другите. СбЦГМГ, 132. Тайната, че се готви въстание, беше станала достояние отдавна и на децата. К. Величков, Съч. I, 132.
3. Остар. Наследство (Ст. Младенов, БТР).
4. Остар. Достойнство (в 1 знач.). Цар Йе-тър напреде вървял, но бил мрачен. Навярно всички царе са били мрачни, за да обуздаят народа си и да създават легенди за своето достояние. Ламар, ППР, 68. Пазете, милинки, чистотата и непорочността си като окото, защото непорочността е голямо достояние на жената. Лет., 1871, 196.
ДОСТРАШАВА МЕ нес в.; дострашёе
ме, мин. св. достраша ме, прич. мин. св. деят. достраша л о ме, св., непрех. Започвам да се страхувам, да изпитвам страх, обзема ме страх. Васил се извърна още веднъж на всички страни и като се видя самичък, изведнъж го достраша. Очите му се разшириха от уплаха и без да ще изпищя: — Мамо-о-о!... Ив. Планински, БС, 14. Самите къщи,.., бяха в по-голямата си част едноетажни и толкова паянтови, че човек почти го дострашаваше да се облегне спокойно на стената от страх да не рухне всичко върху него. П. Вежинов, ДМ, 36. В Клисура ме достраша, самичка и отхвърлена. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 221. Какво се случи в града, Петра не узна. Достраша я да пита. Побоя се като никога от Първан. Н. Каралиева, Н, 156.
ДОСТРАШЕЕ МЕ. Вж. дострашава ме.
ДОСТРЙВАМ, -аш, несв.; дострйя, -йеш, мин. св. -йх, св., прех. Стривам и това, което е останало нестрито, стривам докрай. Децата достриха тебешира и започнаха да сипват белия прах в пакетчета, достривам се, дострйя се, страд.
ДОСТРЙВАНЕ ср. Отгл. същ. от достривам и от достривам се.
ДОСТРЙГВАМ, -аш, несв.; дострйжа, -еш, мин. св. дострйгах, св., прех. Остригвам и това, което е останало неостригано, стрижа докрай. Пасал ги [ширетата] Георги, стригал ги, / стригал ги Георги достригал. Нар. пес., СбНУ XXII-XXIII, 89. достригвам се, дострйжа се страд, и възвр.
ДО СТРЙГВ АНЕ ср. Отгл. същ. от достригвам и от достригвам се.
ДОСТРЙЖА.Вж. достригвам.
ДОСТРЙЯ. Вж. достривам.
ДОСТРОЙВАМ, -аш, несв. (диал.); дострой -йш, мин. св. -йх, св., прех. Достроявам. — Петър достройва Златната черква. — Кой Петър? Каква черква? М. Сми-лова, ДСВ, 177. достройвам се, достроя се страд.
ДОСТРОЙВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от достройвам и от достройвам се. Въпреки новото и необикновеното в тая задача, всичките работи по построяването на корпуса,.., по достройването и украсата на системите на кораба се изпълняваха преди набелязаните срокове. ВН, 1959, бр. 2508,1.
ДОСТРОША. Вж. дострошавам.
ДОСТРОШАВАМ, -аш, несв.; достроша, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Строшавам и това, което е останало нестрошено, строшавам докрай. Достроши грънците и дим да го няма. дострошавам се, достроша се страд.
ДОСТРОШАВАНЕ ср. Отгл. същ. от дострошавам и от дострошавам се.
ДОСТРОЯ. Вж. достройвам и достроявам.
ДОСТРОЯВАМ, -аш, несв.; достроя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Строя, построявам и това, което е останало да се строи, строя докрай. Своя нов дом още не бяха смогнали да достроят. Ем. Манов, ДСР, 481. Това лято той [Вешовски] беше дост-роил къща в града и сега, покрай другото водеше ни да я видим. Г. Райчев, Избр. съч.
1, 167. достроявам се, достроя се страд.
ДОСТРОЯВАНЕ ср. Отгл. същ. от достроявам и от достроявам се. Руският гигант [„Атомстройекспорт“] предлага три варианта на изграждане — дострояване с използване на вече направеното, изцяло нова централа и проект за „ядрен остров“, при който вече готови конструкции, съоръжения и сгради се пренасят и се монтират на място. Мон., бр. 2404 [еа]. Дострояване на обект.
ДОСТУДЕЕ МИ. Вж. достудява ми.
ДОСТУДЯВА МИ несв.; достудее ми,
мин. св. достудя ми, прич. мин. св. деят. дос-тудял ми, -а ми, -о ми, мн. достудели ми, св., непрех. Започва да ми става студено, започвам да изпитвам студ. Мокри до кости, с ци-цини по главите, те се прибраха по домовете си. Марийка почувствува хлад, достудя й. Кр. Григоров, ОНУ, 174. — Ние сме шест души, дядо, закъсняхме у тая гора, па ни достудя, та дойдохме да ни дадеш малко огън, да си запалим. Нар. прик., СбНУ X,
148.
ДОСТУМ. Вж. дост.
ДОСТЪКМЯ. Вж. достъкмявам.
ДОСТЪКМЯВАМ, -аш, несв.; достъкмя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. 1. Стъкмявам и това, което е останало да се стъкми, стъкмявам докрай, дотъкмявам. Достъкмиха грижливо багажа и се измъкнаха тихичко.
2. Тъкмя, стъкмявам още, допълнително. Достъкми парите, за да купим по-хубав шкаф. достъкмявам се, достъкмя се страд. и възрв.
ДОСТЪКМЯВАНЕ ср. Отгл. същ. от достъкмявам и от достъкмявам се; дотък-мяване.
