да го доуточним. доуточнявам се, доуточ-
ня се страд. В повече от 100 селища в окръга материалите са готови, а в останалите сега се доуточняват. РД, 1958, бр. 93, 2. ДОУТОЧНЯВАМ СЕ несв.; доуточня се св., непрех. Допълнително уточнявам изказването си. — Е, добре де! Влюбен! Но това какво ни топли? .. — Можем да го използуваме.. като му въздействуваме психически... — надуто се доуточни Краси. К. Гро-зев, СС, 119.
ДОУТОЧНЯВАНЕ ср. Отгл. същ. от доуточнявам и от доуточнявам се. След още едно уточнение списъкът на комунистите от града и околията, които трябваше да бъдат арестувани, не само не бе намален, но бе значително увеличен. Но и след доуточняването,.. в списъка бяха прибавени още няколко от синдикалните дейци в града. Г. Караславов, ОХ IV, 218.
ДОУЧА. Вж. д о у ч в а м.
ДОУЧВАМ, -аш, несв.; доуча, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Уча, изучавам напълно, докрай. Понякога дори се мъчеше да оправдае Васарионова. Настанала пропаст между тях. Две различни култури. Той вече човек учен, а тя полуобразована жена. По-право, учила, но не доучила. Ст. Чилинги-ров, РК, 277.
2. Уча, научавам някого на нещо, напълно, докрай. — Ще ти помагам, отче, в писането. Ти ще ме доучиш, не съм ходил в килия, щото. Всичкото сам съм се мъчил... В. Мутафчиева, ЛСВ I, 659.
3. Диал. Поучавам, съветвам някого. Покарали Марко до затвора / да го глътне силен зелен гущер, / доучи го Вела самовила: / — Хей ти Марко, хей ти мили синко! / Ка улезнеш у тевни тевници, / ти си подай де-сното колено / да ти глътне силен зелен гущер. Нар. пес., СбНУ XLIII, 52. доучавам се, доуча се страд.
ДОУЧВАМ СЕ несв.\ доуча се св., непрех. Уча се, изучавам се напълно, докрай. Когато става учител в село Коювци, той се срамува от познанията си и бъхти нощем пътя да ходи при даскал Дочо в село Ага-тово,.., да се доучва. Г. Бакалов, Избр. пр, 259. — Не видиш ли, че на самата тебе не ти е ясна тая работа, а ни караш да скачаме в огъня. Ами иди, та се доучи барем, па тогава! Ст. Даскалов, CЛ, 267. Слав вече хваща един занаят, гладен той няма да остане. Тоньо ще се доучи някак, ще се хване на някоя службица. Г. Караславов, ОХ III, 5.
ДОУЧВАНЕ ср. Отгл. същ. от доуч-вам и от доучвам се.
ДОУЧЙЛИЩЕН, -щна, -щно, мн. -щни, прил. Който се отнася до времето преди тръгването на училище. Децата — момченца и момиченца — бяха малки, предимно в доучилищна възраст. П. Вежинов, СО, 47.
Доучилищно възпитание. Доучилищни навици.
ДОУШЙВАМ, -аш, несв.; доушйя, -йеш, мин. св. -йх, прич. мин. страд. доушйт, св., прех. Ушивам и това, което е останало да се ушие, ушивам напълно, докрай. Когато шапката беше на привършване вече, остави я на масата и излезе да се разходи из село; и чак като се завърна привечер, я доуши. Ушита вече, готова — внесе я в къщи. Ил. Волен, РК, 69. доушивам се, доушйя се страд.
ДОУШИВАНЕ ср. Отгл. същ. от доушивам и от доушивам се. Доушиването на блузата стана много бавно и ми отне доста време.
ДОУШЙЯ. Вж. доушивам.
ДОУЯСНЯ. Вж. доуяснявам.
ДОУЯСНЯВАМ, -аш, несв.; доуясня, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Рядко. Изяснявам, пояснявам и това, което е останало да се изяснява, изяснявам, пояснявам напълно, докрай; доизяснявам. Ядосваше ме това, че не успях да доуясня мислите си. П. Славин-ски, ПЩ, 150. Палеоантропологията допълня, често доуяснява, понякога опровергава една или друга подробност, насочва изследователите по някоя нова следа. НТМ, 1961, кн. 12, 6. доуяснявам се, доуясня се страд.
ДОУЯСНЯВАНЕ ср. Рядко. Отгл. същ. от доуяснявам и от доуяснявам се; доизясняване. За доуясняването на общия характер на кривата на специфичната енергия на сечението следва да добавим още. Ст. Д. Станчев, X, 228.
ДОФЕОДАЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Истор. Който се отнася до периода преди зараждането на феодализма. Поставили ли са досега сериозно нашите археолози задачата да проучат дофеодалния период в развитието на нашия народ, а също и преходните периоди от една към друга обществено-икономическа формация? РД, 1950, бр. 151, 2. Дофеодално развитие. До-феодална епоха.
ДОФЙН м. Истор. 1. Само ед. Титла на наследника на кралския престол във Франция.
2. Лице, което носи такава титла; престолонаследник.
— От фр. dauphin.
ДОФУЧА. Вж. дофучавам.
ДОФУЧАВАМ, -аш, несв.; дофуча, -йш, мин. ce. -àx, св., непрех. 1. За транспортно средство — пристигам някъде, като се движа бързо с фучене. — Не му мисли, ами тръгвай! Яхни джипа и за четири часа ще дофучиш по магистралата до морето.
2. Прен. Разг. Пристигам някъде бързо, изведнъж и ядосан. Гласовете в кабинета постепенно се повишаваха. Скоро оттам
