ДОТОЛКОЗ нареч. Разг. Дотолкова. Един ден Галунка каза на Василена: — Как може дотолкоз да се заблудиш и да се лъжеш? Как вярваш на туй, което ти казва Захария? И. Йовков, АМГ, 107. —Дончо и Христо разделиха селото — те подмесиха ежбите си в общите работи. Ний къде ходим, що правим — само тях тичаме да разправяме. Бива ли да си затуляме очите дотолкоз! П. Тодоров, Събр. пр II, 41. И там, както в политическия печет, ще приемат твоето сътрудничество само дотолкоз, доколкото браниш фронта, на който заставаш. Г. Бакалов, Йзбр. пр, 386. Дохождаха, насъбираха се дотолкоз, че дюкянчето не можеше да zu no6epej и тогава с Милуша ще минат в къщи. Й. Йовков, СЛ, 78. Огънят постоянно гори в колибките, дето са пази и храната за ядене, но пак често тя замръзва дотолкоз, щото става нужда да я разсичат с топор. С. Бобчев, ПОС (превод), 303-304. „Како, татка и мама ги бият!“ Аз дотолкоз ся уплаших, щото не можах да извикам. В. Друмев, НФ, 95.
дотолкози нареч. Остар. и диал. Дотолкова. Бонапарт пристигна в Египет и са залови да го покори. Този поход имаше за цел да усили френското влияние на Изток; но за сношенията на Франция с Портата той не беше дотолкози полезен. С. Бобчев, СОИ, 155.
дотопля. Вж. дотоплям.
Д ОТО ПЛЯВА МИ, несв.; дотопля ми, мин. св. дотопли ми и дотопля ми, св., непрех. Започвам да усещам топло; притоп-лява ми. Тогава чак усети, че му дотопли нещо... на краката. Ив. Вазов, Съч. XXII, 159. Седнах близо до бумтящата печка, но скоро ми дотопля и се преместих по-далеч.
ДОТОПЛЯМ, -яш, несв.; дотопля, -иш, мин. св. -их, св., прех. Топля още, колкото е необходимо, топля допълнително. Яденето не е съвсем топло, я вземи го дотопли. дотоплям сче, дотопля се страд.
ДОТОПЛЯНЕ ср. Отгл. същ. от дотоплям и от дотоплям се.
ДОТОРЯ. Вж. доторявам.
ДОТОРЯВАМ, -аш, несв.; доторя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. 1. Торя, наторявам и това, което е останало да се тори, торя докрай. Дотори градината и тогава ще садиш зеленчука.
2. Торя, наторявам още, торя допълнително. Все пак мястото е постно и трябва да го доториш. доторявам се, доторя се страд.
ДОТОРЯВАНЕ ср. Отгл. същ. от доторявам и от доторявам се.
ДОТОЧА1. Вж. доточвам1.
ДОТОЧА2. Вж. доточвам2.
ДОТОЧА3. Вж. доточвам3.
ДОТОЧВАМ1, -аш, несв.; доточа, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Точа, източвам и това, което е останало да се точи, да се източва докрай.
2. Точа, с точене наливам още, точа допълнително. Доточи още една кана вино, че това няма да стигне, доточвам се, доточа се страд.
ДОТОЧВАМ СЕ несв.; доточа се св., непрех. Нар.-поет. Точа се, източвам се напълно, докрай. — Ой ти момче, момче орехов-че! / Що ми служиш и градом сълзи рониш? / Дали са й вино доточило? Нар. пес., СбНУ XXXVI, 65.
ДОТОЧВАМ2, -аш, несв.; доточа, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Точа, разточвам и това, което е останало да се точи, точа док-ай. Доточих баницата.
. Точа, разточвам още, точа допълнително. За баклавата трябва да доточиш още кори. доточвам се, доточа се страд.
ДОТОЧВАМ3, -аш, несв.; доточа, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Точа, наточвам, наострям и това, което е останало да се точи, точа докрай. Докато доточиш ножовете, ще съмне и ще мръкне.
2. Точа, наточвам, наострям още, точа допълнително. — Остър е бръсначът, ама я, доточи го още малко, доточвам се, доточа се страд.
ДОТОЧВАНЕ1 ср. Отгл. същ. от доточвам1 и от доточвам се.
ДОТОЧВАНЕ2 ср. Отгл. същ. от доточвам2 и от доточвам се.
ДОТОЧВАНЕ3 ср. Отгл. същ. от доточвам3 и от доточвам се.
ДОТРАЙ м. Диал. Край, свършек. Приказките нямат дотрай. Н. Геров, РБЯ I, 355.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ДОТРАЙВАМ1, -аш,х несв.; дотрая, -аеш, мин. св. дотраях, св., непрех. 1. Трая, запазвам се до определено време; изтрай-вам. Зелето дотрая до ранна пролет.
2. Изтърпявам, издържам до определен момент, изтърпявам докрай. Не дотраяха в магерницата. Грабнаха по-голям комат и сирене, па хукнаха през двора към голямата порта. Д. Марчевски, ДВ, 128. Чичо Гъорге с един поглед разбра защо се умълчаха, разбра и не дотрая. — Ти що чакаш? — обърна се той към Борча. — Твой ред е сега. Н. Нинов, ЕШО, 47. „Предателство!“ — изригна / отново поп Матей, не могъл да дотрай, / Сокола думата да рече до край. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 78. — Дотрай да излезе месецът, па тогава си върви. Н. Геров, РБЯ I, 355.
3. Разг. Успявам да доживея; доживявам. Но борба, беди и съмнения подкосиха без време живота му. Ако беше дотраял до наши дни, той би казал: сега дойде време да почнем борба за свобода! П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 20. — Не се вълнувайте, мамо. Успокойте се. Аз ще прекарам тук
