с чужбина. Ив. Унджиев, ВЛ, 275. Той гледаше ясното, обсипано със звезди небе,.. А в ума му се въртяха чудни,.., нови и неми-слени дотогава мисли. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 29. Довечера ще дойдат на родителска среща майките на учениците, а дотогава трябва да са готови уроците за утре... Л. Александрова, ИЕЩ, 273-274. С парите бяха зле — и единият, и другият. Стамат кроеше да продаде една нива, Арабаджията щеше да завърши дотогава две каруци... Ст. Дичев, ЗСII, 205.
2. Дотогава... докогато, докато... дотогава. За означаване краен предел на някакво действие, уточнен в предходно или следв. подч. изр., въведено с нареч.-съюз докогато, докато. Докогато са цветята пресни, / дотогава извор са на песни. П. П. Славейков, Събр. съч. V, 22. Ще ти се сърдя дотогава, докато не осъзнаеш вината си.
— Друга (остар. и диал.) форма: дотогйва.
ДОТОГАВАШЕН, -шна, -шно, мн. -шни, прил. Който се отнася до нещо, което е съществувало или се е извършило преди определен минал момент. В оная неделна сутрин прочетох в очите му окончателната и тежка присъда не толкова за постъпката ми в момента, колкото за целия ми дотогавашен живот. Л. Станев, ПХ, 16. Тая голяма радост заслони дотогавашните неприятности. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 267. Неговата [на Раковски] цел е до се тури край на произволните действия на дотогавашните хайдушки чети, като се създаде организирано четническо движение. Ив. Унджиев, ВЛ, 74.
ДОТОГАЗ нареч. Разг. Дотогава. Нашето народно образование дотогаз ще бъде без душа, докогато народната ни книжев-ност не са засили и си отвори поприще. У, 1871, бр. 274.
ДОТОГАЗИ нареч. Остар. и диал. Дотогава. — Та тогава ви казвам, и Александър Василев се нарани с револвера си: .. Момчето дотогази оръжие не бе пипало. Ив. Вазов, Съч. XVIII, 10. В человека главният мозък е най-чуден, защо докогато той е здрав, дотогази сичките душевни наши сили са здрави. П. Берон, БРП, 123.
ДОТОГАШЕН, -шна, -шно, мн. -шни, прил. Остар. и диал. Дотогавашен. С учениците си Димитрий се обхождал всякога учтиво и благо,.., обхождение, необикновено у дотогашните учители. К. Шапкарев, МЖБМ, 13. Откато се поздрави с всичките домашни и роднини с прегръщания и целувки, съблича си дотогашните дрехи, които жените му ги перат на река. К. Шапкарев, Р, 19.
ДОТОЛЕ нареч. Остар. Книж. Дотогава. Промишленост много пострадала от това нечто,.. кога дошла тая новост до ръкоделните, то станала причина небива-лим дотоле чудесем. С. Радулов, ГМП (превод), 99. • Дотоле... доколе. Но всъде има люде, кои разсудку гласа не чуят,.. Те са упорливи, ветрени и не вяруват возмож-ности дотоле, доколе не изпитат сами на себе. С. Радулов, ГМП (превод), 146.
ДОТОЛКО нареч. Остар. и диал. Дотолкова. — Нашето село го казват диво, защото е в диво място до балкана, — поговори дядо Цони, — но ние можем да се похвалим, че не сме дотолко диваци, каквито ни мислят. Ил. Блъсков, КУ, 23-24. — Стой, жена, не думай тъй, не гневи бога, здраве да е, че ва пък дотолко не мрем от глад я? Китка V, 1887, кн. 15, 18. Риториката е красилото на поезията и дотолко силно действува в человеческите сърца, щото и най-нечувствителните от тях ся разпалват и стават другояче хора. Ф. Велев, KP (превод), III.
ДОТОЛКОВА нареч. 1. За означаване на висока степен на действие или качество; до такава степен, толкова много, така. — Едва ли Асен ще се принижи дотолкова. Той е горд и ми се струва, че няма да се занимава с такива дребнавости! — За да защити баща си, на всичко е готов! Ст. Даскалов, СЛ, 287. Той не танцуваше дотолкова лошо. Когато валсът свърши, Лина каза: — А следния танц канят вече кавалери. М. Грубешлиева, ПП, 201. Костюмът не е дотолково грозен.
2. Дотолкова... доколкото (колкото, щото, че). За означаване на определена степен или количество, изразени чрез следв. подч. изр., въведено с нареч.-съюз доколкото (колкото, щото) или съюз че. Почна [Борис] да мърмори недоволно. Никой вече не го зачитал за нищо. Имал значение само дотолкова, доколкото могли да го използуват като дойна крава. Д. Димов, Т,
521. Поне да имаше хумор в тия му [на Ху-го Салус] разправии, поне дотолкова, колкото го има в другите му неща, в песните му! П. П. Славейков, Събр. съч. V, 133. „Заздрачаваше се, гъста мъгла падаше въз снежното поле, дотолкова гъста, щото окото ми едвам съзираше мътно борчета-та.“ Ив. Вазов, Съч. XII, 49. Когато отвори и зачете писмото, ръцете й дотолкова се разтрепераха, че буквите започнаха да подскачат пред погледа й. Г. Караславов, ОХ I, 37.
◇ Чак пък дотолкова. Разг. За изразяване на съмнение, на недоверие относно високата степен на нещо. Ония сановници и съветници .. се мъчеха да убедят своите съседи, че това момче е едно невиждано дарование и че щом засвири, всички ще занемеят и ще се забравят. Жените около тях проточваха любопитно шии, но се усмихваха недоверчиво. Чак пък дотолкова — да занемеят и да се забравят! Г. Караславов, Избр. съч. V, 274.
