ДОТАМАНЯВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от дотаманявам и от дотаманявам се.
ДОТАМЁ нареч. Диал. Дотам (в 1 знач.); дотамо. — Иди, Зекинко, ха иди до-таме, зад Раифкината къща! — със същия прихнал глас каза Люта. Л. Александрова, ИЕЩ, 19. Той живее в колибите, нагоре в планината. Дотаме има половин час път. Л. Александрова, ИЕЩ, 35.
ДОТАМО нареч. Дотам (в 1 и 2 знач.); дотаме. Како що секи чоек имат и ум и късмет, така и момчето имало. Арно, ама и двата беа го изостаиле, тики си било така како избудалено, ото ако имаше еден от двата,., па не ке беше дотамо. Нар. прик., СбНУ X, 133.
ДОТАТРАЗВАМ, -аш, несв.; дотатра-зя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Дотът-рузвам. дотатразвам се, дотатразя се
страд.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ДОТАТРАЗВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от дотатразвам и от дотатразвам се; дотътрузване.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.
ДОТАТРАЗЯ.Вж. дотатразвам.
ДОТАЦИЯ ж. Финанс. Допълнителни извънредни суми, безвъзмездно отпускани от държавата на предприятие или учреждение за покриване на загуби или за внедряване на нововъведения от общостопанско значение. — Ама не ви ли плащат от това, което изработите?.. — Ние сме на дотации. Д. Бегунов, ГП, 42-43. // Остар. Книж. Дарение от държавен имот. На Народното събрание се дава право да определява дарове (дотация) на княза из държавните имоти на Княжеството. ПОУ, 9.
— От лат. dotatio 'снабдяване', през фр. dotation.
ДОТАЯ. Вж. дотаям.
ДОТАЯМ, -аш, несв.; дотая, -йш, мин. св. -йх, св., непрех. Диал. Стопявам се напълно, докрай.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ДОТАЯНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от дотаям.
ДОТВОРЯ. Вж. дотворявам.
ДОТВОРЯВАМ, -аш, несв.; дотворя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Книж. Творя, сътворявам и това, което е останало да се твори, творя докрай. Описанието беше ос-новно средство за старите школи. Поетът описваше чувствата си, природата, събитията,.., при новата поезия впечатлението дава възможност на читателя да дотвори поетичния образ. Ив. Богданов, СП, 215. След крушение в личното щастие малцина оцеляват здрави и могъщи да дот-ворят подвига на своя живот. Ст. Грудев, АБ, 91. Духът си озари, / и пристъпи и дотвори / недотвореното от мен. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 158. дотворявам се, дотворя се страд.
ДОТВОРЯВАНЕ ср. Книж. Отгл. същ. от дотворявам и от дотворявам се. Слънчо е онзи творец, който поема от божията морна десница по-нататъшното дотворя-ване на неговото дело. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 53.
ДОТЕГЛЙВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който дотяга, причинява досада, отегчава; досаден. А денят беше дълъг и дотеглив. Матейчо занервничи, погледна към слънцето: — Ей, кога пусто ще се мръкне. В. Нешков, Н, 352. Пътем подпитвам какви са успехите на бригадата през миналата година и сега какви награди е получила,.. Най-дотегливи-те въпроси за истински трудовите хора. В. Ченков, ЗХ, 11. Приветливата бабичка ми служи за чичероне и непрестанно ми бъбри нещо за миналото на черквата, минало, за което тя е чула от някого, малко дотеглива с бъбренето си, но трогателна със своето благочестиво простодушие. Ив. Вазов, Съч. XVII, 178. Ако не си видял ходжата с гугла, ела утре на чаршията да видиш! — тихо добави той, засмя се, но смехът му секна изведнъж и в стаята настъпи дотеглива тишина. Н. Хайтов, ШГ, 274.
ДОТЕГЛЙВ О. Нареч. от дотеглив; досадно. И колата се друсаше все тъй смешно и дотегливо, пренесла върху ръждясалите си пружини най-великия поет на Русия. С. Северняк, В СД, 173. Само часовникът бие .. Той се вслушва в него. Като че ли вика равномерно, дотегливо: — „Сти-га, сти-га, сти-га, сти-га!“. Борба, 1919, кн. 1, 18-19.
ДОТЕГЛЯ1. Вж. дотеглям1.
ДОТЕГЛЯ2. Вж. дотеглям2.
ДОТЕГЛЯМ1, -яш, несв.; дотегля, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. С теглене, с дърпане докарвам нещо до определено място. Тя едва дотегли голямата греда до портата.
2. Прокарвам, очертавам линия, граница и под. изцяло, докрай. Той дотегли отвесната линия в центъра на чертежа и го захвърли.
3. Прен. Изтеглям и това, което е останало да се тегли (за пари, вложени в банка), тегля докрай. С голямо съжаление дотегли парите си и ликвидира книжката, дотеглям се, дотегля се страд.
ДОТЕГЛЯМ2, -аш, несв.; дотегля, -иш, мин. св. -их, св., прех. Разг. Тегля, премер-вам, претеглям още, тегля допълнително. — Хайде, дотегли ми още 2 кг. дотеглям се, дотегля се страд.
ДОТЕГЛЯНЕ1 ср. Отгл. същ. от дотеглям1 и от дотеглям се.
ДОТЕГЛЯНЕ2 ср. Разг. Отгл. същ. от дотеглям2 и от дотеглям се.
