ДОТЪРКВАМ СЕ несв.\ дотъркам се св., непрех. Разг. Обикн. за дрехи — протривам се, излинявам напълно, докрай. Бяхме говорили да ми шие нови гащи, щото старите съвсем се дотъркаха. И. Радичков, ББ, 77.
ДОТЪРКВАНЕ ср. Отгл. същ. от до-търквам и от дотърквам се.
ДОТЪРКОЛЯ. Вж. дотъркалям.
ДОТЪРПЯ. Вж. дотърпявам.
ДОТЪРПЯВАМ, -аш, несв.\ дотърпя, -йш, мин. св. -ях, прич. мин. св. деят. дотър-пял, -а, -о, мн. дотърпёли, св., прех. Диал. Изтърпявам, търпя докрай. Откако си оти-шол той, майка му, како жена, не можела да дотърпит да не влезит во одаята и да не видит шчо имат во нея. Нар. прик., СбКШ, 55. дотърпявам се, дотърпя се страд. ДОТЪРПЯВАМ СЕ несв.\ дотърпя се св., непрех. Диал. Успявам да изтърпя докрай, да се въздържа докрай. Облага се Марко, млади Марко, / облага се с дете Андреяше: / по неделя вода да не пият, / .. / Дотърпе се Марко, млади Марко, / не стърпе се дете Андреяше. Нар. пес., СбАИ, 320.
ДОТЪРПЯВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от дотърпявам и от дотърпявам се.
ДОТЪРЧА. Вж. дотърчавам.
ДОТЪРЧАВАМ, -аш, несв.\ дотърча, -йш, мин. св. -ах, св., непрех. Диал. Дотич-вам. Колите неочаквано спират. В началото на колоната е станало нещо. Бай Иван Пердов — дядката — откачва цапината от шейната и с удивителна пъргавина до-търчава до „местопроизшествието“.
Н. Хайтов, ПП, 56. В това време дотърчаха и преследвачите на Кузман, запъхтени и запотени. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 362. Вместо Стефов дотърча запъхтян вестител, потънал в кал и вода. Той бе преплувал Марица. В. Геновска, СГ, 310.
ДОТЪРЧАВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от дотърчавам.
ДОТЪТРАЗВАМ, -аш, несв.\ дотътра-зя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Дотът-рям; дотътрузвам. дотътразвам се, дотът-разя се страд.
ДОТЪТРАЗВАМ СЕ несв.\ дотътразя се
св., непрех. Дотътрям се; дотътрузвам се. По едно време той взе да се отбива и по кръчмите, дотътразваше се у дома си пиян. Ил. Волен, НС, 35. Подир невъобразими усилия дотътразиха се до къшлата. Ив. Вазов, Съч. XXII, 203.
ДОТЪТРАЗВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от дотътразвам и от дотътразвам се; дотъ-тряне, дотътрузване.
ДОТЪТРАЗЯ. Вж. дотътразвам.
ДОТЪТРУЗВАМ, -аш, несв.\ дотътру-зя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Дотът-рям; дотътразвам. На спирката остоноха само едно дванадесет-тринадесетгодишно слабичко момче., и една руса миловидна жена — навярно неговата майка. Момчето с мъка дотътрузи тежък куфар до рядката сянка на малкото дръвче на плочника. В. Ченков, СНД, 5. дотътрузвам се, дотът-рузя се страд.
ДОТЪТРУЗВАМ СЕ несв.\ дотътрузя се
св., непрех. Диал. Дотътрям се; дотътразвам се. Баба Нягулица се подпря на вратника, за да не падне. После се дотътрузи до ябълката, захлупи се на дънера и зарида. Ст. Марков, ДБ, 71.
ДОТЪТРУЗВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от дотътрузвам и от дотътрузвам се; дотътряне, дотътразване.
ДОТЪТРУЗЯ. Вж. дотътрузвам.
ДОТЪТРЯ. Вж. дотътрям.
ДОТЪТРЯМ, -яш, несв.\ дотътря, -еш и -иш, мин. св. -ах и -их, св., прех. 1. С тътрене докарвам нещо до определено място; довли-чам, домъквам. Дотътра с разтреперани от слабост ръце пълния догоре очаден ба-кър и сама, със сетни сили го намести върху разпалената печка. Г. Русафов, ИТБД, 274. На другия ден привечер Милко пристигна в Подгорово с рейсовата кола и с мъка дотътри натъпкания от майка му куфар до къщата на чичо си. Д. Ангелов, ЖС, 130. Той дотътри до Ирина два шезлонга и слезе долу, леко опиянен от удоволствието да запали цигарата й. Д. Димов, Т, 337.
2. Прен. Разг. Пренебр. Довеждам някъде някого, който е нежелан, неприятен, или довеждам някого насила някъде; довличам, домъквам. Стопанката се показа от вратата, намуси се, като видя кого мъжът й е дотътрил в това никое време, остави столовете в сянката пред къщи и си се прибра. Г. Караславов, ОХ IV, 278. дотътрям се, дотътря се страд.
ДОТЪТРЯМ СЕ несв.\ дотътря се св., непрех. 1. Като се тътря, стигам до определено място; довличам се, домъквам се. Той се изправи и като залиташе и поемаше на глътки въздух, дотътра се до леглото и се отпусна подкосен на него. А. Гуляшки, Л,
429. Симпатичен човек беше и дядо. Той също не се сдържа да не ме види и, макар че му тежаха близо осемдесет години, с помощта на тояжката си се дотътри до плевнята. Сл. Трънски, Н, 60. Днес, като се качваше от столовата за мостика, стъпалата му се сториха неопреодолимо стръмни: дотътра се все пак. Н. Антов, В ОМ, 97. 2. Прен. Разг. Пренебр. Стигам до определено място, където съм нежелан, или стигам насила, по принуда; довличам се, домъквам се. Сега в къщи оставаха само двете. Никой няма да види и да чуе. Само дано не се
