ДОТРОШВАМ,-аш, несв. дотроша, -иш, мин. св. -их, се., прех. Диал. Дотрошавам, доразтрошавам. дотрошвам се, дотроша се
страд.
ДОТРОШВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от дотрошвам и от дотрошвам се; дотро-шаване, доразтрошаване.
ДОТРЯБВАМ, -аш, св., непрех. Да стана нужен, потребен, необходим на някого.
— Върви си чети в градината — каза Иван;.. — Ако дотрябваш, ще те повикам. Ст. Дичев, ЗС I, 273. — Не бързай, Лука, да ме връзваш, че може пак да дотрябвам. Нищо без мене не можете стори! О. Василев, 33, 118. „Хай, казва, гуди я в торбата, нищо не се знае, може да дотрябва.“ — И Момчил разчупи питата на равни части. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 92.
ДОТРЯБВА св., безл., непрех. Става нужно, необходимо; наложи се. Наскоро след Димитровден дотрябва да се развърже и възлето с жълтичките. Т. Влайков, Съч. II, 139. — Аз не съжалявам никого..! Ако дотрябва, то и сам спокойно бих отишъл на бесило: от кръв, от смърт се не отвращавам! А. Страшимиров, Съч. 1, 191. Във праведност той трябва да живее, / да бъде чист от помисли греховни / и ако в някой тежък миг дотрябва / живот и свид-на радост да прежали, / .. / смирено жертвата да отдаде... Г. Райчев, ЕЦ, 18. ДОТРЯБВА МИ св., непрех. 1. Изпитвам нужда от някого или от нещо. — Челеби, имаш ли пари? — Защо питаш? — Защото ми дотрябваха, заеми ми. Ив. Вазов, Съч. XII, 131. — Всичко ще мине и замине, како. Вие не сте самички... Каквото ти дотрябва, идвай у нас. Тате винаги ще ти помага... К. Калчев, ЖП, 314. Излезнеха ли на тефе-рич,.., селските младежи започваха да се строяват и да пеят, да се надтичват и надскачват. — Всичко това някога ще ни дотрябва — разправяше Васил вечер на избрани, доверени измежду тях. Ст. Дичев, ЗС I, 360.
2. Пренебр. Само в мин. неопр. Не се интересувам от някого или от нещо, не желая някого или нещо. — Защо си спрял вън, Ги-ки? Тате е може би горе. — Дотрябвал ми е. А. Страшимиров, Съч. V, 149. — Калино, сгоди ли се вече за Киро? — Много ми е дотрябвал твоят Киро! — Не го ли искаш?
— Кажи ми кого искаш и ще ти го докарам вързан. К. Петканов, П, 87. — Не се намери ни един бащин-майчин да копне тука един-два пъти и да изравни височината. Нали сме българи! — А ти защо не копаеш, бай Пеньо? — Дотрябвало ми: аз да се мъча, а други да добруват. Да не съм слуга на хората? Ст. Чилингиров, РК, 114.
— Друга (диал.) форма: дотрябам, дотряба ми.
ДОТУК и (разш., разг.) дотука нареч.
1. До определено място, където се намира лицето, което говори. Ние бяхме в сърцето на Родопа. Два дни бяха вървели дотук и най-малко два дена път имаше до върховете на ония призрачни планини, които витаеха пред нас. А. Дончев, ВР, 11. — Една бързоходна моторна лодка ще вземе разстоянието дотук не за дни, както ние сега, а за часове. П. Спасов, ХлХ, 317. — Що прави, брат ми, да прави, / да дойде, брат ми дотука, / да дойде, да ме откупи. Нар. пес., СбНУ XXXVI, 72.
2. До определен момент, до това време.
— Свърши се вече с моето учителствува-не... дотука беше! — въздъхна издълбоко уволненият учител. Г. Русафов, ИТБД, 213. Тъмна са е мъгла спуснала / от мъгла пушка пукнала, /Индже в главата удари/.. / Кольо лъо, млад байрактарьо, / дотук ми беше живота. СбНУ XXVI, 62-63.
3. До определена степен в проявата на нещо. Добра отведнаж млъкна и наведе очи с лукава усмивка. Види се дотук й беше по-лесно да приказва и сега не се решаваше да продължи. Д. Талев, И, 205. Но жестокостите не спират дотук. Преди два дни в околийското управление някакъв човек, вероятно комунист, е бил смазан от бой. Д. Димов, Т, 306. Като слизаха по стълбите, огърлицата й се скъса,.. Но бедата не спря дотук. М. Грубешлиева, ПП, 13.
◇ Дойде ми (дохожда ми) дотук<а>. Разг.
I. Много ми дотяга, омръзва ми, повече не мога да търпя (придружено с жест, с който се сочи шията). — От твоите разпити ми е дошло дотук вече! П. Тодоров, Събр. пр
II, 296. 2. Преял съм и повече не мога да ям или пия (придружено с жест, с който се сочи шията или носа). Пет ей такива [дини] изядох сред бостаня. Ох, ще се пукна, - ей дотука ми е дошло... Ц. Церковски, ТЗ, 174-175. Докарвам я дотук<а>. Разг. Стигам до лоши резултати, до критична точка в извършването на някаква работа или в отношенията си с някого. Дотука я докара Али! Да не разбере сам, а да се наложи намесата на друг! Горчеше на момчето. Вл. Полянов, БВП, 67. — Нали имаме деца? Или просяци ще ги правим? — Бащите им просяци ли са?
— Щом я докарахте дотука и другата зли-на ще дойде. К. Петканов, СВ, 196. Дотук кучка на бачия. Диал. Употребява се, когато някой се зарича да не прави занапред нещо, да не продължава повече. — Как се върна от фронта? — Ами щом се разби Каймакчалан, обърнахме колата, че в къщи. Дотук кучка на бачия. Ем. Станев, ИК Ш-Г/, 334.
ДОТУКА. Вж. дотук.
ДОТУРЯ. Вж. дотурям.
ДОТУРЯМ, -яш, несв.; дотуря, -иш, мин. св. -их, св., прех. Разг. Слагам, прибавям, турям още, слагам допълнително. Той взе лъжицата, изпита чорбата два-три пътя, дотури още малко сол, пипер и тригя.
