няколко седмици. Всеки ден ще бъда при вас. — Може и да не дотрая тия седмици, сине — пошушна тя. В. Геновска, СГ, 272. Има правда, висша правда има: / след нощ утро иде, май след зима... / Позволи ми, боже, да дотрая, / дух убит да видя пак поди-гнат. Ив. Вазов, Съч. V, 190.
ДОТРАЙВАМ2, -аш, несв.\ дотрая, -аеш, мин. св. дотраях, св., непрех. Диал.
1. За храна, пари и др. — свършвам, изчерпвам се напълно, докрай. — Ти, деде, наобиколи жената и децата и ги утеши. Жената да чува добре децата, па когито им дотрае съвсем хляба, намери им по малко брашън-це, все некоги ще ти се издължа. П. Здравков, НД, 240-241. Жените са без сили вече, децата се поболяха, храната дотрая. М. Смилова, ДСВ, 17. Житото дотрая, а ку-куруза е останал колкото за семе... Ст. Даскалов, ПЯ, 74. Калина бел дар предава / на свекър и на свекръва, / на девер и на етръ-ви, / Дарила що е дарила, / па си ю дари дотрая, / немала да ги додари. Нар. пес., СбНУ XLIV, 325-326. „Леле Павле, леле мили братко, / защо илен [тъжен] по Будина одиш, /..? /Дали са та айдуци обрали, / или са ти пари дотраяли?“ Нар. пес., СбНУ X LIV, 260.
2. Преставам да съществувам, бивам унищожен. Царство ти [на Костадина] е дотрая-ло, / та е турско настанало: / че надойдат връли турци, / връли турци, анадолци, / че разбият божи цръкви. Нар. пес., СбНУ XLIV, 103.
ДОТРАЙВАМ СЕ несв.\ дотрая се св., непрех. Дотрайвам2. — Фала тебе, Косул кесед-жио, / оти шеташ коня по дворове, / .. / Дали немаш пари да си арчиш, / дали ти се пари дотраяли? Нар. пес., СбНУ XLIII, 235-236. Джепана се дотраяло, / и рана си довършили [комитите] / синките се уплашили. Нар. пес., СбНУ XLIII, 452. „Фала тебе, цар Костадине, / .. /Царство ти се дотраяло, / турско царство настанало, / че надойда клети турци, / та че тебе да погуба, / царицата че зароба.“ Нар. пес., СбНУ II, 83.
ДОТРАЙВАНЕ1 ср. Отгл. същ. от дотрайвам1.
ДОТРАЙВАНЕ2 ср. Диал. Отгл. същ. от дотрайвам2.
ДОТРАЯ1. Вж. дотрайвам1.
ДОТРАЯ2. Вж. дотрайвам2.
ДОТРЕПВАМ, -аш, несв.; дотрепя, -еш, мин. св. -ах, св., прех. Простонар. 1. Трепя, утрепвам напълно, докрай; доубивам. И малчуганите започнаха да хвърлят камъни, та дотрепаха змията.
2. Трепя, избивам и тези, които още не са избити, избивам напълно, докрай; доизтрепвам. Селяните се съвзеха, погнаха нападателите и ги дотрепаха, та жив човек не остана, дотрепвам се, дотрепя се страд.
ДОТРЕПВАНЕ ср. Простонар. Отгл. същ. от дотрепвам и от дотрепвам се.
ДОТРЕПЯ. Вж. дотрепвам.
ДОТРЙВАМ, -аш, несв.\ дотрйя, -йеш, мин. св. -йх, прич. мин. страд. дотрит, св., прех. Трия, изтривам, избърсвам и това, което е останало да се трие, трия докрай. Двете момичета дотриха пода и се изправиха, доволни от чистенето си. дотривам се, до-трия се страд.
ДОТРИВАНЕ ср. Отгл. същ. от дотривам и от дотривам се.
ДОТРЙЯ. Вж. дотривам.
ДОТРОВЯ. Вж. дотровям.
ДОТРОВЯМ, -яш, несв.\ дотровя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Тровя, отравям напълно, изцяло, докрай. Химикалите на фабриката дотровиха водата на реката, дотровям се, дотровя се страд.
ДОТРОВЯНЕ ср. Отгл. същ. от дотровям и от дотровям се.
ДОТРОПАМ. Вж. дотропвам.
ДОТРОПВАМ, -аш, несв.\ дотропам, -аш, св., непрех. 1. Индив. С тропане достигам до определено място. Той тромаво до-тропа до тезгяха, като почукваше с дебелия си бастун и подклякваше малко на куция си крак. Т. Харманджиев, КВ, 7. От съседната стая с мъжествени, тежки стъпки дотропа, обут в туристическите си обувки, най-младият от членовете на последния акционен комитет. Т. Харманджиев, КВ, 165.
2. Диал. Тропам, чукам, докато ме чуят, за да ми отворят (Н. Геров, РБЯ).
ДОТРОПВАНЕ ср. Отгл. същ. от дотропвам.
ДОТРОША. Вж. дотрошавам и до-трошвам.
ДОТРОШАВАМ, -аш, несв.\ дотроша, -йш, мин. св. -йх, св., прех. 1. Троша и това, което е останало да се троши, троша докрай; доразтрошавам. Момчето упорито дотрошаваше един голям камък.
2. Троша още, троша допълнително. До-троши орехи за сладкиша, дотрошавам се, дотроша се страд.
ДОТРОШАВАМ СЕ несв.\ дотроша се св., непрех. Строшавам се напълно, докрай; доразтрошавам се. Най ми беше жал за на-низецо; знаеш, зърно по зърно е събирано... от баба и прабаба, па зер сега у мои ръце да се дотрошат?! М. Георгиев, Избр. разк., 214-215. Защо плачеш, ситна везария, / дали ти са игли дотрошиха, / или ти са кла-бадан доточи, / или ти са смила превърши-ла? Нар. пес., СбИБ, 9.
ДОТРОШАВАНЕ ср. Отгл. същ. от дотрошавам и от дотрошавам се; доразтро-шаване.
