Разк. I, 83.

ДОХОДНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Качество на доходен. За увеличение на доходността и понеже, както рекохме, старите не искаха да мрат своевременно, той, синковецът, раздели малкото опело на още две и подхвърли широките народни маси на експлоатация и издевателство. Чудомир, Избр. пр, 92.

ДОХОДОНОСЕН, -сна, -сно, мн. -сни, прил. Книж. Доходен. Веднъж Дели Кадри и два пъти Кара Фейзи били отхвърляни като кандидат-аяни за дадена област .. При туй Кара Фейзи, .., в споменатите два случая отстъпил без повече пазарлък — главатарят си давал сметка, че срещу му стои сила, по-голяма от неговата. С нея се съобразявали и той, и Портата. Така Кара Фейзи по неволя заел аянството на Брезник и Пирот — краища, слабо доходоносни в сравнение с Казанлъшко или Пловдивско. В. Мутафчиева, КВ, 295-296. Усвоеният с годините навик да лъже и да се нагажда според официалните вкусове и разбирания, този спасителен и доходоносен навик му изменяше за първи път. А. Гуляшки, Л, 126.

доходя. Вж. доход ям.

ДОХОДЯМ, -яш, несв. (диал.); доходя, -иш, мин. св. -их, св., непрех. Дохождам; до-хадям, дохаждам. — Де ще е, отишел си е. Ама той ходи и доходя. И. Йовков, ПГ, 168. Димо Церовченино доходй ли тая заран? Йв. Вазов, Съч. VII, 37. — Татко ти й снощи доходял, / за тебе синко да пита. Хр. Ботев, Съч. 1929, 34. Отговори гиздава девойка: /— Седем годин ка ме он засака, / седем пъти за мене доходи, / a mama ме на Павел не даде, / порад мене и хайдук отиде. Нар. пес., СбНУ XLIII, 239.

ДОХОДЯНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от доходям; дохождане, дохаждане, дохадяне.

— Оставяй сбогом, мамке ле, / оставяй сбогом, прощавай! / Туй ша ти й от меня виждане, / виждане и доходяне. Нар. пес., СбНУ XXVII, 249.

ДОХОЖДАМ, -аш, несв.; дойда, -еш, мин. св. дойдох, (съкр., диал.) до да, -еш,

Грешка при създаване на миникартинка: Липсващ файл