мин. св. додох, прич. мин. св. деят. дошъл, и (диал.) дошел, -шла, -шло, мн. -шлй, св., непрех. 1. Стигам, пристигам до мястото, където е или ще бъде лицето, което говори или с което се говори; ида, идвам. — Покани поручика да доде у дома. Колкото офицери са „стояли тука, все са дохождали у нас. Й. Йовков, ЧКГ, 140. — Казват, че Панайот щял скоро да дойде от Сърбия. Ив. Вазов, Съч. VI, 35. Две санитарни линейки се отделиха от колоната и запълзяха нагоре по серпантините на шосето в посоката, от която бяха дошли. Д. Димов, Т, 619. Една е у майка, на братя седмина, / Петкана девойка напета, / и дойдоха нея да искат загорци — / през девет села от десето. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 49. Аз дойдох да дочакам мирен заник, / че мойто слънце своя път измина... Д. Дебелянов, С, 1946, 87. • Обр. Двама миньори лежаха на лакти върху мръсни дрипи и играеха карти.. — Ех, ти, ..! —ругаеше с надебелял език единият.
— Как така ти дойдоха четирите попа? X. Русев, ПЗ, 10. • Разг. Дошъл не дошъл. За означаване, че действието в следв. изр. се извършва веднага след идването на лицето, за което или с което се говори, и че говорещият е неприятно изненадан от това. Дошъл не дошъл, областният лекар започна строга ревизия. Чудомир, Избр. пр, 220.
— Хайде, моля ти се. Ванко, та аз не за това ти се оплаквам и... Остави... Още дошел, не дошел пари ще ми даваш... М. Гру-бешлиев, ПИУ, 221. // За писмо, известие, пратка и под. — появявам се, идвам там, където е лицето, което говори; пристигам, получавам се. Като четяха писмата на Кръстя и на Слав, Кръстевица и Станка си мислеха за Тъкачев. Къде ли е той сега? .. Станка се надяваше, че може да дойде писмо и от него. Г. Караславов, ОХ ,361. Най-после един ден кипна и отряза: — Ще се нагазва вече, та каквото ще да става. Къде сите турци, там и гол Асан!... И тъкмо бяха решили, дойде призовката за делото с Качо. Ст. Даскалов, БМ, 24. Чака“ се."И ето, ще дойде суха и къса заповед. Й. Йовков, Разк. И, 153. Градът е стар, изглежда запустял, /дохожда само поща във неделя. М. Петканова, Ст, 17. Ден мина, друг настана, / хабер дойде от Балкана: / стара майка да се стяга, / син си иде с булка млада... Ц. Церковски, Съч. I, 201. // С предл. на или със следв. изр. със съюз д а. Стигам, пристигам с определена цел, с цел да извърша нещо там, където е или ще бъде лицето, с което се говори. — А що, стройници, и вие, братя, то се е видяло, до добро няма да ни доведат болярите, ами да сторим това, което Богдан говори: да запалим болярските кули и да хванем гората. Па тогава откъм Родопа ще ни дойде на помощ сам той с някой си деспот Момчил. Ст. Загорчинов, ДП, 458. // Само св. и пое. Диал. Ела, елате. „Напуснете за няколко дни града и дойдете тука, на тази височина от 2 500 метра .. и вий ще се преобразите, вий ще станете подобри, по-здрави, по-уравновесени, по-жиз-нерадостни.“ Ал. Константинов, Съч. I, 90. Дойдете и вие с работа да поседим и да си поприказваме свободно. Т. Влайков, Мис., 1896, кн. 1,8 .В зори ще тръгна, ти в зори дойди / и донеси ми твоя взор прощален! Д. Дебелянов, С, 1946, 88. Ако зажалиш някога за драмска ракия, — / дойди на гости
— с кон шарколия. М. Минева, МП, 6.
2. Установявам се да живея, да бъда някъде за постоянно. Минаха се години, синовете на Вълчана възмъжцха, дойдоха снахи, народиха се унуки. Й. Йовков, Ж, 1945, 52. Те са дошли отдавна в града и го обичат като роден.
3. За звук, шум и под. или вест, мълва, слух
— като се разпространявам, идвам, стигам до определено място или до някого. На месечината се виждаше, че дърветата са зелени, а мракът дълбаеше до дънерите им черни пещери. В тях се изгуби Сюлейман ага и от гората дойде крясък на събудена граблива птица. А. Дончев, ВР, 107. След малко също такова остро изсвирване дойде откъм гората. Й. Йовков, СЛ, 192. Дотук не дохождаше от селата нито ободряващият лай на куче, нито будният глас на петел. Елин Пелин, Съч. II, 153.
4. За вода — прииждам, дотичам. Веднъж дойде голяма вода, понесе много хора, хората викат, че требе да се качат на кокили, ако искат да не се издавят. Й. Радичков, В, 258.
5. Разг. За дъжд, сняг — завалявам. Големият сняг дойде внезапно и затвори всички пътища. Д. Талев, С П, 268. Падналите валежи дойдоха тъкмо навреме.
6. За време, обстоятелство, момент — наставам, настъпвам. Дохождаше пролет и черният жребец тръгваше с хергелята. Й. Йовков, АМГ, 137. Дошли бяха хубави дни за Борис Глаушев. Освободи се умът му от мрачни мисли. Д. Талев, И, 299. Залезът мъчително дишаше, вълните милваха брега като пред заминаване, дохождаше опияняваща от копнение вечер. Д. Шумналиев, ПЛ, 17. Ще дойде ден на светли тържества, / ще дойде ден, — и наште божества, / на правда и на благост божествата / ще зацаруват в наший беден край. Д. Бояджиев, Ст,
11. // Разг. С предл. до. Означава, че е настъпил момент за осъществяване на онова, което е изразено със съществителното. Право казваше баба Ружа: — Дойде ли до делба, мир няма да има! Г. Караславов, Избр. съч. I, 309. — Как е политиката? — попита Киро с предизвикателно-надменен тон, както се стори на Въкрил. — Тикаме я. — Въкрил отговаряше сухо, сдържано ..
— Е, дойде ли до тикане, по-харно да я зарежем! — отвърна с нехайно-весел израз Киро. Г. Караславов, ОХ IV, 53. Знаем, че има всякакви читатели и че някой може да
