осторожно и внимателно. Л. Каравелов и Хр. Ботев, ЗК, 78. Той си оставаше в преж-нето омаяно и обезкуражено положение. Сякаш не се досягаше до него онова, което тъй вълнуваше другите. Ив. Вазов, Съч. ЮС1У, 71. Веднага / такъв стеблото даде нам ответ: / „За мене вашта реч звучи тъй блага, / че ясно всичко ще разкрия вам, / кое до мойта участ се досяга“. К. Величков, Ад (превод), 122. На север и на изток словене-те ся досягали до фините и до чудите. Й. Груев, Лет., 1872, 208. Вътре в Европа има седем големи .. планини: Скандинавски ..; Пиринейски ..; Апенински, които ся до-сягат до Алпи при бреговете на Генуезския залив и оттам ся простират надлъж по Италия. Й. Груев, УЗ, 17.
ДОСЯГАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от досягам и от досягам се. Той пазеше само дамите и ревниво разперяше ръце да спре чуждо досягане до Драга. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 119. Аз я слушах поразен и чувству-вах как от гласа й, от смеха, от жестовете и ловките досягания на снагата й о мене като че излитаха тънки невидими мрежи, които омотаваха съзнанието ми и аз вярвах безволно всичко, което ми кажеше тя. Г. Райков, Избр. съч. II, 229. Не зная каква неспокойна тръпка изпълваше пролетната нощ .. Но една изострена чувствителност изпълваше всеки нерв, всяка пора на телата ни и най-нежното досягане разлюлява-ше звънтящи вълни в нашите сърца. К. Константинов, ПЗ, 155. Сипаницата е по-лоша и от чумата, защото чумата прилепя само от досягане, а сипаницата разпростира отровни зарази из въздуха. Лет., 1874, 79.
ДОСЯГВАМ, -аш, несв. (остар. книж.); досегна, -еш, мин. св. -ах, св., прех. Досягам (във 2 и 5 знач.). Те [обущата] и сега, сякаш, повтаряха мамините учудвания: „Чуми ур-сушки, отде намерихте пак тази кал в това сухо време?“ Но тия думи вече не ме до-сягваха болезнено. Ст. Чилингиров, ХНН, 4. ДОСЯГВАМ СЕ несв.; досегна се св., непрех. С предл. до. 1. Досягам (във 2 знач.); досягам се. Той ся промъкнал из навалицата само за да ся досягне до дрехата му. И. Груев, СП (превод), 298.
2. Интересувам се от нещо. Както малкото дете, тъй и младият народ има слабостта да са досягва повече до онези неща, които бият на очи. Д. Войников, У, 1871, бр. 6, 84.
ДОТАКАМ, -аш, несв.; доточа, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Доточвам1. до-такам се, доточа се страд.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ДОТАКАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от дотакам и от дотакам се.
ДОТАМ нареч. 1. До място, отдалечено на определено разстояние от лицето, което говори. Ние седим доста далеч от училището, та дорде ида дотам, ръцете ми се вкоченясват. Т. Влайков, Пр I, 225. Тя се впусна да тича бързо,.., към дома на Стамат. А Стамат живееше в самия край на селото. Трябваше да протича дотам повече от километър. А. Гуляшки, МТС, 205-206. Севастаки Мицов си имаше в София доверен човек хотелиер, при когото отсядаше, когато му се налагаше да пътува дотам по търговски работи. Т. Харманджи-ев, Р, 127. Потеглиха към село Равни рът,.. Дотам имаше два часа лош път и въпреки усърдието, с което Янаки караше конете, влязоха в селото едва привечер. Ем. Станев, ИК I-II, 468.
2. За означаване на висока степен в проявата на някакво качество или действие; дотолкова. В началото малките чукове изглеждаха много леки на Стояна,.., но за малко време той свикна с тях .. Дотам свикна с тях, че ги чувствуваше като част от ръцете си. Д. Талев, ЖС, 90. Стрина Радовица по години не е дотам стара, ала по изглед е цяла бабичка. Т. Влайков, Съч. II, 146. Той не беше ентусиазиран дотам. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 74. — Не мога да проумея с кой ум разсъждаваш, не мога... Ще посрамим България! — Ами, ами, чак дотам... Др. Асенов, СВ, 63.
3. Обикн. в съчет. с дойда, отида, стигна, достигна, докарам и под. За означаване на краен предел в проявата на действието, изразено с глагола, и за посочване обикн. на отриц. оценка на тази проява. — Как сте допуснали да стигнете дотам, че хората да ви оправят? X. Русев, ПЗ, 107.
— Станкул Нягулов е стигнал дотам, че е принудил председателя на стопанството да назначи за отговорник на продажбите не онзи, когото са избрали кооператорите, а който нему се е харесвал. Ст. Марков, ДБ, 115. Дошъл съм при моя тъст, защото нямам никакви доходи, и ако се наложи да се върна в София, семейството ми трябва да мизерствува. — Нима дотам е дошла работата? Ем. Станев, ИК I-II, 425. Но дотам ли трябваше да отиде той, дотам ли? Да убие човека! Елин Пелин, Съч. I, 157. Седем месеца преди смъртта се Алеко е писал: „Преди офицерчетата ме диреха да ме тупат, сега други пък ме следят да ме претупат. От няколко месеца ме предупреждаваха вече за това, но аз не вярвам да отидат дотам.“ Г. Бакалов, Избр. пр, 283.
◇ Оттук дотам. Диал. Със следв. отриц. Никъде. До вечерта седя се мълчешком и току въздишаше: оттук дотам не излезе. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 53.
ДОТАМАНЯВж. дотаманявам.
ДОТАМАНЯВАМ, -аш, несв.; дотама-ня, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Диал. Правя нещо да стане колкото е необходимо, колкото трябва; дотъкмявам. дотаманявам се, дотаманя се страд.
— От араб. през тур. tamamlamak. — От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
