ДОТЕГНА. Вж. дотягам.
ДОТЕЖА. Вж. дотежавам.
ДОТЕЖАВАМ, -аш, несв.; дотежа, -йш, мин. св. -ах, св., непрех. 1. За нещо, което се носи — започвам да тежа; натежавам. Бод-ко вървеше така бърже, че не усещаше земята под себе си. Дори забрави да остави чантата. Чак като му дотежа, той забеляза, че още я мъкне под мишца. В. Ченков, СНД, 90. Случиха се доста далече от чифлика и колкото и да беше лекичко теленце-то,ивсе пак беше живо нещо, дотежаваше. Й. Йовков, АМГ, 211.
2. Прен. Създавам грижи, затруднения на някого; обременявам. Аз ще моля бога от постелката по-скоро да ми земе душата, та да ма отърве, а и на вас да олекне; прости ма, булка, аз много ти вече дотежах, нека бог ти върне за сичко, що ми прави. Ил. Блъсков, ЗК, 102. Работата със студентите започна да му дотежава. Изморяваше го особено много непрекъснатата полемика с десетките противници. К. Манолов, ВХ,
158.
3. Прен. Причинявам мъка, страдание на някого; наскърбявам. — Илийко, че кога затвори кръчмите, кога си тръгнал да ги отваряш? Тия думи сега дотежаха страшно много на душата му. Ст. Чилингиров, ПЖ, 120. Особено много му дотежа тона на Хаджибричката, един човек, който винаги говореше спокойно и тихо. Ст. Чилингиров, ПЖ, 86. Унесе се в мисъл дядо Пеню, пък забрави съвсем защо беше излязъл. Като че тепърва му дотежаваше неповолен живот на син и снаха и сега за пръв път размисъл му помъщаше душата. Ц. Церковски, Съч. III, 105-106.
ДОТЕЖАВА МИ несв.; дотежй ми, св., непрех. 1. Започва да ми тежи нещо, което нося. Спомни си, че днес Дико и Калинката орат с плуг и засяват жълта пшеница. На ръката му дотежа, разтвори шепа и поиска да види пшеничени зърна на дланта си. К. Петканов, ЗлЗ, 269.
2. Затруднявам се от нещо, става ми тежко, трудно. Натегна животът и хората се озлобиха. Осиромашаха и забравиха добро и чест .. Мамят всички — и чужди, и свои, — дотежа им... Г. Караславов, Избр. съч. I, 91. И двамата се разприказваха за Иван Маринов. Казаха ми, че по едно време го били дръпнали на работа в София, но му доте-жало и той си дошъл пак стопанството да крои. Ст. Станчев, HP, 191.
3. Прен. Обхваща ме чувство на тъга, започвам да изпитвам мъка, тъга; става ми мъч-но, тежко. — И... не ви ли дотежава тъй, по някой път, все самичък?... — Пак сгрешихте ..! Как ще съм сам: ето я Роза .. Щом ме види — отдалеч цвили. Ами господин Лукан и госпожата му, ами Медун?... К. Константинов, СЧЗ, 171. — Когато се върне Неджет -..- научи го, другарко, научи го много .. Белки стане друг, белки му до-тежи за мене. Л. Александрова, ИЕЩ, 284.
ДОТЕЖАВАНЕ ср. Отгл. същ. от дотежавам.
ДОТЕКА1. Вж. дотичам.
ДОТЕКА2. Вж. дотичвам.
ДОТЁКВА МИ несв.\ дотёкне ми, св., непрех. Диал. Хрумва ми. Ка дойдоха [дер-вишите] до сред пътот, / нел дотекна ми Иована, / та се качи на механа, / та разгледа горе, долу, / горе, долу по друмове; / нигде нищо не загледа. Нар. пес., СбБрМ, 108.
ДОТЁКНЕ МИ. Вж. дотеква ми.
ДОТЁПАМ.Вж. дотепвам.
ДОТЁПВАМ, -аш, несв.; дотепам, -аш, мин. св. -ах, св., прех. Диал. 1. Довършвам да тепам, утепвам (Н. Геров, РБЯI).
2. Допребивам, добивам, доубивам. Он [царският син] махнал със секирата, та я [халата] посекъл. Халата побегнала, и он окнал на братята си да идат да я дотепат. Къде минала халата, она бразда кръв правила. Нар. прик., СбНУ Х1ЛУ, 487-488. дотепвам се, дотепам се, страд. Абата не ся е доте-пала. Н. Геров, РБЯ I, 354.
ДОТЁПВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от дотепвам и от дотепвам се.
ДОТЁР АМ. Вж. дотервам.
ДОТЁРВАМ, -аш, несв.; дотёрам, -аш, св., прех. Диал. 1. Обикн. за нужда — намирам, налягам. Я догледа болена Дойчина: / Ай ти тебе сестро Ангелино! / Що те тебе нужба дотерало, / дворе метеш градом сълзи рониш? Нар. пес., СбБрМ, 126. Го догледа негова стара майка: / Ай ти синко, Симеон добър юнак! / Що те тебе нужба дотерало, / глава кършиш от свои рамена, / ръце кършиш от свои колена. Нар. пес., СбБрМ, 463. Клюкнал на врата и орат му слегол да му отворит. „Шчо нужба те дотер ала, рекол брат му, да додиш сега на овая доба?“ Нар. прик., СбКШ, 98.
2. Докарвам, придвижвам нещо или някого до определено място или граница. Най-после ашколсун ке му речам на зетов,.., що можел до овде да я дотера оваа работа. Нар. прик., СбНУ XIV, 128. На пътя срешна той селянката си Драгана .. с искрена любезност,.. попита я що я е дотерало тъдява в това късно и начумерено време? В толкози гъста тъмнина. П. Р. Славейков, СК, 108. дотервам се, дотерам се страд.
ДОТЁРВАНЕ, мн. няма, ср. Диал. Отгл. същ. от дотервам и от дотервам се.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ДОТЙКАМ. Вж. дотиквам.
ДОТЙКВАМ, -аш, несв.; дотйкам, -аш, св., прех. С тикане докарвам, избутвам нещо или някого до определено място. Жени, навлекли панталони и зимни палта,.., с домашни лопатки в ръце пълнеха кофи с разва
