Ц. Гинчев, ГК, 70. Ковачите все хвърляха нови и нови железа, омесваха ги заедно със старите, пак ги загряваха и пак дотуряха нови. Й. Радичков, СР, 132. дотурам се, до-туря се страд.
ДОТУРЯНЕ ср. Разг. Отгл. същ. от до-турям и от дотурям се.
ДОТЪКА. Вж. дотъкавам.
ДОТЪКАВАМ, -аш, несв.; дотъка, -чеш, мин. св. -ках, св., прех. 1. Тъка, изтъ-кавам и това, което е останало да се тъче, тъка докрай; доизтъкавам. През март 1956 г. обещах да не давам нито грам отпадък, и най-малката нишка да дотъкавам. РД, 1958, бр. 213, 2. Цяла зима пях на стана, / пя със мене и кросното, / с песни дотъках платното. Е. Багряна, ВС, 32.
2. Тъка още, тъка допълнително; притъка-вам (Н. Геров, РБЯ). дотъкавам се, дотъка се страд.
ДОТЪКАВАНЕ ср. Отгл. същ. от дотъкавам и от дотъкавам се.
дотъкмя. Вж. дотъкмявам.
ДОТЪКМЯВАМ, -аш, несв.; дотъкмя, -йш, мин. св. -йх, св. 1. Прех. Свършвам, завършвам да тъкмя, да нагласявам, да подреждам нещо; достъкмявам. — Готова ли е роклята ти? — попита жена си. — Готова е — отвърна жена му и сне огледалото на чантичката си, пред което дотъкмяваше устните си с една червеновинена пастичка. Г. Караславов, Избр. съч. II, 353. — И аз мисля да се захвана на работа, но утре ще отида в гората... Трябва да дотъкмя плета. М. Смилова, ДСВ, 171. Председателят и двамата мъже, бай Коста готвачът и Исмаил пазачът, дотъкмиха кухнята.. Задимя огнището. Ст. Даскалов, ЕС, 241. Стремски поръча на жена си да дотъкми всичко в отсъствието му, за да могат да тръгнат веднага за гарата, щом се завърне от участъка. Ив. Вазов, Съч. XXV, 176.
2. Прех. и непрех. Остар. Допълням, набавям още колкото трябва. Всичко, което беше скътала за готвене и за подправяне се топеше, изчезваше, а нямаше откъде да го дотъкми. Г. Караславов, ОХ II, 687. — Едвам можа да вземе и дотъкми от няколко места две хиляди наполеона. Ив. Вазов, Съч. X, 34. Ако ли ви са дарбите слаби, трудът ще ви ги вякчи, разтвори и ще им дотъкми, щото им не стига. Й. Груев, СП (превод), 242. И тъй чадата, за които родителите са грижеха приживе да им дотъ-кмят всичко, щото им е нужно, сега ги гледаме голи, без хляб и без покривка. Лет., 1876, 62. дотъкмявам се, дотъкмя се страд. Горе, на позициите, окопите бяха вече изкопани, .. Но имаше и още много нещо да се дотъкмява. Д. Талев, И, 534. А пък щом не взима от толкова души, трябва от някои да събера повече, та да се дотъкми, да излезе пак същата сума, която беше определена. Т. Влайков, Съч. III, 137.
ДОТЪКМЯВАНЕ ср. Отгл. същ. от дотъкмявам и от дотъкмявам се. Остатъкът от деня се употреби в назначаване началници при важните укрепени върхове, в дотъкмяване джепането и другите потреби за въстаниците. Ив. Вазов, Съч. XXIII,
120.
ДОТЪМНЯВА МИ несв.; дотъмнее ми,
мин. св. дотъмня ми, св., непрех. Разг. 1. При физическа слабост, заболяване и под. — става ми тъмно пред очите; причернява ми. Призля ми, дотъмня ми, за малко да припадна.
2. Прен. Обхваща ме силен гняв, раздразнение; причернява ми. Толкова глупости говори, че накрая ми дотъмня и щях да го наругая.
ДОТЪПКАМ. Вж. дотъпквам.
ДОТЪПКВАМ, -аш, несв.; дотъпкам, -аш и дотъпча, -еш, мин. св. дотъпках, св., прех. Разг. 1. Стъпквам, изтъпквам и това, което е останало нестъпкано, тъпча докрай. Трябва да сложим тел около градината, че децата дотъпкаха и малкото останала трева.
2. Тъпча, натъпквам и това, което е останало да се тъпче, тъпча докрай. Дотъпчи торбата да се напълни хубаво, дотъпквам се, дотъпкам се, дотъпча се страд.
ДОТЪПКВАНЕ ср. Разг. Отгл. същ. от дотъпквам и от дотъпквам се.
ДОТЪПЧА. Вж. дотъпквам.
ДОТЪРКАЛЯМ, -яш, несв.; дотърколя,
-йш, мин. св. -йх, св., прех. С търкаляне докарвам нещо до определено място. В мазето вместо каче със сирене стоеше по някоя туба. А един ден синът им дотъркаля от селкоопа един варел. Ст. Даскалов, ЕС, 196. В стаята влезе старият слуга. Той носеше на сребърна табла бутилка вино и две кристални чаши. Остави ги на писалищна-та маса, отвори пак вратата и дотъркаля отвън малка сервирна масичка на колелца. П. Спасов, ХлХ, 187. дотъркалям се, дотърколя се страд.
ДОТЪРКАЛЯМ СЕ несв.; дотърколя се
св., непрех. С търкаляне, като се търкалям, стигам до определено място. Когато се до-търколих до мецанина и тупнах глава в изтривалката, видя ме портиерката и каза: — Да бяхте слезли с асансьора... За някакви си десет стотинки... Тонич, ВН, 1961, бр. 3033, 4.
ДОТЪРКАЛЯНЕ ср. Отгл. същ. от дотъркалям и от дотъркалям се.
ДОТЪРКАМ. Вж. дотърквам.
ДОТЪРКВАМ, -аш, несв.; дотъркам, -аш, св., прех. Търкам, трия и това, което е останало да се търка, търкам докрай. До-търках тенджерата и тя светна като нова. дотърквам се, дотъркам се страд.
