ДОУВЙВАНЕ ср. Отгл. същ. от доу-вивам и от доувивам се.
ДОУВЙРАМ, -аш, несв.; доувря, -йш, мин. св. -ях, прич. мин. св. деят. доуврял, -а, -о, мн. доуврёли, св., непрех. Разг. Вря още, вря допълнително. Бобът трябва да доув-ри, защото е полусуров.
ДОУ ВЙРАНЕ ср. Разг. Отгл. същ. от доувирам. Не слагай боба на огъня! Няма нужда от доувиране. Ще се разкашка.
ДОУВЙЯ. Вж. доувивам.
ДОУВРЯ. Вж. доувирам.
ДОУВЪРЖА. Вж. доувързвам.
ДОУВЪРЗВАМ, -аш, несв.; доувържа, -еш, мин. св. доувързах, св., прех. Разг.
1. Вързвам и това, което е останало да се вързва, вързвам всичко докрай. Доувържи и чувалите, дето са в зимника, пък тогава ще почваме да ги товарим.
2. Вързвам, завързвам още, допълнително. Доувържи колчето към дръвчето, че така е много хлабаво, доувързвам се, доувържа се страд.
ДОУВЪРЗВАНЕ ср. Разг. Отгл. същ. от доувързвам и от доувързвам се.
ДОУГАСВАМ, -аш, несв.; доугасна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Рядко. Угасвам напълно, съвсем. Пламъкът на свещта затрептя, премигна и доугасна.
ДОУГАСВАНЕ ср. Рядко. Отгл. същ. от доугасвам.
ДОУГАСНА. Вж. доугасвам.
ДОУГАСЯ. Вж. доугасявам и до-угасям.
ДОУГАСЯВАМ, -аш, несв.; доугася, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Угасявам напълно, докрай; доизгасявам. Ще махнат два-три пъти [щъркелите] с крила —.. Леко ще ги склопят над комина — сякаш да доугасят огъня долу в огнището, защото е вече топло навън. Т. Харманджиев, КЕД, 16. доугасявам се, доугася се страд.
ДОУГАСЯВАНЕ ср. Отгл. същ. от доугасявам и от доугасявам се; доизгасяване.
ДОУГАСЯМ, -аш, несв. (диал.); доугася, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Доугасявам. до-угасям се, доугася се страд.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.
ДОУГАСЯНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от доугасям и от доугасям се.
ДОУГОСТЯ. Вж. доугостявам и доугощавам.
ДОУГОСТЯВАМ, -аш, несв. (диал.); доугостя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Доугощавам. доугостявам се, доугостя се страд.
—От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ДОУГОСТЯВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от доугостявам и от доугостявам се.
ДОУГОЩАВАМ, -аш, несв.; доугостя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Угощавам още, угощавам допълнително, доугощавам се, доугостя се страд.
ДОУГОЩАВАНЕ ср. Отгл. същ. от доугощавам и от доугощавам се.
ДОУГОЯ. Вж. доугоявам.
ДОУГОЯВАМ, -аш, несв.; доугоя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Угоявам още, угоявам допълнително до определена граница. Стадата трябва да доугоите и тогава да ги свалите в селото, доугоявам се, доугоя се страд.
ДОУГОЯВАНЕ ср. Отгл. същ. от доугоявам и от доугоявам се. Оставиха няколко шилета за доугояване.
ДОУ ЗРЕЯ. Вж. доузрявам.
ДОУЗРЯВАМ, -аш, несв.; доузрея, -ееш, мин. св. доузрях, прич. мин. св. деят. доузрял, -а, -о, мн. доузрели, св., непрех. Узрявам напълно, съвсем. За зимата се съхраняват главно къснозреещи сортове ябълки и круши. Те доузряват постепенно и достигат пълните си вкусови качества. М. Томова, ТТЖ (превод), 69-70. А карановци отгледаха късни домати .. Около 320 т сложиха в парниците и леко ги затрупаха със слама, за да доузреят и да ги изнесат на пазара по-късно. РД, 1961, бр. 304, 3. В своя „рапорт“ комисията, състояща се предимно от консерватори, предложила открито да се създаде консервативна конституция под предлог, че народът уж не бил доузрял за политическа свобода. Ист. Х-Х1 кл, 184.
ДОУЗРЯВАНЕ ср. Отгл. същ. от доузрявам. През време на съхраняването в повечето случаи в плодовете се извършват процеси на доузряване и те придобиват сладък вкус и приятен аромат. П. Даскалов и др., ТК, 125. През септември настава времето за прибиране на реколтата. Селяни жънат фъстъците, складират ги, после ги очукват и ги подготвят за бавно доузряване. Л. Мелнишки, С, 53-54.
ДОУКРАСЯ. Вж. доукрасявам.
ДОУКРАСЯВАМ, -аш, несв.; доукрася, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Украсявам още, украсявам допълнително. Тези кътчета са толкоз хубави, че човекът не е могъл да остане равнодушен пред тях и ги е доукра-сил с хубави легенди и романтични подвизи. Ил. Волен, РК, 32. Често свързваха Данчо с Лиляна, доукрасяваха и преувеличаваха тя-хната връзка. В. Нешков, Н, 37. доукрася-вам се, доукрася се страд. и възвр.
ДОУКРАСЯВАМ СЕ несв.; доукрася се
св., непрех. Ставам още по-украсен. През време на размножаването мъжките се доу-красяват. Люспите им получават характерна ръждавина, която образува по тялото им тъмнотухленочервеникави петна.
Н. Боев, Г, 110.
