Page:RBE Tom4.djvu/389

От Читалие
Направо към: навигация, търсене
Страницата не е проверена


при нас дофуча шефът и започна да дава строги разпореждания.

ДОФУЧАВАНЕ ср. Отгл. същ. от до-фучавам.

ДОХАДЯМ, -яш, несв. (диал.); дойда, -еш, мин. св. -ох, прич. мин. св. деят. дошъл и (диал.) допшл, -шла, -шло, мн. -шлй, св., непрех. Дохождам; дохаждам, доходям.

— Къде се губиш, Билял? — каза Славенка.

— Що не доходяш? И. Йовков, ЖС, 218. То-газ овчарите не дохадяли още в Добруджа, а ходели в долното поле, пък през лятото

— в Балкана. Й. Йовков, АМГ, 125. „Я имах либе Тодора, / остави мене под було, / ся стана девят години, / нето самичък доха-дя, / нето ми хабер продава.“ Нар. пес., СбНУ XLVII, 107. — Ой леле варе, синко ле Гюне, / като ми лежиш, лежиш, умираш, / дохадя ли ти нещо насъня? Нар. пес., СбВСт, 510.

ДОХАДЯНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от дохадям; дохождане, дохаждане, доходяне.

ДОХАЖДАМ, -аш, несв. (диал.); дойда, -еш, мин. св. -ох, прич. мин. св. деят. дошъл и (диал.) допшл, -шла, -шло, мн. -шлй, св., непрех. Дохождам; дохадям, доходям.

— Един мой чичо дохажда чак от село, за една шкембе чорба! Д. Бегунов, ГВВ, 5. И наистина, редовно всяка събота, почти по едно и също време, Палазов дохаждаше в Антимово. Й. Йовков, ВАХ, 40. След това тя и не помислила вече да се бърка в работите им, престанала дори да дохажда у тях. Т. Влайков, Съч. II, 259. Вярно, дохаждаше приемният изпит и пускаше само ония двама-трима, дето наистина знаеха. Ст, 1970, бр. 1268, 2. В тия минути Славейков дохажда до пълно отчаяние. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 99. Ручок дохажда и слънце-пламък / прежуря, пали дърво и камък. П. К. Яворов, Съч. I, 40.

ДОХАЖДАМ СИ несв. (диал.); дойда си, св., непрех. Дохождам си. През първите години Павел си дохаждаше често в отпуска. Елин Пелин, Съч. III, 18.

ДОХАЖДАНЕ, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от дохаждам; дохождане, доходяне, до-хадяне. Когато Д. съобщи на госпожицата целта на своето дохаждане, тя в първия момент беше поразена. Ал. Константинов, Съч. I, 270. Дохаждането му по това време тука смути всекиго. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 26.

ДОХАК и дохаки нареч. Простонар. Само в съчет.: Дохождам / дойда (идвам) дохак (дохаки) някому или на нещо. Успявам да се справя с вироглавството, упорството на някого или да преодолея нещо. Виж, друго беше с овчарите. Те, хеле пък каракачаните, открай време са навикнали да палят и пържат гората за пасбища, но Метьо им дойде дохак и на тях. Н. Хайтов, ДР, 70-71. —Дойдох да уча децата в клас-ното училище. — Добре си сторил. На нашите немирници такъв даскал ще им дойде ддхак! Д. Марчевски, ДВ, 62. — Да не съм те чул да приказваш тъй за момичето! .. Туй момиче иде дохак на много мъже, затуй му вадят приказки. И. Петров, НЛ, 91. — Нани ми, нани, сино Иванчо, / голям да станеш, царско да зъовеш, / царюму сину дохак да дойдеш. Нар. пес., СбАИ, 107. — Като не можете да му дойдете дохаки, селото ще го вразуми! Цв. Минков, М3, 11. — Да обяснявам правдата божия, това е мой дълг .. — поясни попът. — Ти обяснявай — отговори меко и покровителствено Пан-дишпана, — но защо се дърлиш с ония нехранимайковци? На тях само полицията може да им дойде дохаки. Г. Караславов, Избр. съч. II, 7.

— От араб, през тур. hak ’право, справедливост.’

ДОХАКИ. Вж. дохак.

ДОХАРЧА. Вж. дохарчвам.

ДОХАРЧВАМ, -аш, несв.; дохарча, -иш, мин. св. -их, св., прех.Рядко. Харча и това, което е останало неизхарчено, изхарчвам всичко, докрай; доизхарчвам. Дохарчих парите си и сега се чудя откъде да взема до заплата, дохарчвам се, дохарча се страд.

дохАрчване ср. Рядко. Отгл. същ. от дохарчвам и от дохарчвам се; доизхарчване.

ДОХВАНА. Вж. дохващам.

ДОХВАЩАМ, -аш, несв.; дохвана, -еш, мин. св. -ах, св., прех. Диал. 1. Докопвам, до-сягам. На един сух клон на дървото, колкото с ръка да дохванеш, виси една .. пинта, прикачена на връв. М. Георгиев, Избр. разк, 41. — Сиромашка щерка съм. Имам само две голи ръце... — И те ми стигат! — казах аз, като дохванах и другата. — Дай ми ги тия ръце. Те струват един живот. Н. Поп-филипов, РЛ, 74. Вънка сняг натрупа. / В топлата хралупа / нашта мързелана [катеричката] / с лапите дохвана / и засмука пита, / с сладък мед напита. Мл. Исаев, СбХ, 149. — Пливай, не плискай, Тодоро, / ега си накрай изпливаш, / дано те баща до-хване! Нар. пес., СбНУ XLIV, 239.

2. Подхващам, улавям нещо, преди да падне (Н. Геров, РБЯ). дохващам се, дохвана се страд.

дохвАщам се несв.; дохвана се св., непрех. Диал. Докопвам се. Гладясаха кравите, у сърце ме боднеше да ги гледам такива едни изпосталели, слаби, само кожа и кокали. По-ланската пролет дорде се до-хванат за зелено — изпуснахме ги. Кр. Григоров, Н, 50.

ДОХВАЩАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от дохващам и от дохващам се.

ДОХВЪРЛЯ. Вж. дохвърлям.

ДОХВЪРЛЯМ, -яш, несв.; дохвърля, -иш, мин. св. -их, св., непрех. Диал. С хвър-

Грешка при създаване на миникартинка: Липсващ файл