ДОСТЪП, мн. няма, м. 1. Място, през което може да се проникне, да се влезе някъде. Само един достъп дава тая гигантска крепост във вътрешността си. То е пролома. Ив. Вазов, Съч. XVII, 55. Слухът му [на Мичкин] ловеше всеки шум, а острите му очи дебнеха козята пътека — единствения достъп към лагера. Д. Димов, Т,
428.
2. Възможност за влизане, за посещение. Прав е офицерът, че достъпът за войници тук е забранен. Л. Стоянов, X, 154. Тази англичанка стана причина да видя една особеност на Ню-Йорк — хотел, специално за жени .. Там мъжете нямаха достъп. Г. Велев, КВА, 142. С изключение на робите, всеки гражданин или чужденец — мъже, жени и деца — имали достъп до представленията. БР, 1931, кн. 6, 198. Бае Митар имаше достъп по всички къщи и влизаше вся-къде така свободно, както беше свободен и в своята килия. М. Георгиев, Избр. разк., 95. // Възможност за проникване на нещо някъде, в нещо. Меките дълбоки кресла,.., хладният, напоен с аромати въздух, тайнствената полутъмнина, която владееше в залата вследствие слабия достъп на слънчевата светлина — всичко предразполагаше към съзерцание и мечти. Стр. Кринчев, ЗР, 377. За извършване на този процес освен наличие на горливо вещество е необходимо то да се загрее до определена температура и да има достъп на въздух. В. Цо-кова, ОПВ, 26. В дългите си безсъници той мечтаеше,.., а тия пламенни размишления го поглъщаха цял, обладаваха всичкия му духовен мир и не даваха достъп на друго чувство, на друг интерес. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 93.
3. Възможност за установяване на контакт, връзка, досег с някого. Най-свободен достъп при Огнянова имаше поп Йосиф, председателят на комитета. Ив. Вазов, Съч. XXII, 162. За да има достъп до нея, Слави се стараеше да не възбужда ревността на Гърбуна, ето защо — и той почти не се разговаряше с Ганка, когато Гърбуна е там. Д. Немиров, Д № 9, 30. Малина разговаряше само с едно-две момичета от курса и един нерешителен, непохватен младеж трудно можеше да намери достъп до нея. Л. Дилов, ПВД, 143.
4. Прен. Възможност за ползване на нещо или за участие, сътрудничество в нещо. Нека да имам достъп в това списание, па съм гарантиран и от враждебни отзиви в него. Ив. Вазов, Съч. XIX, 81. Народната библиотека,.., не била читалище, а хранилище на ценни стари книги, до които трябва да имат достъп само хора с големи духовни интереси. М. Кремен, РЯ, 373.
ДОСТЪПЕН, -пна, -пно, мн. -пни, прил.
1. До който може лесно да се достигне, през който може лесно да се мине. Горе в планината е старият манастир, Света Троица, мъчно достъпен и затова почти запустял. Елин Пелин, Съч. IV, 81. В по-голямата част островите са съвсем голи, много скалисти, трудно достъпни за корабите. П. Вежинов, ДМ, 8. Ужасните надвиснали ярове не бяха достъпни от другаде. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 206. Вълко беше му [на Кольо] разправил колко е важно да се прокарат пътища през горите,.., да се построят тук гатери и да се направи цялата планина лесно достъпна. Ем. Станев, ПЕГ, 116. // В който може да се влезе, да се проникне. Иначе цялата останала част на къщата стоеше незаключена, свободна и достъпна и за вятъра, и за крадците. К. Калчев, ПИЖ, 16.
2. Обикн. с предл. з а. Който е предоставен на някого, който е на разположение на някого. Тази библиотека трябва да бъде достъпна за секиго. Т. Влайков, Съч. III, 278. Още миналата есен, след освобождението, чифликът на Делиите,., където по-рано простите селяни не смееха да припарят, стана място достъпно за всички. Ем. Ма-нов, ДСР, 211. Прочетох тия разкази още преди да бъдат събрани наедно, и сега, когато те стават достъпни за всекиго, искам да споделя с читателите впечатленията си от тях. Д. Калфов, ПЮН, 3. — Когато общите работи бъдат достъпни за всички, народът ще има голям избор — най-достойните — те ще управляват! П. Тодоров, Събр. пр II, 352. Описът и оце-нението на имота,., трябва да са достъпни в канцеларията на съдебното място за всички желающи. ВП, 71.
3. Който дава възможност лесно да се установява връзка, контакт с него; общителен, контактен. Да беше се показала Катя поне отмалко-малко достъпна, Смрикаров по-лесно щеше да реши въпроса така или инак. Ст. Чилингиров, РК, 95.
4. Обикн. с предл. з а. Който е според възможностите, според силите на някого. Неви-наги най-обикновеното за един е достъпно и за други. Ст. Чилингиров, РК, 40. Човек би трябвало да знае защо живее.. Най-сетне мозъкът затова му е даден, за да осъзнае изходените пътища и да разбере докъде са го довели, та да се опита да направи с остатъка на силите си онова добро, което му е достъпно. Ем. Манов, ПС, 33. Тя беше обиколила целия град и препоръчвала Стремски; тя беше пуснала в ход всичкото си красноречие и всичките достъпни ней средства. Ив. Вазов, Съч. XXV, 24-25. От българските поети досега само Ботев е проникнал с мощния си поглед зад мрежата на външните причинности в оная същност на нещата, която е достъпна за пророци. П. П. Славейков, Съч. VI (2), 174. // С предл. з а. Който лесно се поддава на нещо. Довол-но беше да го види човек само веднъж и да размени само няколко думи, за да разбере, че това е една от ония корави души, които
