лини и смет, изсипваха ги в каруци без коне, които сами дотикваха до някоя градинка, за да ги разтоварят. П. Славински, ПЩ, 492-493. Смрачило се бе вече, когато доти-кахме с професор Ронай препълнената количка до „Парад“. П. Славински, 113. Поисках един прът, и с него улових и дотиках до вратата два-три тома. Ч, 1871, бр. 10, 315. дотиквам се, дотикам се страд.
ДОТЙКВАНЕ ср. Отгл. същ. от до-тиква и от дотиквам се.
ДОТЙРВАМ, -аш, несв.\ дотйря, -иш, мин. св. -их, се., прех. Диал. Настигам, догонвам. дотирвам се, дотиря се страд.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ДОТЙРВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от дотирвам и от дотирвам се.
ДОТИРЯ. Вж. дотирвам.
ДОТИЧАМ1, -аш, несв.\ дотека, доте-чеш, мин. св. дотекох, прич. мин. св. деят. дотекъл, -кла, -кло, мн. -кли, св., непрех.
1. За вода, поток, река и под. — като тека, стигам до определено място. — Струпал си човекът една воденичка, дотече ли вода, събере своите и си замеле... Ст. Л. Костов, Г, 49. Дотече река златена, / донесе цвеке свакаво. / А девойка га сбираше. Нар. пес., СбНУ II, 64. Моето йе цвете, / рано пре-цъфтяло, /моета йе вода, / ся мътна доте-кла! Нар. пес., СбАИ, 359.
2. Остар. и диал. Прииждам, заливам, наводнявам. — Известяват из Белград:.. — Нашите са оттеглиха на дясната страна на р. Дрина, която е толкоз дотекла, щото може би да разкъса мостовете. НБ, 1876, бр. 32, 126. Потоците бяха дотолкова до-текли, щото като не можеше да са минат, ний са принудихме да чакаме да престанат. П. Бобеков, БВК (побълг.), 49. Та като заседна тое снег,.., та чак до Благовец. Па тогай като зема да се топи оне снег, та кога дотекоа ония реки, ония наводнения, та вече не знам докъде! СбНУ ХЬУ, 390. Бързо наземи слезнете, / та вижте чудо големо: / какви са тия писоци? / .. / Покрай Дунаво минете. Да не е Дунав дотекъл, / гемии да си потопи? Нар. пес., СбНУ, Х1ЛУ, 129. Ако е Вардар дотекъл, / не карай, синко, пред керван, / че ще се, сине, удавиш. Нар. пес., СбНУ Х1ЛУ, 189.
ДОТИЧАМ2. Вж. дотичвам.
ДОТИЧВАМ, -аш, несв.\ дотичам, -аш, и (остар.) дотека, дотечеш, мин. св. дотекох, прич. мин. св. деят. дотекъл, -кла, -кло, мн. -кли, св., непрех. С тичане стигам до определено място. Майките често поискваха вода за децата си. Селянките дотичваха бързо и поднасяха стомни, медни съдове, чаши... К. Ламбрев, СП, 78. Савка и Кераница, малко след тях иГаврилица, дотичват отляво и се спират. Й. Йовков, А, 137. Помощник-командирът, привел мършавото си тънко тяло на две, бързо и малко смешно тичаше през бойното поле. — Няма да дотича! — помисли той разтревожен. — Ще го убият! Без да сваля бинокъла си, майорът разбра, че помощникът му все пак е дотичал и облекчено въздъхна. П. Вежинов, ВР, 264. Андрей повика децата, които чтом чуха, че старец Теофил иска да поговори с них, хвърлиха всичките си игри и скачешком до-текоха и нависнаха ся на коленете и на шията му. С. Радулов, НД (превод), 5-6.
ДОТЙЧВАНЕ ср. Отгл. същ. от дотичвам.
ДОТКА. Вж. доткавам.
ДОТКАВ АМ, -аш, несв.\ дотка, дотчёш и доткая, -аеш, мин. св. дотках, св., прех. Диал. Дотъкавам. Танко платно ткае, / та да го доткае; /../ И она ке бега. Нар. пес., СбАИ, 315. Я съм си дошел да водим, / да водим лепа Гюргия. / На разбой има си платно заткано, / да иде или платно да доткае, /или малко дете да подържи! Нар. пес., СбНУ XLIII, 320. доткавам се, дотка се, доткая се страд. Како се заткало, така и се доткало. Послов., СбНУ IV, 216.
ДОТКАВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от доткавам и от доткавам се.
ДОТКАЯ. Вж. доткавам.
ДОТКОМ м. Инф. Фирма, която има място в интернет и развива дейност в и чрез мрежата. Някои доткоми започнаха да вършат немислимото: правят пари. Кеш, 2001, 3 [еа].
— Англ. dotcom.
ДОТЛАСКАМ. Вж. дотласквам.
ДОТЛАСКВАМ, -аш, несв.\ дотласкам,
-аш, св., прех. С тласкане докарвам, избутвам нещо до определено място. Най-после дотласкаха качето до изхода на мазето. дотласквам се, дотласкам се страд.
ДОТЛАСКВАНЕ ср. Отгл. същ. от дотласквам и от дотласквам се.
ДОТЛЕЯ. Вж. дотлявам.
ДОТЛЯВАМ, -аш, несв.\ дотлёя, -ёеш, мин. св. д отлях, прич. мин. св. деят. дотлял, -а, -о, мн. дотлели, св., непрех. Изгарям бав-но почти без пламък напълно, докрай. Докато яздеха през равнината, в главния град на каазата дотляваха руините на незапомнен пожар. Г. Манов, КД, 38. Само няколко главни дотляват и последните сини пламъчета играят по бронзовите лица на заспалите хора. Л. Стоянов, X, 54. Реши да не разпалва повече огъня, нека дотлее на двора. Й. Радичков, СР, 162.
ДОТЛЯВАНЕ ср. Отгл. същ. от дотлявам.
ДОТОГАВА нареч. 1. До определен момент в миналото или в бъдещето, за който се говори сега. Той се отказва от службата, която изпълнява дотогава — посредник на комитетската кореспонденция
