домъкне някоя гостенка. Старата настръхна, като си помисли, че някоя бъбрива съседка може да се дотътри за нещо тъкмо в това време... Г. Караславов, Тат., 251-252. — Та тъкмо се готвех да си вървя, току се дотътри Славе старшията,.., с трите златни нашивки по ръкава. П. Михайлов, МП, 46. — Не искаш ли... да се разходим?... А?... — смутолеви той.. — Затова ли си се дотътрил в нашето село? И. Гешев, ВТ, 16-17. Повечето смятаха, че това е някой манастирски аргатин, на когото е омръзнало да работи и се е дотътрил тук да си вади по-леко хляба. Г. Караславов, СИ, 19.
ДОТЪТРЯНЕ ср. Отгл. същ. от дотът-рям и от дотътрям се; довличане, домъква-не.
ДОТЯГАМ, -аш, несв.; дотегна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Ставам досаден, ом-ръзвам на някого, отегчавам някого. Колкото да беше весело и разнообразно на кораба, все пак дните и нощите, които бавно се точеха, дотягаха. Гр. Угаров, ПСЗ, 64. — Зная, че ти дотягам... Повече няма да те безпокоя. Д. Димов, ОД, 162. Самотата му дотягаше, търсеше си слушатели. Г. Белев, ПЕМ, 30. Дотегна на кърджалиите да вървят след един вожд, който не ги водеше на плячка и на грабежи. И. Йовков, СЛ, 138. — Всяка болка си има цера, — рече сухо и безчувствено Павел, комуто дотегнаха бащините думи. Елин Пелин, Съч. III,
39.
ДОТЯГА МИ несв.; дотегне ми св., непрех. Става ми досадно, отегчително, омръзва ми. Дотегна ми тази еднообразна работа всеки ден.
ДОТЯГАНЕ ср. Отгл. същ. от дотягам.
ДОТЯГВАМ, -аш, несв.; дотегна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Остар. и диал. Дотягам. Гласът на Георги Тертер бе ясен, но подробностите за гостуването на деспот Яков-Светослав почнаха да дотягват на болярите. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 270. Без добра душа и най-хубавото лице скоро дотягва. Ил. Блъсков, Китка V, 1886, кн. 14, 6. Ако би Ви дотегнало от многото ми запитвания, щете мя прощавате като старец, който има болест да разпитва. Лет., 1871, 147.
ДОТЯГВАНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от дотягвам. Кой ти знае тебе, че до-тягването е най-лошавия учител в училището? Ч, 1875, бр. 7, 296.
ДОУБЕДЯ. Вж. доуб еж давам.
ДОУБЕЖДАВАМ, -аш, несв.; доубедя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Разг. Убеждавам някого напълно, докрай. — Заличен е — потвърди и Владо. Но Мишо прочете в очите му някакво съжаление, че е заличен, и това последно обстоятелство доубеди Мишо, че е така. М. Яворски, ХСП, 224.
Той трудно можеше да бъде убеден в нещо. Доубеждаваха го само неоспорими факти. доубеждавам се, доубедя се страд.
ДОУБЕЖДАВАМ СЕ несв.; доубедя се св., непрех. Убеждавам се напълно, докрай. Доу-бедих се в правотата му едва след последния ни разговор.
ДОУБЕЖДАВАНЕ ср. Разг. Отгл. същ. от доубеждавам и от доубеждавам се.
ДОУБИВАМ, -аш, несв.; доубия, -йеш, мин. св. -йх, прич. мин. страд, доубйт, св., прех. 1. Убивам някого напълно, докрай. Те [бумерангите] са много тежки и ако улучат по-голямо животно, само го зашеметяват, но и това е достатъчно за ловците, които бързо го настигат и доубиват с каменни брадви. К, 1963, кн. 8, 10. Сетне българите обходиха цялото бойно поле, прибраха оръжието и по-здравите дрехи на мъртвите,.., доубиха и ранените ромеи. Д. Талев, С II, 232. — Пуснете ме, момичета! — рекъл момъкът. — Не се плаша от халата. За нея съм дошъл! Аз я нараних. Искам да я доубия! Ран Босилек, Р, 112.
2. Избивам и тези, които е останало да се убиват, убивам всички докрай; доизбивам. Палачите продължиха да стрелят, за да доубият населението на героично отбранявалото се селце, доубивам се, доубия се страд.
ДОУБИВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от доубивам и от доубивам се. Тогава бе ранен и стратегът Теодосий, който падна от коня си и тъй се спаси от доубиване. П. Константинов, ПИГ, 48. Един тежко въоръжен гладиатор е повалил своя противник и очаква знака от ложата на весталки-те, за да го доубие или пък пощади живота му. Насоченият към земята палец на вес-талките означавал доубиването на победения гладиатор. Ист. V кл, 122. Повсеместните доубивания на населението в окупираните селища предизвикаха всеобщ ужас и негодувание.
ДОУБЙЯ. Вж. доубивам.
ДОУВАРЯ. Вж. доуварявам.
ДОУВАРЯВАМ, -аш, несв.; доуваря, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Варя допълнително, варя още колкото трябва. Прибавих доматен сос и доуварявам яденето на тих огън. доуварявам се, доуваря се страд.
ДОУВАРЯВАНЕ ср. Отгл. същ. от доуварявам и от доуварявам се.
ДОУВЙВАМ, -аш, несв.; доувйя, -йеш, мин. св. -йх, прич. мин. страд, доувйт, св., прех. 1. Увивам и това, което е останало да се увива, увивам всичко докрай. Доувий и тези чаши и тогава опаковай сервиза.
2. Увивам, опаковам още, допълнително. Я, вземи, доувий този пакет, че иначе ще се разкъса и всичко ще се разпилее, доувивам се, доувия се страд.
